Милен Стоянов:”Заради шистовия газ хората в Голямо Пещене са настръхнали”

Милен Стоянов отглежда в Мало Пещене биозеленчуци. Общата му сертифицирана площ е 83 дка. Освен тях обработва още 180 дка. Те не са сертифицирани, защото са с едногодишни договори. Основният му пазар са биомагазините в София.
Защо решихте да се занимавате с биоземеделие?
До биологичното земеделие стигнах случайно. През 2005 г. стартирах растениевъдство с култивирани билки. Поставиха ми условие за изкупуване на продукцията само ако е биологична. Дотогава не знаех нищо по темата. Но ми стана интересно и се захванах сериозно. От култивираните билки нищо не излезе, освен че похарчих един апартамент по тях. Нали знаете, че безплатен обяд няма. Явно това е била моята цена. Висока, наистина. Но ще ми се изплаща тепърва тази инвестиция.
Разкажете накратко как се справяте в условията на криза?
Без да звучи като самохвалство, но кризата, за която се говори от 2008 г. аз не съм усетил в дейността си. Не казвам, че съм преуспял. Напротив, все още съм в тежко финансово положение. Но то не е в резултат на кризата, а защото съм тръгнал от нула и година след година съм инвестирал в техника и консумативи всяка стотинка приход от продажби и субсидии. Понеже загубих с билките и нямах други готови пари, това много ме забави в развитието.
Първият сертификат за биологична продукция получих през 2008 г., т.е. с началото на кризата. Въпреки това няма година, в която приходите да са спаднали. Напротив, всяка година са повече от предходната. Като процент ръстът е сериозен всяка година. Проблемът е, че абсолютната стойност, т.е. паричното изражение е все още твърде незадоволително
Биопродуктите са един едва сега набиращ скорост пазар. Вярвам, че голяма част от нас ще доживеят времето той да е доминиращ. Между другото, в един от биомагазините в София има следния надпис, който толкова добре казва всичко: „Ако биоземеделието е естествения начин, не трябва ли биохраните да бъдат наричани само храни, а нещата, наблъскани с химикали, да си търсят съответното прилагателно ?“
Вие сте един от хората, които застанаха с твърда позиция против шистовия газ. Защо?
Независимо от твърденията на защитниците на добива на газ чрез хидравличен разрив, удар, фракинг, както щете го наречете, че няма опасност от замърсяване, фактите са други. Информацията идва основно от САЩ, където е основната част от добива на природен газ по тази технология. Всъщност, проблемът стана публично достояние благодарение на филма Gasland, който министър Трайков нарече измама. Но странното е, че този филм получи наградата EMI, а е номиниран и за Оскар и то за документално кино, а не за фантастика. След него излезе филм на британска екологична телевизия, който странно как показва същите проблеми. Филмът се казва „Шистов ад“. Наскоро излезе още един филм - „Опасен ламтеж“ на германската телевизия ZDF. Всички те могат да се видят в Youtube. А от няколко дни дойде информация за първите замърсявания на водата в даваната ни за пример Полша. Замърси ли се района, аз няма да имам сертификат вече, няма да има питейна вода в Голямо Пещене и в Мало Пещене, защото водоизточниците се намират на 300 и на 800 метра от сондажа на Дайрект Петролеум. Няма как това да не се отрази и на флората и фауната в района.
Всъщност, дори и да няма никакви екологични проблеми, това че се правят серия от сондажи и всеки от тях заема между един и два квадратни километри, означава, че в този район няма да има място за никакво земеделие. А земеделието е по-важно от енергийната „независимост“, за която толкова се говори. Слагам думата „независимост“ в кавички, защото няма да има такава. Първо, когато се дава нещо на концесия, то вече не е наше, а на концесионера. Второ, концесионерът решава къде ще продава. Трето, ако пазарната цена на нещо е два лева, никой няма да ви го продава за левче. Тук се разбива и един друг мит – че по този начин ще се преборим с монополиста „Газпром”. Ами през 2011 г. световен лидер в продажбите на синьо гориво е не „Газпром”, а САЩ. Някой да е чул за падане на цената ? Аз чувам само за покачване.
Хората наясно ли са каква заплаха представлява добива на този газ за техните собствени стопанства и изобщо за земеделската продукция?
Най-странното за мен е липсата на реакция до момента от земеделските производители. Излезе, че възрастните хора в селата са по-наясно и повече се тревожат от тези, които задължително ще загубят бизнеса си, ако в района им започне добив на шистов газ. Същото е и с туристическия бизнес – кой ще отиде да гледа Мадарския конник примерно, като ще му се наложи да пътува в райони с грозни промишлени пейзажи, вероятно и със замърсявания. А туроператорите, хотелиерите и ресторантьорите също не реагират. Ако се замърсят язовири за промишлен риболов, ето още един бизнес без бъдеще, но тези хора не се чуват. Предполагам, че причината е в огромните информационни потоци, които заливат ежедневно и често е трудно да се забелязват съществените неща, добри или лоши. Все пак си мисля, че ще разберат скоро и ще реагират за да се защитят.
Защо казват, че шистовия газ е примамливо изкушение на енергозависимите държави?
Това е глупост. Това е опит да се разреши един проблем без оглед на това дали не се предизвиква друг. Няма да се стигне до енергийна независимост на нито една държава. Причината е простичка – вече излизат публикации от САЩ и Западна Европа, че предварително обявените прогнозни количества са завишени 8-10 пъти. Как ще има енергийна независимост, когато има от една страна концесионер, а от друга няма количества? Заинтересованите фирми много умело успяват да заблудят такива държави, че това ще бъде добре за тях. Всъщност, според мен и всички противници на шистовия газ, целта им е съвсем друга. Фирма „Шеврон” вече няколко пъти е осъдена за замърсяване. Сумите, които трябва да плати са колосални. Върховния административен съд на Еквадор само преди няколко дни потвърди присъдата за замърсяване в размер на 18 милиарда долара. Сега започна дело срещу същата фирма от страна на Бразилия. Искът е за над 10 милиарда долара. Няма компания, която да издържи на такива санкции. За да не фалира, трябва да има свеж приток на средства. Откъде могат да дойдат ? От фондовата борса. Но за да се продават техните акции на добра цена, трябва инвеститорите да видят в тях перспектива за развитие. Затова се афишира, че имат разрешение за проучване, след това концесия за добив на шистов газ в няколко държави от ЕС. И като се има предвид, че Европа иска да се отърве от монополиста „Газпром”, това се представя като сериозна пазарна ниша. Е, ще мине време, ще се разбере, че такива огромни залежи няма. Цената на акциите ще се е сринала (горките инвеститори). Но междувременно, за да могат да крепят по-дълго положението, сондите ще са направили куп поразии. Ако ние не им попречим. А покрай „Шеврон” се опитват да отхапят кой колкото може и редица други фирми. Една от тях е в Голямо Пещене.