Проф. Иван Маразов: „Не позволявайте да ограбят нашата идентичност, защото забравата е най-страшната опасност за човека”

Проф. Иван Маразов е роден през 1942 г. в с. Пирне, Бургаско. Завършва история на изкуството в Ленинград. От 1967 до 1998 г. работи в Института по изкуствознание към БАН, след което в департамента История на културата към Нов български университет. Има множество издадени у нас и в чужбина книги с тема културата и митологията на траките.

Проф. Маразов, много ли са неразкритите мистерии и нещата които не знаем за траките?
Не са малко. Например, все още не знаем кога точно са дошли на Балканите. Доскоро смятахме, че това е станало в края на бронзовата епоха, но новите находки в Дъбене, Карловско сякаш отместват тази дата с едно хилядолетие назад.
Каква е тяхната политическа история?
Бурна: постоянни войни за надмощие между местните царе или пък със съседните народи – скити, елини, македони. Обществото им е било силно стратифицирано – тънка аристократическа върхушка и общинници, които с труда си поддържали лукса на управляващите. За съжаление, траките никога не създали единна държава, защото сепаратистките тенденции били много силни. Изглежда в тези географски ширини хората трудно стигат до общи цели.
Как са изглеждали те ?
Има един древен философ Ксенофан, който ни е оставил най-точната физическа характеристика: руси и синеоки.
Наистина ли ще повторим съдбата на траките, тоест ще изчезнем?
Едва ли можем да говорим за „изчезване” на най-големия след индийците народ, както ги определя Херодот. Вероятно те са се претопили в другата голяма етническа маса – славяните. Страшното е в друго – като загубили своята държавна структура след идването на римляните, траките загубили онази организираща сила, която да ги запази като етнос. Ето един урок за нас – всяка загуба на суверинитет и идентичност е опасност за съществуването на нацията.
Какво от живота на траките не трябва да пренебрегваме?
Преди всичко трябва да помним, че ние сме законни наследници на тракийското културно наследство. Да не вярваме на онези, които го отписват от националната художествена съкровищница. Колко находки има по света, които биха могли да се сравнят с Рогозенското съкровище? Освен това, траките са били горди, независими, свободолюбиви и храбри воини. Дори римляните се затруднили да ги подчинят.
Няколко думи за орфизма
Това е огромна тема. Древните гърци твърдят, че Орфей е тракиец. Мисля, че това се дължи на характерната за митологичното мислене черта – учителят трябва да е „чужд”. Никой не е пророк в собствената си страна. Тайното знание на Орфей се състои основно в идеята за безсмъртието. Има много силно присъствие на орфическите общества в политическия и културния живот на Гърция и Южна Италия. Именно върху орфическа основа те създават висока култура. Един Питагор – велик учен, философ и езотерик, организира затворено общество, в което проповядва своите закони, често приписвани на авторитета на Орфей.
Винаги съм си задавала въпроса, защо при наличието на толкова богата история и толкова намерени безценни съкровища в България, ние все не успяваме да станем туристически център?
И аз си го задавам. Може би защото липсва национална стратегия, може би защото субсидиите се раздават на „свои” фирми, които нямат представа от културното ни наследство и само изяждат парите, може би защото впечатляващите изложби на тракийското изкуство не се съпровождат с издания за траките и не се търси реклама там за посещения в България. С една дума – без специалистите е невъзможно да се постигне целта – скъп, но качествен културен туризъм. Отдавна говоря, че гордостта на нашата хуманитаристика – науката за траките е пред пълна ликвидация. Държавата и бизнесът не мислят, че утре ще им трябват специалисти и за науката, и за туризма. Откъде ще ги вземем? А едно четиригодишно обучение не струва повече от 150 000 лв. за 60 студента! Това е цената на един „Мерцедес”!
Според вас държавата има ли изобщо някакъв ангажимент, към историята, археологията и пр. към популяризиране на работата на тези хора?
Както знаете, държавата се отдръпна от науката. Но може би и науката се нуждае от нови форми на организация. Най-важното е да се осигуряват средства за дейност, а не за заплати. Липсват международни конференции, на които да се канят за участие и видни, и млади учени от чужбина, които да се заемат с тракийската проблематика. Много трудно е да се намерят пари за издания – ето наскоро имаше конкурс и вместо поисканите 14 000 лв. за един международен сборник, опуснаха 3 000. За какво по-напред. А именно изданията върху траките са най-добрата форма на пропаганда и на наследството, и на науката ни.
Как ще коментирате разкритията във врачанското село Оходен?
Тепърва ще ги осмисляме, но едно е ясно – през праисторията и тракийско време това е най-богатият регион на културни пластове. Искам специално да подчертая, че врачанският музей разполага с много добре подготвени специалисти, способни да разберат това, което разкопават. Бих казал същото и за етнографията.
Някои местни дейци на културата казват, че тук във Враца сме потомци на Трибалите, вие как ще коментирате това?
Ако всички ние сме запазили в гена си нещо от траките, естествено е врачани да се гордеят с трибалски корени. Та това е едно от най-мощните тракийски племена, оставило най-атрактивните артефакти, без които картината на тракийската култура (митология, обредна система, изкуство, идеология) би била много бедна.
На творческата среща в петък, Любомир Левчев прочете интересни факти за орфиците, един от тях беше свързан с техните божи заповеди, ако мога така да ги нарека, а именно да не забравяме, че дишаме въздух пълен с човешки души. Това много ме впечатли, Вие как ще коментирате?
Първо нека да благодаря на д-р Езекиев за поканата за тази среща. За нас тя беше много стимулираща. Дано да е била полезна и за множеството слушатели. С г-н Левчев отдавна замисляме да седнем и да коментираме митологично тези изречения/”заповеди” на Питагор. Те са в повечето случаи енгиматични, истинското им съдържание е достъпно само за посветени. С познанието, достигнато от съвременната наука за мита, вече може да се пристъпи към дешифровката на това тайно знание. Възможно е тази наща среща да стане на „трибалска територия” и след това да издадем една малка книжка от рода на „Разкъснатие богове”, която заедно публикувахме миналата година.
Няколко думи към читателите на вестник „Зов нюз”
Помнете, че сме древни и в това е един от най-дълбоките корени на нашата идентичност. Не позволявайте да я ограбят, защото забравата е най-страшната опасност за човека – Одисей се отказал от безсмъртие, обещано му от нимфата Калипсо, защото трябвало да забрави рода си, страната си, близките си, т.е. да забрави кой е.