Стефанка Бошнякова:”Домашно приготвеното ястие е най-вкусно”

Стефанка Бошнякова има своя собствена фирма за сладкарски изделия от далечната 1990 година. Родена е във Враца. Научила е сладкарският занаят от мъжа си. Може да се каже, че един вид е осъществила американската мечта в България. Започнала е от най-ниското стъпало, като чистачка в бившия хлебозавод във Враца, впоследствие се издига и става майстор-сладкар, като дори преподава на други кандидат-сладкари. Работила е в различни ресторанти. Накрая отваря своя собствена фирма с много успешен бизнес вече 21 години.
Госпожо Бошнякова, обичате ли професията си?
Много я обичам. С течение на годините малко намалих темпото. Имах наскоро юбилей и навърших 70 години. Преди обаче съм седяла дори нощем, за да приготвя някой сладкиш например, за да мога да зарадавам колегите си на работа или смейството си.
Учила съм се от старите майстори. Рецепти не съм гледала, а какво излиза от ръцете на знаещите. Винаги съм имала голямо желание да науча този занаят, вече толкова години го практикувам и все още не съм научила всичко. Готварството се променя постоянно и човек трябва да е в крак с модата.
Труден ли е сладкарският занаят?
Занаятът е много труден и сложен. Той е вид изкуство.Освен желанието да го работиш, трябва да имаш и фантазия. Ако знаеш само необходимите продукти, но нямаш идея в главата си как да нарисуваш дадена торта, как да я украсиш - ще стоиш, ще гледаш и нищо няма да направиш. Аз си фантазирам и старателно обмислям как да направя един сладкиш. Често, когато ми поръчат тридесет торти, първите десет ги украсявам по един начин, следващите по друг и така нататък. Така си разнообразявам и асортимента.
Българите обичат ли сладкиши?
Обичат, разбира се. От работата си виждам, че всеки обича да има по нещо сладко на масата. Сега в последните години, като настъпи немотията и тази криза, хората обичат да си слагат сладки работи на трапезата, за да си направят живота по-сладък. Разбира се, много хора предпочитат месцето и другите основни ястия, но имаме работа и не мога да се оплача.
По какви поводи най-често търсят услугите Ви?
По най-различни поводи се купуват и подаряват торти и различни сладкиши. Аз помня хора, които са се женили, децата им са идвали впоследствие, сега обслужвам дори техните внуци. Най-често се купуват торти за кръщанета, сватби, годишнини и т.н.
Кои са най-търсените торти във Враца?
Най-търсените в последните години са еклеровите торти. Врачани много обичат и карамелените торти. Внучката ми се увлича напоследък да прави така наречените „облечени торти”, които станаха също много популярни напоследък. След като веднъж е направена, тортата се „облича” с едно специално бяло тесто, след това се нарисува по изискванията на купувачите с различни картини или портерти. Този вид торти се купуват най-често от млади хора. В повечето случаи мъже подаряват този нов и модерен вид торта на своите приятелки.
Коя е най-голямата торта, която сте правила и за какъв повод беше тя?
Често ми се налага да правя големи торти. Те се изработват основно за сватби. В повечето случаи те са от три или пет етажа. Най-голямата торта съм правила за сина на моя приятелка. Тората беше от единадесет етажа. Трима човека едва я донесоха до мястото на събитието.
Кой Ви е любимият сладкиш?
Най-обичам да правя сиропираните торти и пасти. Като цяло обичам да готвя, това ми е в кръвта и не мога точно да определя кой ми е любимият сладкиш.
Предаваш ли занаята си на млади хора?
При мен са минали почти всички кандидат-сладкари от техникума във Враца. Всяка година имам стажанти. От това, което показват след като започнат стажа си при мен, правя извода, че учителите отделят много малко време за своите ученици. По-рано ги учеха повече. Сега в училището явно се преподава само теория. Децата не знаят почти нищо, когато дойдат при мен. Често, когато попитам младежите въобще какво ги учат в училище - те ми казват, че учат теория, но практикуват рядко, защото те трябва да си събират пари за продуктите, с които ще готвят. Не мога да кажа, че децата не се стараят. Личи, че много от тях искат да се научат, но просто нямат тази възможност. Разбира се има и такива, които не се стараят. На тях им казвам, че няма да станат сладкари.
Много се гордея с внучката ми, която работи наравно с мен. Радвам се, че някой ще наследи занаята ми след мен. Тя бързо се научи и мога да кажа, че стана изключително добра сладкарка.
Каква е тайната на добре приготвения сладкиш?
Аз нямам тайни. Някога старите майстори са си пазили рецептите и тайните на занаята. Не съм такава. Който и да ме попита - ще му кажа рецептите си и начина на приготвяне на дадено сладкарско изделие. Ако нещо допълнят от себе си - още по-добре. Старите майстори не искат да си дават занаята, но готвачите не са затворена каста и със старание и любов към готвенето всеки може да се научи.
Импровизираш ли, докато готвиш?
В повечето случаи внучката ми обича да импровизира. Все пак, когато ходя из града, често купувам нови книги с рецепти, по-скоро да видя новите тенденции.
Правиш ли сладкиши вкъщи?
Омръзнало ми е. Толкова години се занимавам със сладкарство. Но все пак човек не може без сладко. Понякога взимам неща от цеха.
Променил ли се е вкусът на българите през последните години?
В наше време, специално малките деца, имат повече изисквания. Имам правнучка на три години. Тя е целеустремена. Влиза в магазина и отива право при сладкишите. Търси разни слдкиши, които аз дори имената им не знам. Аз не помня да съм влизала в сладкарница на млади години, сега децата са по-знаещи. В наши дни те не могат да се оплачат. Задоволени са с всичко. И все повече хора прибягват към готовото ядене. Истината обаче е, че домашно приготвеното е най-вкусно. Носи уют в къщата. Готвенето учи на старание всеки, който се захваща с него.