Цветелина Бижева : „Плуването е най-добрият спорт за физическото развитие на човека”

Врачанската ватерполистка Цветелина Бижева е на 25 години. Родена е в града под „Околчица”, но сега живее в София. Придобива бакалавърска степен по кинезотерапия от Националната спортна академия и в момента учи магистратура по същата специалност. Тя е национална състезателка и голмайстор както на вече бившия врачански, така и на представителния тим на страната ни по водна топка. Занимава се с плуване от първи клас. През 1999 година се включва в новосформирания тогава женски отбор по водна топка към Спортен клуб по плувни спортове „Ботев 2000”. От тази година е и първото й участие. В продължение на 11 последователни години Цветелина и местният отбор са непобедимите шампиони на България. Състезателката е част от почти всичките успехи на отбора с изключение на времето от две години, когато играе за елитния руски отбор „Олимп”- Нижни Новгород. Тъй като от 2010 г. отборът по водна топка за жени във Враца не съществува, местната ватерполистка се състезава за „Славия”.

Г-це Бижева, макар че отборът на „Ботев 2000” постигна много успехи, защо вече не съществува и в града нямаме дисциплина жени?
В тази дисциплина жените са над 18 години. Това е възраст, в която завършваш училище и кандидатстваш в университета. Започваш работа. Много трудно е да работиш, учиш и тренираш. Няма време за всички тези дейностти. Чисто физически никой не остава във Враца да учи. Всеки заминава за София или другите големи градове. Поради този факт се получи така. Няма как, защото водната топка е колективен спорт. Можеш да се упражняваш индивидуално, но губиш усета си за топката. В басейните, които псещаваме, няма врати, в които да шутираш, затова няма как да поддържаш тази форма, която е необходима за колективния спорт. Опитахме се да задържим отбора максимално дълго, обаче всяка година все някой завършваше и отиваше в София. При добро желание тренираш, не тренираш, явяваш се на състезание. Така беше последно до по-миналата година, когато вече и най-малките станаха големи и заминаха по големите градове. Съответно сега играем за отборите в другите градове. Аз и още четери момичета от врачанския отбор играем за отбора на „Славия”.
Според Вас на какво се дължаха големите успехи на врачанския отбор по водна топка?
Интересното е, че когато започнахме през 1999 година, основният състав беше от по-възрастни опитни играчи, участвали в най-първия отбор по водна топка, създаден още през 1980 година. Това бяха жени, които са треньори по плуване сега. Половината от отбора беше съставена от състезателки, които бяха по 30 и няколко години. Те учеха нас. Тогавашният треньор ни разделяше една голяма състезателка с една малка. Те ни научиха как се правят пасове, с едната ръка, с другата. След като имаш възмжността да видиш това на живо, без да го учиш, се справяш впоследствие много по-добре, отколкото да ти го обясняват. Това беше нашето огромно преимущество, което имахме пред другите отбори. Постепенно с годините съставът на отбора се смени, но винаги имаше приемственост и преливане на поколениията. Не че се хваля , но ние винаги сме били една класа над съпреника, което се започна още от първата година - и заради опита, който придобихме, и за това, че имаше много хубави условия във Враца. Много хора казват, че нямаме в момента такива в града, на аз не смятам така. Има градове, където няма басейни и техните състезатели трябва да тренират в други селища. Лошото е, че се тренира вечер. Сега отборът на девойките трудно ще просъществуа. Малко хора ще си водят децата вечер в 20.00 на тренировка и ще ги прибират в 22.00 часа. Все пак е хубаво, че имаме три отбора за девойките и те имат възможност за избор. Ако не им хареса в един, могат да се преместят в друг.
Състезавали сте се в чужбина. Има ли разлика в отношението към спорта в Русия и в България?
Руснаците са спортен народ. Отношението към спорта и състезателите е на друго ниво. След като кажеш, че си спортист, хората те гледат все едно си някой велик човек и очакват от тебе да се тренираш, да се себеотдаваш и да мислиш само за това. Условията бяха перфектни. Програмата е организирана по начин, позволяващ на съзтезателите освен да тренират, и да се запознаят със съперниците си преди всеки мач. Всяко състезание трае по една семица, но е продуктивно. Човек може да отпочине един ден, но на следващия обаче си във форма да се раздадеш на 100%. Отборът е от около 20 човека, на състезание отиват по 15. Не е като при нас - да играят шест човека и да сме принудени да играем навсякъде.
Също така всеки отбор в Русия има много спонсори. Спортът за състезателите в Русия е професия. Подписват се договри, имат осигуровки, води им се трудов стаж. Дори и на момичета по на 14-15-годишна възраст. Оттогава им тече и трудовият стаж, докато при нас е немислимо това да стане. Не можем да говорим за осигуровки, нито за стаж. Всичко е на доброволни начала.
Може ли в България, без да визираме футболистите, човек да се издържа от спорт?
Специално за нашия спорт не мисля, че това може да стане. Даже и треньорите работят нещо друго отделно. Не знам за каква заплата става на въпрос, обаче много малко треньори се знимават единствено със спорта. Такива са хората, водещи националните отбори.
Защо тогава продължавате да играете водна топка и да се състезавате?
Правим го, за да има водна топка в България, т.е. - да има развитие и научим девойките, които сега започват да играят. Ние сме вече „бита карта” - двадесет и пет и тридесетгодишните, които играят сега. В момента нямаме никакво развитие, не получаваме никави пари от това нещо. Всеки учи или работи. Идваме да се забавляваме за едното хоби. Сега много ме радвам, че има шест отбора за девойки. Това ми е стимул да продължавам да се състезавам.
Коя е най-добрата възраст за един състезател по водна топка?
Зависи дали става въпрос за мъже или жени, както и от това кога си започнал да тренираш. Пак ще направя съпоставка с Русия. Там почват едва ли не от детската градина. Аз съм виждала специални шапки, които са поръчват, защото главите на състезателките са прекалено мънички. Разбира се, има и друга страна на това да почнеш да тренираш от толкова ранна възраст. Виждала съм момичета в Русия, които стават на 16 години и вече се отказват. Те са със травми, болки. Това също не е много добре. По този начин децата се претоварват, костната система не е добре развита, както и организмът им. Плуването - специално водната топка, не е толкова лек спорт. Все пак трябва да отбележа, че там си търсят целите. Девойките на Русия не мога да кажа вече от колко години са световни шампиони. Повечето играчи - вече на 18-годишна възраст, се отказват. Решават, че са постигнали много в спорта и започват да учат и работят. При нас няма как да стане това. Когато аз отидох там, на 22 години, всички ми се чудиха, че нямам травми. Нямах такива, защото бях започнала да тренирам по-късно. Така че можем да констатираме, че тук може и нивото да ни е по-лошо, но за сметка на това със здравето сме по-добре.
Водната топка е отборен спорт и винаги има предпоставки за скандали. Как успявате да загърбите неразбирателствата, преди да излезете на терена?
Тук става въпрос вече за професионализъм. Специално за Русия, когато знаеш, че получаваш заплата, треньорът не го бърка дали си се скарала с някоя от съотборничките си, дали си й взела гаджето, или - т. н. След като си влязла в басейна, ти трябва да забравиш абсолютно всичко. Дори да игреш заедно с най-големия си враг, ако той е на вратата, трябва да му подадеш пас, за да вкара, а не - ти. Не трябва да сме егоисти. Може да има скандали по време на тренировка, дори да се напсувате или поскарате, ама това си е в кръга на нещата.
Как се изразява конкуренцията между отделните отбори ?
В тези случаи е по-интересно. В нашия спорт всичко е позволено. Специално под водата съдии няма. Тук няма, но в Русия имаше на един от басейните камери под водата. Малко се стреснах, като видях. Помислих си, че ако покажат какво става под водата, трябва да накажат всички. Знам от дългия си опит, че по време на мач се случва да те хванат за банския костюм, да те ритнат и какво ли още не, понякога е страшно. Обаче в нашия спорт няма преглеждане на записа след мач. Съдията, ако не е свирил навреме, няма санкции. После и да показват колко сме се ритали и щипали, няма полза. Това е много лесен вариант – някой, ако ти е направил нещо, да си му го върнеш. В България не съм имала чак такива ситуации. Не сме толкова злобни тук. Някой, ако нещо е направил, си му го връщаме, разбира се. Винаги сме били много приятелски настроени - специално отборите на Враца и „Славия”. Треньорите много ни се дразнеха.
Какво носи плуването на хората?
Едно хармонично тяло. Плуването е най-добрият спорт за физическото развитие на човека. Дори да не е на професионално ниво. Специално в юношеската възраст, когато човек се развива, е едва ли не задължително да се практикува този спорт. Водната топка като колективен спорт учи хората да работят в екип - да си помагаме един на друг, да бъдем дисциплинирани. Там е същото като в живота, когато сгрешиш и пропуснеш нещо, винаги близките ти хора, тези от отбора, ти помагат да се измъкнеш от затрудненото положение. Най-хубавото нещо на колективните спортове са добрите емоции, които носят на отбора, и възможността да съприживете радостите и мъките, които този спорт носи.
Какво ти предстои на теб в личен план занапред?
Аз след един месец завършвам и още не знам какво ще правя. През ноември имам защита на дипломната си работа. Работя в столицата и засега ще продължавам да го правя. Бих искала да се върна във Враца, но не виждам това да стане в близко бъдеще. Помня дори, когато тръгнах да кандидатствам в София, въобще нямах желание и се жалвах на майка ми, че няма хубав унивреситет тук. Много си обичам родния град - жалко, че няма развитие.