Актьорът Борислав Борисов: „Държавата абдикира тотално от изкуството“

Известният и обичан врачански актьор Борислав Бoрисов е от 24 години във Врачанския драматичен театър. Освен, че участва в много любими на поколения врачани постановки, той озвучава десетки игрални и анимационни филми. Неговият глас се чува и в популярния анимационен сериал „Бакоган”, който се излъчва по “Cartoon Network”. Предстои му да озвучава и научно-популярни филми. Наскоро Борислав Борисов беше избран да участва в придобилия голяма популярност в медийното пространство сериал „Седем часа разлика“.
Господин Борисов, коя е последната постановка, която представихте пред врачанската публика?
Последната постановка, в която взех участие е „Танго” от Славомир Мрожек. Тя е доста елитарна пиеса. С много злободневна тематика. Самата тя съдържа властта като средство за бунт. Хората би трябвало да я гледат, защото ще открият много моменти от днешния ден, макар тя да е писана доста отдавна - през 50-те години на миналия век. Очевидно нещата от онова време са актуални и днес. „Танго”не е от тези така наречени касови пиеси. Още преди да излезе премиерата спечелихме награда на международен фестивал, което говори за нейната стойност. И то доста голяма. Имаме страхотен екип.
Какво е, според Вас, състоянието на тетъра в днешното кризисно време?
Ние сме в криза. Тя е повсеместна. Кризата е в цялатастрана и естествено рефлектира и върху нас, актьорите и най-вече върху актьорите в провинцията. Трудно е и за колегите в София, но не се усеща с такава сила както при нас, защото те имат повече опции за работа и много по голямо поле на изява. Говоря за грамотните актьори, кадърните актьори, които винаги ще си намерят „място под слънцето” така да се каже. Докато за нас тук, във Враца, нещата стоят по друг начин. Вече доста време сме без средства, макар че продукцията ни е огромна.
Какво мислите за реформата в театъра?
Сегашната реформа в културата или театралната реформа, както я наричат, по мое мнение е една абсолютна недомислица и непознаване на естеството на работа в театъра като цяло. Тя е все едно един хирург да започне да прави операция без да знае къде се намира заболяването. Да изреже всичко. Така се причиняват голями щети. Много добри театри, каквито на времето бяха видинския, монтанския вече загинаха. Останаха без субсидии и без средства. Моето мнение е, че изкуството като цяло не може да съществува без подкрепата на държавата. Нашата държава абдикира тотално от изкуството и по сециално от театралното изкуство. Благодарения на това, че нашия министър на културата е скулптор се набляга повече на музеи и археологически обекти. Има нужда и от тях, но аз не мога да си представя, че ще строя мавзолей на нещо си за няколко милиона евро, а в същото време ще държа хората, които реално работят, за да всеят така да се каже култура сред масите или обществеността без финансиране. Хора живеят не само в София, хора живеят навсякъде и нужда от театър имат не само столичани. И друго. Това което идва на нашите сцени като продукция от софийски театри, е така наречената касова пиеса или халтура. Защото според мен в болшинството неща, където играят наскоро нашумели звезди, те представят халтура. Те играят за пари. Тяхната цел е да изкарат пари. Продукцията от друга страна, която се предлага, за мен като професионалист не е качествена.
Върнаха ли се врачани в театралните зали?
Всичко е на приливи и на отливи. Да, има някакво връщане на хората в тетралните зали, към живото изкуство, защото тетърът е именно това живо изкуство, но не са достатъчно. Обяснимо е с условията, в които живеем в момента. С това мога да го обясня.
Има ли светлина в края на тунела относно бъдещето на театъра?
За съжаление, не мога да бъда оптимист в случая. По никакъв начин. Просто нещата не вървят към добро. Тук, при нас в тетъра, има много млади хора, които след една година престой ще се питат: „Аз какво правя тук?, „Аз как ще продължа, накъде да вървя?”. Те репетират без пари. Идват във Враца от различни градове. При нас се оказва, че трябва да стоят без заплати два или повече месеци. Ако са си вкъщи, в родните си места, има кой да им помогне, но тук те трябва да се хранят, да водят някакъв нормален социален живот. Без пари е ясно, че това е невъзможно. Един човек, за да създава качествено изкуство, то той трябва първо сам да бъде освободен от тези материални неща, а не да мисли ще има ли какво да вечеря и същевремено да прави изкуство. Това е моето мнение.