АЛИСА В СТРАНАТА... БУЛГАРИСТАН

Ако Луис Карол беше жив, сигурно щеше да напише своята Алиса 2 под горното заглавие. А според мен, би трябвало да има и подзаглавие ”Или Алиса 1- на живо”. Място на действието – държавицата ни, в която до вчера си честитяхме банята, на поразия пием боза, а тоалетните по правило вонят ,тъй като на власт е безумната философия на външния клозет : „щом като е нужник, може и да е ос...”.Където лягаме и ставаме с убийствения си песимистичен оптимизъм - „добре е, ама ще се оправи!”.При тези изначални бит и душевност на „материала”, беше само въпрос на няколко петилетки тази държавица, довчерашна България, да бъде превърната от политическата си сган в Булгаристан – действителното място на обърнатата реалност, родена от бурната фантазия на Карол. Тук не се употребява понятието щастлив, а най-малко нещастен, хубав е най-малко грозен, а умен – най-малко тъп. Защото Булгаристан е обърнат и прикован в пространството с главата надолу .

В този обърнат свят, драги ми булгаристанецо, ако тръгнеш по хоризонталата, след време непременно ще се озовеш в каменната ера, т.е. ще ти се случи нещо, като бъдеще в миналото. Тръгнеш ли по вертикалата – още по-лошо. Потъваш все по-дълбоко в отрицателната безкрайност на мизерията. Така че, в Луис Кароловата координатна система единственото добро, т.е. най-малко лошо, което можеш да постигнеш, е да тъпчеш на място. Алтернативата е да изквичиш на умряло, да събудиш булгаристанците и заедно да наскачате около Парламента, примерно.
Всъщност реалността в Булгаристан не би и могла да бъде друга – къде на друго място един убиец се пуска на свобода, само защото си е признал, че е убиец? С което едва ли не става и национален идол за подражание. И нищо чудно да дочакаме най-висшият ни съдебен орган да учреди награда „Убиец на годината”.С връчване на почетен медал ”Джак изкормвача – с ножове” на убиеца, признал си най-много убийства.

Иначе Булгаристан е много дисциплиниран. Има най-нисък бюджетен дефицит и е за пример в Европа, че и по-нанататък. За радост на Началника си. Което, преведено от булгаристански , означава, че 90% от питомците Му са на границата на умирачката. Защото булгаристанските пенсии не стават за живеене, а са за по-бавно умиране. А пък, за да придобие гладуването по-организиран характер, пенсионерите са ощастливени с цели 20 пенсионерски организации - в превод 20 бащини дружинки, всяка от по един файтон паразитиращи началници , молещи се всеки на своя си Господ. И на никой не му дреме, че става въпрос сумарно за 2,5 милиона електорални гласа, които могат да диктуват дневния ред в Булгаристан. Затова булгаристанският редови пенсионер трябва

- 2 -

най-сетне да прозре истината ,че щом като в Булгаристан нормалните за други страни методи на организация водят до създаване на бездействащи и разединяващи структури, то пенсионерският електорат трябва да започне да се самоорганизира наново . И никакви еднолични водачи и партийни пристрастия – само колективни ръководни органи и един цвят - трикольорът. Другото е корупция и хвърляне в музиката.
Ако и да звучи малко мелодраматично, не от скоро политическите и икономически анализи сочат, че за обществото и държавата ни тече 12-ят час. На дневен ред са окончателната разруха и деградация. Вече пределно ясно е едно - спасението може да дойде само от интелектуалния и морален елит на нацията и от никъде другаде. А до парламентарните избори остават 2 години. Време предостатъчно, най-мъдрата и опитна част от народа да се обедини и реши на кого да даде властта тогава. Дали на този автентичен елит или отново на политическата шайка на прехода. Все пак, май на всички ни омръзна да бъдем Булгаристан, а?
И една моя мечта: защо българските пенсионери да не създадат ,да речем, един Инициативен Комитет „2,5 милиона” за следващите парламентарни избори. Мисля, че звучи много оптимистично!