Анализирай това

Един ден им дадохме на жените в годината и на него ни го връщат тъпкано. Да речеш, че е за първи път, минава за случайност. Но не е, защото и лани и по - лани газихме сняг до колене. Изобщо – неподходящо време за мъже. Но в това има и нещо много положително – да не забравя мъжката половина от човечеството с кого си има работа през останалите дни от годината. И да престане да мисли с х..., както писах преди няколко броя. Защото всички беди на човечеството идват точно от този, характерен начин на мислене за мъжете докъде 60-ата им година. После почват да мислят правилно, но пък е късно, защото след тая възраст вече се проявяват първите симптоми на немисленето. Но да не се отплесвам. На женския ден политиците ни като че обезумяват и почват да раздават цветя за чест и слава. Иначе нямаше да го правят пред камерите. С което, според мен, допускат типичната за всички мъже по света грешка – обръщат подобаващо внимание на жените само за един ден. При това в общия кюп на нежните същества не слагат половинките си, което е разбираемо откъм гледна точка на маратона по цветораздаването. И по този начин допринасят за онова женско отмъщение, с което започнах. Наистина жената не е като човеко, ама май и мъжете не правят изключение...
Завчера станах свидетел как една кола се обърна в канавката край шосето, сякаш дяволът я натика там. Шофьорчето излезе невредимо от едната врата като през люк на танк и тегли една попържня на времето. Бог ми е свидетел, че караше едва с трийсетина километра, защото катаджиите винаги сочат за причина при подобни случаи несъобразената с пътните условия скорост. Съобразена беше, даже повече от нормалното, но въпреки необичайното за такава снежна покривка време на годината, разните му пътни служби пак бяха необичайно изненадани. И излязоха да си свършат подобаващо работата едва вчера сутрин. Да, жените могат да са отмъстителни, но няма по-отмъстително нещо на родна почва от общинския или държавен чиновник...
Пък Параванов щял да прави референдум за ГМО. С което дава да се разбере, че според него това бил най-големият проблем на страната ни в момента. Ако Гоце беше умен, нямаше как да разбере, че референдумът по този въпрос вече се състоя и народът къде гласно, къде писмовно си каза тежката дума. Гласът Божи, както е речено в древната мъдрост, и сега звучи като камбанен звън, стига да има кой да го чуе. Вероятно някои го правят, но между тях не са онези, оглушали от топовните изстрели на Аврора...
Визирайки недостойната постъпка на президента Първанов с публикуване на стенограмата от другарския съд над Дянков, колежката Венелина Попова вика: „Най-важното, което ще остане от този скандал, е едно смътно чувство за срам. И за нещо недодялано. Все това чувство, което ни кара да се червим пред чужденците и да навеждаме сервилно глави. Докога?” Докато сме такива мушмороци, уважаема. И докато онзи електорат, който иронично наричаме „циментови глави”, продължава да определя съдбата ни. Затова стига сме си задавали въпроси, на които отдавна трябва да сме намерили отговор. Не сме ли?