Антоанета Боянова: „Младите търсят повече лесните пари”

Българските занаяти са богатство, което европейците оценяват много повече, отколкото самите ние. Същото се отнася и до сънародниците ни зад граница, които тачат българското – фолклорът, занаятите, традициите. Заети със собственото си оцеляване и пренаситени от други проблеми, все по-малко се замисляме как да съхраним тези ценности. Малко са младите хора в България, които са решили да опазят това културно богатство за следващите поколения. Една от тях е Антоанета Боянова.
Тя е родена в село Габра, Софийска област. Учила е в Техникума по керамика и стъкло в град Елин Пелин, а след това е завършила Художествената академия в София със специалност „ Керамика” при професор Божидар Бончев. От 2003 година живее във Враца. Никога не е спирала да се занимава с керамика. От 2005 година има свое собствено ателие. При първата й отворила се възможност тя и съпругът й купуват пещ и започват собствен бизнес.
Госпожо Боянова, трудно ли е на един млад човек като Вас да си изкарва прехраната със занаятчийство и по-специално с керамика в България?
Да, трудно е. Не срещаме никаква подкрепа. Мога да кажа, че единствената подкрепа, която имам, идва от съпруга ми. Друга няма. Трудности няма кой знае какви обаче,поне за мен. Аз съм майка на две малки деца. Ателието ми е в жилищната кооперация, където живея и така съчетавам двете неща – грижата за семейството и работата.
Интересуват ли се децата Ви от керамика?
Да, разбира се, че се интересуват. Правят постоянно по нещо ново от глина, всеки ден. Стига да искат мога да им предам занаята си. Основата ще я получат със сигурност.
Имате ли любими съдове от глина, които правите?
Най-обичам да правя фруктиери, вази. Изработвам повече сервизи - чаши и чайници, защото такова е търсенето в момента. Хората ги харесват повече, за да придават уют в къщите си. Повечето ми произведения, тези, които най-харесвам, вече не са около мен. Откупени са. Най-любими са ми студентските работи. Те са правени само с желание, без да се притеснявам как ще ги продам, без да има и нотка комерсиално в тях. Те всичките са съвсем творчески.
Какво Ви накара да се насочите към керамиката?
От малка се занимавам с глина и с керамика. Винаги ми е харесвало. Това ме и насочи към този занаят. Питали са ме учи ли се керамиката или е само талант. Ако го имаш – стига. Мисля, че всичко се учи по принцип. Аз смятам обаче, че при мен има и двете – и талант, и много научено.

Има ли търсене на керамични съдове във Враца?
Нещата, които правя, не са във Враца, в останалата част от страна са. В началото ходех на изложения, за да ме опознаят клиентите. Това стана постепенно. Началото винаги е трудно, но мога да кажа, че нещата, които правя, вече са из цялата страна, отиват главно по курортните градове. Там те се купуват предимно от чужденци. Понякога и от българи. Човек, когато отиде на почивка, може да си позволи нещо малко по-скъпо, но значително по-качествено. Хората се научиха да търсят българското, а не китайското. Вече е неудобно да подариш нещо, взето от магазина „Всичко по 1 лев”.
Какво мислите за Враца?
Градът много ми харесва. Той е тих и спокоен и има прекрасна природа. За врачани ще се въздържа от коментари. Все пак пожелавам на всички малко по-добри времена. Малко повече да се трудят. Мнението ми в момента е, че много българи само се оплакват, а не полагат усилия да се развиват. Никакви опити да направят нещо за живота си, нещо за себе си. Повечето наши съвременници са заели позицията - „Зле сме”, „България е зле” и точка по въпроса. Това ми е мнението за младото поколение специално.
Ще отмрат ли българските занаяти?
Да се надяваме, че ще се съхранят. Ако има повече хора, които искат с труд да изкарват прехраната си, такива като мен, може би. Това зависи от нас. Имам чувството, че манталитетът ни се променя и ставаме все по-мързеливи. Хората, и специално младите, търсят повече лесните пари, изкарани без много усилия. Всички знаем, че са единици тези, които могат да ги направят по такъв начин. Младежите не искат да инвестират в себе си. Предпочитат да емигрират, а на Запад едва ли е по-лесно, отколкото тук.
Вие мислили ли сте някога да емигрирате, да напуснете България?
Не. Поне засега не, защото тук съм устроила живота си, тук са децата ми, тук е семейството и приятелите ми. Няма как да мръднеш. И на Запад, и в България е еднакво трудно да се реализираш. Имам колега, който преди 4 години замина за Щатите, там започна от нулата да гради кариера. Започнахме по едно и също време. Той си стъпи на краката едва сега. Това ми помогна да си направя една съпоставка. Дори и да е в САЩ, на човек му трябва много време да си устрои живота. Едно начало никъде не е лесно, а не както повечето хора, които емигрират, си мислят. Изводът е, че всичко си зависи от нас.