БЕЗ АРХИЕРЕЙСКИ БЛАГОСЛОВ ЗАГИВАМЕ

Месеци наред БПЦ и висшият ни клир са подложени на всевъзможни атаки. Всичко се дискутира толкова тенденциозно, че е извън съмнение кой поръчва и стои зад публичното оскверняване и заиграване с авторитета на православните архиереи у нас. От загубилите в Страсбург делото разколници, до представители на различни деноминации , атеисти и непознаващи същността на традиционната ни религия хора- всички тези търсещи „истината” люде, едва ли си дават сметка колко далеч са от нея.
Представителите на висшия клир у нас са около 30 – митрополити и епископи. Почти колкото броя на българските милионери, които „общественото мнение”, вълнуващо се толкова много за личностните визии на архиереите , нито е погнало по какъв начин е придобило возилата и имотите си, нито се пита дали те правят подобаващи за имането си дарения. Дали извършват някаква благотворителна дейност? Както е прието по белия свят .
Висшият православен (и католически) клир от учредяването си до днес има и трябва да има определена представителност, съпътвана и от съображения за сигурност.,..Не можем да очакваме от тях да са стълпници, пустинници, отшелници, постници. (Но всеки от тях е свободен да избира извън визията си на публична дейност да бъде от всичко по малко). А в исторически план - много от тях и са били. Примерът на св. Иван Рилски, който е върнал част от даровете на св. цар Петър не е задължителен. Св. Василий Велики, създал правилата на монашеския живот, не върнал даровете на император Валент, който между другото не му бил такъв доброжелател. „Василиада” – та, която едно от светилата на християнството управлявал, имала нужда от щедростта на василевса. Подобни случаи са безброй.
Интересна би била реакцията на другите регистрирани в България вероизповедания – ислям, юдаизъм, протестантски деноминации, източни култове, дъновизъм и др., ако срещу тях започнат масирани проверки от рода на тези срещу БПЦ. И какъв ли би бил отговорът им, ако се гледат под лупа имотните им състояния, колите, домовете, банковите им сметки… Вероятно ще нададат вой, че ги подлагат на дискриминация – ще се жалват на папата, на Далай Лама, на Мюсюлманската, Еврейска общност, в Брюксел и Световният съвет на църквите, и къде ли не още…А може би това е целта? Да се подрони авторитета на БПЦ, а впоследствие да се разстрои дейността й, да се постигне това, което и тоталитарният режим не е успял да стори – да я заличи, да я вкара в едно нейно си позорно ъгълче. Да замълчи завинаги… Което и турците не са успели… На практика, негласно, бавно и май съвсем целенасочено се действа по повелите на една знаменита фраза, казана от знаменит наш съвременник: „Майната му на Православието!”
Колко още трябва да се мълчи срещу тенденциозните удари срещу православната ни общност?
Дали ще я защитават интелектуалци или обикновени хора – тя си е наша. Вярващите имат нужда от нея. От своите духовници, наставници, архиереи. Без техния благослов загиваме. Без тайнствата и ритуалите, извършвани от Неговите свещенослужители - най-първо по чиноначалие Патриарх, а сетне митрополити и епископи, наричани архиереи.Православните йерарси са приемници на Апостолите. Те не е задължително да живеят като светци , нито да станат светци..Важното е да си вършат работата ,а Бог ще прецени дали за лъкатушенията на някои от тях ще му изпрати време и възможност за покаяние. .Много бъдещи светци е трябвало по стечение на обстоятелсвата или по волята на миряни или други фактори да се крият,да оцеляват, вместо да се поддадат на порива да погинат за Христа.За да имат миряните утехата и благослова на архиерейската институция,без която се нарушава каноничната връзка с Бога . Много висши духовници също са правили разумни компромиси,за да се запазят,бидейки полезни за другите,живеейки труден и често позорен в собствените им очи живот. И Бог е този ,който е решавал и решава разумен и навременен ли е бил компромиса с властта.
Важното е в условията на диктаторска светска власт просто да се оцелеее (ами катакомбите ,ами тайното християнство на мнозина ,просияли сетне?).Иначе - няма ли висш клир - няма народностна църква .Във вакуума се настаняват други.Които и сега за пореден път правят жалките си опити. Какво да кажат горките ни архиереи, които, за сетен път, nможе би, си припомнят Апостолските слова, казани с горчивината на „гъбата с оцет”: „ Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се. (I Кор.12).
Те нямат право да стачкуват
Нямат право на бойкот за тормоза, на който са подложени. Ако недай си, Боже, по някаква причина само една седмица – само една – те не се молят за нас ( както е било в страшните робски времена и както ще бъде във времената на Антихриста) – ние погиваме. Само който не е изпитал бремето на немощти, болести и грехове и не е видял и почувствувал как архиерейската десница с дадената й от Бога власт ги развързва, само той не знае цената на благодатта й. На вярващите е предписано да се уповават на нейната сила, изпратена от Бога; да вършат това, което им се казва, а не да гледат какво вършат йерарсите. За последното има правила .Освен всичко друго кириарсите на Православната църква са подготвени за трънлив път – кога и как в кариерата им – и те самите не знаят. Знаят само, че е априори и константа. Дали ще притежава скъпи вещи, дали ще кара луксозни коли или ще консумира отбрана храна, духовникът не може да избегне тежкия кръст, който носи и трънливия път, който му е отреден. И с „Линкълн”, и с „Мерцедес” ,ако следва отредения му път, ще бъде полезен, има възможност да се спаси, а може – защо не - да стане мъченик,светец.... Никой не знае това, никой… Както и, че ако живее в нищета и го возят в XXI век с волска и магарешка каруца, ще се спаси и ще стане Божий угодник.
Когато клириците коригират своите решения, го правят за наше добро.
Тайните, които те знаят, биха ни съкрушили, биха ни разсипали психологически и физически, ако биха се разкрили. Те ни щадят достатъчно, вярвайки в нашето поправяне и възход.Да се дискутират пропуските и непълните мнения на клириците не е забранено. Но да не се изтъкват заслугите и дейността, да се премълчава доброто и най-вече трудното добро, което носи рискове и огорчения, е признак на незнание, на липса на разбиране, че Църквата прави, (по места и в цялост) каквото е възможно, каквото й позволят. Много от духовниците имат своите мечти, своите въжделения за обществено-полезни и душеспасителни дела, но срещат невъобразими трудности, често прегради, които не могат да се преодолеят.
Досиетата на висшия клир
Кои са били доносници? Кои са били служители? Каква е била дейността им? Срещу кого е била насочена? „ Ние искаме да знаем истината!” е мотото на тези, които тя ще направи „свободни”. Свободни – от какво? От греховете, които са натрупали и които изповядват пред психоаналитик, пред общността, само пред себе си… или свободни във войнствуващия си атеизъм, в изповядването на друг тип вяра, религия, ценности? Свободни,за да изстрелят към върховете на БПЦ самозванец ,който вече цяло десетилетие го тикат нелегитимно и насилствено да влезе сред избраниците?
В Православния изток църквата, която е в руслото на цезаропапизма, се е научила да играе през хилядолетията различни роли, на чиито бляскави изпълнения биха завидели и най- гениалните артисти. Царе, императори, велможи, диктатори, автократори, военни, шутове – управници – кой ли вече две хиляди години не се е опитвал да я опитоми, контролира, унищожи, засенчи, дискредитира, окарикатури…Тя и нейните служители са избирали – всеки за себе си . Не са липсвали малодушни, преминали в ерес, изпаднали в прелест, изгубили разсъдъка си, паднали доброволно или насилствено сложили чалма, католическа или еврейска шапчица, гъжва…
Но тези, които са оставали в ролята си, са играли винаги в големия политически театър, наречен надхитряне на властта (според мнение на историци) ,когато тя е управлявала извън рамките на доброто и полезното или когато е вървяла срещу вярата . Въпросът „кой-кого” често е горял като тлеещ въглен, друг път като пожар.
Политическият театър ,наречен „ висша църковна дипломация ”
са играли примаса Василий, св. Климент Охридски и св. Наум , които далеч не са приветствали всички войни на Симеон . Велики... И колко други още…Да не забравяме борците за църковна независимост. Екзархията, срещу която Ботев е хвърлял понякога огън и жупел, и на която и ВМОРО впоследствие не е спестявало горчиви хапове… Театърът, игран по време на българската схизма, е нищо в сравнение с големия театър, игран през тоталитарно време. И кой би могъл – от архиереите и целия клир – упорито, злостно, цялостно и продължително да сътрудничи на службите? Вероятно всеки от вербуваните е гледал да отбие номера и сетне горко да се е каел за стореното..Като че ли положението на някои клирици през времето на тоталитаризма е било сходно със смутното Софрониево време , което е „ принуждавало човека да играе комедия по твърде трагични причини ’’ (проф.Вера Мутафчиева) Истината за духовниците –доносници, не се знае колко ще ни направи свободни. Истините за нашите страшни грехове и немощи, казани им на изповеди, те по задължение „забравят” и могат да ги споделят само на Бога. А да носиш бремето на човешките беззакония сигурно е тежък товар, понякога дори непоносим.
В деня на Страшния съд , наречен още „ Деня на всеобщото отваряне на досиетата ”
, голяма част от хората ще изпитат страшен срам от съдържанието им, от нечистотиите, които са вършили, говорили, пожелавали. Как ли ще гледат децата си , внуците си, пред които са минавали за „честни” и „почтени”? Едва ли ще си спомнят колко неистово са искали и настоявали да четат владишко досие, от което сега надали ще се покажат грехове колкото греда или воденичен камък.