БЕЗ АРХИЕРЕЙСКИ БЛАГОСЛОВ ЗАГИВАМЕ

Продължава от брой 757

А всеки знае колко вярна е Евангелската мъдрост : „С каквато мярка мерите ,с такава ще ви се отмери... Любопитството към досието на когото и да е може да ни се върне като любопитство към нашето , на децата ни, на най-близките ни… Дали това ще ни е приятно?
Вероятно никой не иска от нас да си скриваме главите в пясъка и ако е възможно, да помогнем за разрешаване на определен проблем от верско естество. Като обикновени хора. Може би още некръстени, неповярвали, но с едно елементарно уважение към Църквата, която ни е дала все пак писменост, ценности, борбеност; спасила ни е от обезличаване, поробване и превръщането ни в друговерци. Че се е борила, колкото е било възможно, срещу обезбългаряването на България. Срещу еретически и вредни култове, заблуди и учения
Тя – Църквата, трябваше рано или късно да каже своите становища по редица вълнуващи обществото проблеми. Последното – за репродуктивното майчинство, сурогатното майчинство, (а може би предстои и въпроса за клонираното майчинство, за орките, които също ще бъдат „човешки същества ’’) предизвика много негативни реакции.За да знае, че ще си навлече толкова гняв и въпреки това да не мълчи, значи, че тревогата в БПЦ по въпроса е голяма. Науката не винаги постига това, което е полезно за човека. Науката ще открие и средство за безсмъртие – вечният човешки блян. Знаем, че в последните времена „хората ще искат да умрат и няма да могат”, толкова ще бъдат страшни мъките от всичко, което ще се изсипе върху земята и клетите й жители, които ще търсят начин да се спасят от ужасите в смъртта ,но тя няма да дойде да ги спаси от големите им мъки.това ще бъде техен избор,тържество на победилия Фауст .Хората ще горят ,но няма да могат да умират.Смъртта ще бъде вече химера... Църквата – и православната , и католическата, е много добре, дори отлично информирана за всички опити в областта на науката и техниката - трябва да сме сигурни в това. И не всичко може да каже. Тя тепърва може би започва. Не бива да очакваме да ни каже всичко, което знае. И ако оповести мнението си ,все едно , хранейки ни с „ мляко,защото още сме младенци и не можем да бъдем нахранени с твърда храна” ,то е пак за наше добро . Ние знаем само „донейде” (I Кор. 13:9), до тогава, докато дойде „съвършеното знание” (I Кор. 13:9). Има много научни открития, за които е забравено, че църквата е възроптала и които са доказано вредни.
„Бог не би допуснал нещо, ако то не е полезно” – твърдят някои за метода „ин-витро”. Бог допуска и доброто, и лошото, за да имаме избор.Дори понякога – няколко .Така изпитва верността ни. Животът ни е низ от изкушения,за които трябва да решим чрез собствен избор.. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно, всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука ’’(I Кор. 10:23) – ни съветва църквата за да ни предпази от гибелни последици от наши постъпки. На хората няма да са приятни още много истини, които Църквата казва и ще казва. Тя има право да ги казва и с благост, и със строгост. Да надзирава, но и да милва и помага .Да му мислят тези ,които се чудят как да й пакостят и как да спрат желанието на хората да намерят утеха и смелост във вярата: „ Гърлото им – отворен гроб; с езика си лъстят; под устните им – аспидина отрова; устата им пълни с клетви и горчилка (Рим.3:13-14).
„Те не познаха пътя на мира. Страх Божи няма пред очите им” (Рим.3:17-18). Знаем още, че „ Бог поруган не бива” (Гал.6:7). Както и Неговите служители. Византийският император, Юлиян Отстъпник. (361 д - 363 г ). с неистова омраза се опитал да възстанови езическите култове и преследвал християните. Загинал във война с Персия. Последните му думи били: „ Ти победи , галилеянино…”
Той винаги побеждава. До свършека на света. И сетне…