БОГОМИЛ МАНЧЕВ: ЩЕ СЕ НАЛОЖИ РЯЗЪК СКОК НА ТОКА

Богомил Манчев е ядрен инженер, собственик и управител на енергийната компания "Риск инженеринг". Той ръководи и фирмата GCR - подизпълнител на архитект-инженера на проекта АЕЦ "Белене" - Parsons. Работи и по проекта за модернизация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" с цел удължаване на ресурса им с 30 години.

- Г-н Манчев, възможна ли е връзка между нападението над изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" от миналата седмица и електроенергийния пазар у нас?
- Според мене няма връзка. Няма обявени нови търгове. Старите си вървят успешно, там няма проблеми. Търговете за износ приключват в края на годината, а тези за вътрешния пазар са сключени през юни и са в сила до края на юни догодина. Така че, ако някой е имал някакви претенции по търговете, досега да ги е изразил по някакъв начин, и то - към предишния директор, а не към сегашния.

- Според вас каква може да е причината за нападението?
- Представа си нямам. Аз познавам г-н Николов повече от 25 години. Никога не съм и сънувал, че той може да си има взимане-даване с този тип контингент. Знам, че като стана директор, той е започнал да подрежда екип около себе си, което е нормално. Ако там е настъпил нечии интереси - това е вече съвсем друга тема.

- Да поговорим за електроенергийния пазар. У нас има над 63 лицензирани търговци на електроенергия, от които активно работят 4 или 5. Защо само толкова?
- Търговците вече може да са дори над 70, тъй като постоянно се лицензират нови и нови фирми. Вземат лиценз и веднага почват да викат: "Ама може ли и ние нещо тук да работим." При което си казвам: "Като сте взели лицензи, какво точно сте искали да работите? Защото самият лиценз струва немалко пари, трябва да се депозират определени суми, има специални изисквания към персонала, трябва да се поддържат и развиват уменията му - иначе отнемат лиценза. Реално 4-5 са основните търговци на вътрешния пазар на електроенергия. И лично за мене именно те са истинските търговци на електроенергия у нас. Защото вътрешният пазар е много труден и защото през годините тези търговци са се доказали пред клиентите, които купуват електроенергия чрез тях. Клиентите имат избор - да отидат при НЕК или при друг търговец. Знаете, че само най-големите, привилегированите консуматори, имат правото да купуват електроенергия директно от производителите. Свободният пазар на електроенергия у нас е около 600-700 МВт. Около половината привилегировани купувачи вземат директно от централите, останалите около 300-350 МВт се разпределят между петте основни играчd на пазара. Всички останали играят като някаква препродаваческа група вътре в страна.

- Защо препродаваческа?
- Един търговец купува, да речем, 1 МВт, но тъй като няма краен клиент, го препродава с малка печалба на втори, който също няма купувач и го препродава на трети търговец с печалба. Последният купувач идва и ни предлага този 1 МВТ на нас. Само че на нас такава значително оскъпена електроенергия не ни трябва, тъй като няма как да спечелим от нея.

- Защо са толкова малко реалните търговци на електроенергия у нас?
- Защото малко са компаниите, които могат да издържат такова огромно финансово натоварване. Финансовите ресурси, които се затварят в една търговска операция с електроенергия, са огромни. Много голям е и рискът да се загубят.

- Какъв са финансовите ресурси, с които трябва да разполага един голям търговец на електроенергия годишно?
- Ако продавате, да речем, 100 МВт, а цената на електроенергията вече стига 70 лв. за мегаватчас, трябва да разполагате с минимум 60 млн. лева. Депозитът, който се внася, не е чак толкова голям. Много по-страшни са гаранциите, които трябва да внасяте спрямо количествата електроенергия, които вземате. Те са от порядъка на 2-3 млн. лева месечно. Всички ние - по-големите търговци на електроенергия, поради факта, че разполагаме с по-солиден капитал, имаме възможност да даваме гаранции, срещу които да получаваме кредитни линии. Това са краткосрочни кредити, които револвираме на всеки 3-4 месеца. Причината е, че не можем да си позволим да изтеглим кредит за една година, тъй като сумата е огромна дори за една голяма компания. А гаранциите са необходими, защото примерно, ако през първите 15 дни не вземете заявените количества електроенергия, как да ви накажат? В България банковите гаранции са си живи пари! Всички по-големи компании вземаме кредитни линии за 3-4 месеца. Ние получаваме енергията по график за цяла година, но я предплащаме на производителя за три месеца напред. А на нас енергията, която доставяме на купувача през последния, третия месец, ни се плаща чак в края на четвъртия месец. Така че реално ние трябва да имаме кредитна линия за 4 месеца. Ако реално търгуваме 100 МВт, разделете сумата, необходима за закупуването им, на 3 - значи ние трябва да кандидатстваме за кредитна линия за 20 млн. лева, която трябва да гарантираме на всеки 4 месеца. Схемата е ясна и проста - трябва да имаш много пари. И сериозни капитали, които да заложиш, за да получиш кредит.

- Защо се бави създаването на електроенергийна борса в България?
- Ние като компания се борим от 8 години за създаването на такава борса! И през всичкото това време държавата в лицето на НЕК и ЕСО смята, че едва ли не тя трябва да играе ролята на борса. Което е абсурд! По закона за борсите едно юридическо или физическо лице, без значение дали е държавно или частно, не може да притежава повече от 5% от борсата. Следователно може да се съберат 20 участника и да направят борса, като никой от тях няма да притежава привилегии. Те ще получават само дивидент от парите, които борсата получава като комисиона, че оперира. Нищо повече.

- Не можете да намерите други играчи на пазара, с които да направите борсата?
- О, не, играчи има колкото искате. Но държавата пречи. Единственият субект, който трябва да разбие сегашното положение, е държавата. Дори преди време имаше сключен договор, с който правителството в Осло отпуска на България безвъзмездни средства за създаване тук на електроенергийна борса по модела на Норвегия. Дори предложиха да финансират обучението на диспечери в Техническия университет в София. Но всичко се провали. Ние например, в нашата енергийно-финансова група, отделяме средства за създаване на собствен диспечерски пункт. Готвим се за момента, в който се появи борсата, да участваме в търговете.

- Кои са приоритетите при избора на съответния търговец сега?
- Единствено цената. И рентабилността, която ще получи този, който продава. Защото ако аз купувам 100 МВт за една година на цена от 71 лв. за МВт/час и се появи някой, който купува 5 МВт по 73 лв., продавачът ще предпочете нас, тъй като ние купуваме голямо количество, като предплащаме за три месеца, а не за един. Така че в случая продавачът предпочита да продаде 100 МВт, а не 2 или 5, за да си направи постоянно натоварване на мощностите.

- Не създава ли проблем ниската цена на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй", тъй като всички искат да купуват от нея, а цените на останалите производители са доста по-високи? Чуват се дори предложения да се наложи акциз на тока от АЕЦ, за да се изравни цената с тази на тецовете.
- Значи излиза, че АЕЦ е виновна, че произвежда чиста енергия? И трябва да я глобят, за да се изравни цената й с тази на ТЕЦ, който плаща въглеродни емисии, тъй като произвежда мръсна енергия? Такава глупост само в главата на някой кюмюрджия може да се роди! На електроенергийния пазар у нас се създават някои други проблеми, като изкуственото задържане на цената заради различни политически събития - избори и пр. Така се натрупва едно закъснение и изведнъж държавният регулатор, ще не ще, трябва да каже - много се извиняваме, ама вече няма как, трябва да увеличим цената с 10 лева. Освен това цената изостава и поради факта, че трябва да се изкупуват много въглеродни емисии, като в същото време се строят много нови ВЕИ, а някой трябва да компенсира техните високи цени. Така в момента пред ДКЕВР стои една много сложна задача как да обясни на хората, че през 2012 г. се налага да увеличим цената с около 20 лв. на мегаватчас.

Белчо Цанев