Борис Георгиев: „Съборихме комунизма с цената на много мъки и лишения”

За много млади хора днес комунистическият режим в България представлява само няколко сцени от не токлова интересен български филм, скучен урок от учебника по история или редица екзалтирани приказки от бабите и дядовците им на село. Малко от тях въобще занят, че 1 февруари се отбелязва като Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. България отбелязва този ден за втори път.
Правителството взе решението за честването на деня в края на януари миналата година по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). В мотивите за решението се посочва, че 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, обществени, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.
Малко хора са остнали и помнят онова време. Един от тях е Борис Георгиев. Той живее в Паволче е на 90 години.
Г-н Георгиев, какво мислите за честването на 1 февруари като ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?
Няма по-глупаво от това да убиеш и да преследваш до унищожение политическия си противник. В това българите сме майстори. Иначе като народ сме след евреите по индекс на интелигентност. Бог да ги прости, мъчениците, които до последно защитаваха каузата на свободата и демокрацията. Светла им памет.
Разкажете ни за своите неволи по това време...
Като затворник се е казвах Кондов - чак на четвъртото ми име. Лежах в Белене – на остров Персин. Бях там за развиване на антикомунистическа дейност. Бях обвинен с още 15 човека в конспирация. Всички ние бяхме от БЗНС „Никола Петков”. Борихме се за свалянето на комунистическия режим в България. Сега вече комунизъм няма, но много хора си отидоха - млади, в разцвета на силите си.
С какво се занимавахте преди затвора?
По професия бях шлосер. Занимавах се с фина механика. Работех в голям завод в София. Така я карах до 1952 година. Тогава ме вкараха в затвора. Останах там 1600 денонощия. Броил съм минутите на всяко едно от тях.
Как Ви заловиха?
Като започне да се разбрида чорапа, вече лесно се разплита целия. Хванаха един от моите съпартийци на границата със Сърбия. Той резказал на Държавна сигурност, че познава еди кой си и така един по един ни заловиха всичките шестнадесет човека.
Имали ли сте проблеми с властите след като излязохте от затвора?
След като излязох от затвора не ми разрешаваха да работя точно две години. Никой не искаше да ми помогне. Дори пускаха слухове за мен, че съм искал да тровя предприятието, в което работех. Това беше част от последвалия тормоз над мен.
Живял сте в три исторически периода - царско време, комунизма и демокрацията. Кога животът е бил най-добър?
Животът на един човек зависи от това как си постила собствената черга. Днес има едни управници, утре те са други. До момента, в който ме затвориха живеех добре. Работих, имах заплата, но искахме с моята група да има повече справедливост и решихме да събаряме комунизма. Съборихме комунизма най-после, но не тогава, когато искахме и с цената на много мъки и лишения. Пенсионирах се през 1982 година. Започнах надомна работа. Шиех футболни топки. Пак припечелвах по някой лев. Излиза, че няма значение какво е времето. Който си е работник и не го е страх от работата - може сам да предопредели живота си. Все пак мисля, че на пенсионерите сега им е по-трудно от времената на комунизма. Тогава нямаше такава мизерия.
Интересувате ли се сега от политика. Гледате ли новините?
Редовно следя новините. Нямам високо мнение за днешните политици. Чакам живота да стане по-добър. Особенно за младите хорта. Има много безработни. Трудно се намира работа.
Още ли сте земеделец?
Свърших аз с политиката. Сега само гледам отстрани.
Как протича един Ваш ден сега?
Вече съм на години. Какво мога да правя? Седя вкъщи на топло и излизам от време на време да си пия кафето с бабите в пенсионерския клуб. С виното се скарах отдавна.
Каква е рецептата за дълъг живот?
Човек трябва и да хапва, и да пийва и да се весели, но с мярка. Всичко трябва да е с мярка. Това е рецептата ми за дълъг живот.