Д-р Дафина Илиева: „Много деца изгубиха своя шанс за осиновяване”

Д-р Дафина Илиева работи в Дома за медико-социални грижи за деца във Враца от 20 години. От 6 години е директор на социалното заведение.

Д-р Илиева, преди колко години е създаден Дома за медико-социални грижи? Разкажете ни нещо за историята му?
Домът започва да фунционира миналия век или по-точно през 1970 година. Тогава се е казвал „Дом майка и дете”, защото така са се водили всички социални заведения с такива функции. Основната му цел е била да се реши проблема с детската смъртност, коята е била много голяма - доста по-висока от средната за Европа през този период. За тази цел всъщност са създадени и повечето домове.
Повече ли деца са оставяни преди години за осиновяване?
Някога нещата са били малко по-различни. В последно време политиката на държавата е насочена точно към намаляване на децата в институциите. Преди години по съвсем друг начин са били насочени нещата, децата се настаняваха посредством договори между директора на дома и родителите. Като голяма част от най-малките деца се отглеждаха в рамките на 1 - 2 години докато се стабилизират. Това е една много рискова възраст, особено ако едно семейство няма капацитет или няма физическата възможност, както и психическа нагласа, да гледа деца . След като децата минаха тази възраст се изписваха и се отглеждаха в семейства. Една друга голяма група деца при нас са с увреждания. Много от тях са зависими от нас по отношение на медицинските грижи.
Колко деца са в момента в дома?
В момента при нас има 72 деца на възраст от 0 до 3 години. Малчуганите с увреждания могат да останат при нас до 7-годишна възраст. Те идват в дома само по две посоки, защото самите ние като институция не можем да ги настаним. Разрешение идва или със заповед на директора на дирекция „Социално попомагане” или с решение на съда.
Имате ли наблюдение дали се е повишил броят на изоставените деца в последно време?
Напротив, броят на изоставените деца е силно намалял, защото на практика функционира държавна политика за директна работа с родителите, решили да изоставят децата си. Тази практика започна през 2003 година. Дълго време само се говореше за нейния ефект, без реално да се виждат резултатите. Сега най-накрая определено има резултати. Много е намалял броят на децата, които идват директно от родилното отделение. Преди често се случваше бебета да бъдат изоставяни веднага след раждането им. Сега майката, след като каже, че не иска деттето си, служителите в родилните отделения са длъжни да осведомят веднага органите за закрила на детето. Социалните работници започват веднага работа с майката. Те осигуряват много възможности за младото семейство. Винаги е много критичен първият момент след раждането. Вече има разкрити центрове „Майка и бебе” и други социални услуги. Като цяло се промени и самата нагласа в обществото към самотните майки. Те вече не подлежат на обществено отрицание.
Какво е било отношението някога към самотните майки?
Когато започнах работа в дома преди много години, тук функционираха майчински стаи. Идваха девойки, които укриваха своята бременност. Тук износваха бебетата си и след това ги оставяха при нас. Нагласта в обществото беше съвсем различна.
Какви деца се оставят повече за осиновяване - българчета или ромчета?
Българчета се оставят много рядко, в повечето случаи ако имат много сериозен медицински проблем - до степен да не могат родителите им да полагат вкъщи грижи за тях. Повечето хлапета при нас са от ромски произход.
Колко осиновявания имате годишно?
Осиновяванията при нас си вървят с един стабилен ритъм. След новите промени в семейния кодекс вече те са повече. Миналата година са 39. Мисля, че това е доста добра бройка. За тази година осиновяванията са 20, като имаме още деца, които са в процедури за осиновяване -три деца за България и две в процедура за чужбина. В момента чакаме още четири деца да бъдат осиновени до края на месеца от чужденци.
По-трудни ли са процедурите за осиновяване на българчета от чужденци?
Да, процедурите са по-бавни и трудни. Бавят се около 4-5 месеца. Децата, които могат да бъдат осиновени в чужбина трябва да имат три отказа от български семейства. Процедурите минават през Министреството на правосъдието. Там се прави самия подбор на кандиатите.
От кои страни идват хора да осиновяват деца?
От различни страни. От Норвегия, Швейцария, САЩ. Редовно получаваме картички от тези деца и новите им семейства. Направило ми е впечетление, че американците осиновяват деца предимно със здравословни проблеми. Като цяло повечето деца, които заминават извън България са с медицински проблеми, наследствена обремененост или пък са от ромски произход. В Америка сега бяха осиновени две дечица. Едното е с детска церебрална парализа, сравнително раздвижено за това състояние, но въпреки всичко с никакъв шанс за осиновяване в България. Другото момиченце беше с незатворен гръбначен стълб и паретични крачета. След серия операции успя да проходи, но пак получи откази в България.За късмет беше осиновена от едно много симпатично американско семейство.
Промени ли се нагласата на българите към осиновяването?
Голяма част от българските семейства също не крият осиновяването и идват при нас. Смятам, че нагласата е променена. Всичко това е свързано със засилената медийна кампания в полза на осиновяванията. Много се промениха нещата. До такава степен,че вече има дори много осиновени ромчета от български семейства. Нещо, което до преди две години беше немислимо.
А дали ще се промени манталитета на българите до такава степен, че да започнат да осиновяват и деца с медицински проблеми?
Много трудно е да се каже. Медицинските проблеми са много различни. Всичко е свързано с възможноста детето да бъде наблюдавано от лекари специалисти и да му бъде осигурено едно качествено лечение. Трудно е. Има криза в здравеопазването.
Процедурата за осиновяване не е ли прекалено трудна и бавна? Може ли да бъде опростена?
Направиха се доста изменения. Основно нещата в момента се движат от социиалните служби. Хубаво е, че сега се регламентира статуса на оставените само за отглеждане деца. Имаше един момент, в който децата се оставяха и след това не се търсеха с години. И хлапето оставаше без възможност за основяване и трябваше да стои дълго време в институцията. Сега тази практика е преустановена. Ако не се потърси 6 месеца от родителите, трябва задължително да се реши неговия статус. Вече много деца, които бяха с безотказни декларации вече са осиновени. Както българите, така и чужденците искат да осиновят дете, не тийнийджър. На 15-16 години младежите се водят деца, но на практика те са без възможност за осиновяване. Имат шанс за ново семейство деца до 8, най-много до 10-годишна възраст. Много деца изгубиха своя шанс за осиновяване, докато се обсъждаха промените в закона.
Получавате ли дарения от страна на врачани?
Да, получавме много дарения. Както финасови, така и материални. Миналата година дори ни подариха катерушки за детската ни площадка.
Посещават ли Ви бивши Ваши възпитаници?
Да, идват с новите си семейства. Най-големите, които са ни посещавали са 15-16 годишни. Интересно е, че имат някакви спомени от престоя си тук, при условие, че са били на много малка възраст, когато са напуснали дома. Помнят отделни имена, помещения и хора.
Имали ли сте случай на прекомерна привъзност от страна на дете към служител?
Да, имаме. В крайна сметка ние ги приемаме като наши собствени деца. Това са децата, които ти се усмихват всеки ден, казват ти „мамо”. Винаги има много емоционални моменти. Сега наскоро едно детенце – Кристяна, беше осиновено от американско семейство. Като си тръгна - плака толкова много, че чак се събраха хора да видят какво става, при условие, че преди това бяхме водили разговори с нея, познавяше новите си родители, бяхме дори самолети в небето, за да й обясним как ще пътува до новия си дом. При по-големите деца се създават много трайни контакти. Все пак те ни приемат като родители.