Д-р Любка Стоичкова:”Когато имате проблем, спомнете си, че винаги има изход”

Д-р Любка Стоичкова е психиатър от 1983 година. Вече 29 години помага на много хора да решат своите проблеми. Започнала е кариерата си в голяма и престижна клиника в град Бяла (Русенско). Там е работила около 8 години. След това е 10 години лекар в Психодиспансера във Враца. Днес тя е създала свой собствен частен кабинет.
Госпожо Стоичкова, увеличава ли се броят на хората, които търсят психиатрична помощ?
Да, покачва се. Напоследък много стресово се приема безработицата, несигурността за утрешния ден и това не се понася леко от хората. Те трудно намират изход от тази ситуация и някои от тях прибягват до решаването на тези техни проблеми, като се допитват до психотерапевт или психиатър. Други, не можейки да издържат на това натоварване и напрежение, ежедневно изпадат в депресивни или свръхтревожни състояния. Модерно е като че ли напоследък да се посещава психиатър.
Тази тенденция от колко години е?
И преди си имаше психиатрия. Аз работя от онова време, така да се каже. Тогава на психиатър ходеха онези, които имаха крещяща нужда - хора с много тежки заболявания. Те не възприемаха правилно действителността или имаха халюцинации, пациенти с шизофрения, ако трябва да бъдем по-точни или пък маниакално болни с идея за величие, за свръх способностти и възможностти. Някак беше табу да се ходи на психиатър през комунизма. Възприемаше се като срамна постъпка от обществото. Ако по онова време се кажеше, че посещаваш психиатър, всички те гледаха с други очи. Сега това нещо се преодоля. Много хора посещават психиатър и все повече идват при мен. Идват с много по-леки диагнози и състояния, предимно тревожност и депресия. Може би това ще се превърне в следващите години в заболяването номер едно в света.
Каква е възрастовата граница на Вашите пациенти?
Възрастовата граница безспорно намалява. Днес например имах пациент роден през 1989 година.
Каква е основната причина за заболяването при по-младите врачани?
Причината е, че те не могат да преодолеят тази безработица, тази несигурност. Младите, специално 20-22 годишните са в една възраст, в която трябва да се реализират, да се доказват, да мислят за семейство, а де факто срещат само една безпътица, защото няма работа. Много е трудно във Враца за младите. Понякога проблемите на родителите се прехвърлят върху децата.
На какво се дължи вълната от самоубийства през последните няколко месеца?
Вълната от самоубииства се дължи освен на големия стрес, на който са изложени хората и на безпаричието. Много врачани са теглили кредити. В момента не могат да връщат парите на банките. Те са в безизходица. Дори наскоро цяло семейство посегна на живота си. При тях причината беша точно такава. Бяха направили финансов разбор на бюджета си. Видели са, че не усппяват, че затъват все повече и повече и са в безизходица и са посегнали на живота си.
Какви са първите симптоми, по които можем да познаем, че се разболяваме?
Трудно е сам човек да разбере кога е началото на депресията. Той самия започва да гледа на света много черногледо. Не вижада смисъл от нищо, не вижда перспектива. Мисли, че е в тежест на близките си. Не е способен да работи, смята, че за нищо не го бива. Чуства, че каквото и да започне - ще се провали. Всеки ден и всеки час е спохождан от черни мисли и накрая той решава да сложи край на живота си. Самият човек, навлизайки в този ход на мисли, не може да разбере, че е болен. Това е проблема на един голям процент от тези хора, за да не търсят професионална помощ. Роднините са хората, които трябва да го заведат на лекар. Иначе няма неизлекувана депресия.

Как се лекува депресията?
Вече има огромен арсенал от антидепресанти и други стабилизатори на настроението, които и при най-тежките депресии могат да помогнат на човек да се възстанови. Проблемът при тези самоубийства, за които говорим е, че болните не са потърсили помощ, а така депресията се е задълбочила. Единственото, което може да накара близките да разпознаят болестта, е че човекът се затваря в себе си, не иска да общува, няма никави интереси, раздразнителен е. Често хора, изпаднали в депресивни състояния, нямат желание за работа, споделят мисли на отчаяние или вина.
Има ли някакъв вид домашна терапия?
Човек може и сам да си помогне, ако усети, че навлиза в депресия. Похватите са няколко. Първото е никога да не се затваря и изолира. Да излиза навън, да се разхожда, да черпи вдъхновение от природата и да знае, че винаги има решение на всеки проблем. Понякога това решение се състои в изчакването. Да мине време, да се обмислят нови ходове. Второто е, ако има нарушен сън, да се опита чрез билки и други способи да коригира това. Най-накрая, но не последно по важност, е да се заеме с някакъв вид спорт. Той ще му даде самочувствие и енергия. Това са начините за самопомощ. Ако все пак усеща, че изпада в депресия, няма нищо срамно да отиде на лекар. Депресия са имали хората и преди нас. Много велики хора са изпадали в такива състояния. Хора на изкуството и пълководци. Чърчил например е имал много тежки депресии.
Може ли човек на антидепресанти да има един нормален живот?
Антидепресантите са много използвани в Америка и Европа. Напоследък и в България. Като цяло има много лекарства. Човек може да има един съвесм нормален живот, ако е на такива медикаменти. Има депресии, изискващи това. Те са хронични, рецидивират. Някои хора са принудени да ги приемат цял живот. Но те не пречат. Човек става сутрин, пие си хапчето и си върши пълноценно работата. Има си семейство и нищо не му пречи. На запад хората не започват веднага на антидепресанти. Предпочитат първо да отидат на психиатър. Те използват хомеопатични лекарства. Българинът обаче няма навика да ходи за толкова малки неща на лекар. За една лека депресия не би дошъл. Той смята, че ще се справи сам, че и други изпадат в такива състояния. Докато французинът и англичанинът при най-малкото нещо отиват при психиатър.
Помага ли алкохолът и марихуаната за справянето с тези проблеми?
Алкохолът е най-стария антидепресант. Обаче в големи количества има обратен ефект. Води до депресия и зависимост. Ако се приема с мярка и действа антидепресивно и успокоява. Лошото е, че ако тръгнеш да се лекуваш с алкохол, всеки ден, без да се усетиш, ще покачваш количестовото и няма да разбереш кога ще си станал зависим.
Марихуаната създава повече енергия, самочуствие, едно весело настроение. Това е причината младите хора да посягат на нея. Тя също е нож с две остриета. Физическа зависимост не се изгражда, но психическа - да. Доказано е, че една четвърт от хората, пушещи марихуана, са реално заплашени от отключване на шизофрения. Също така тя е входната врата към твърдата дрога.
Как протича един сеанс при Вас?
Сеансът протича в разговори. Аз съм поведенчески психотерапевт. Всеки, дошъл при мен, споделя проблема си и този вид психотерапия работи по проблема тук и сега. Не разглеждам много дълъг период от живота на пациента. Аз се старая да видя проблема от всички страни и какви са причините за него. Изясняваме ги и обикновено пациентът си тръгва в много по-добро състояние. Тръгва си смъкнал напрежението. С реални насоки и идеи за решаването му. Обикновено правя първата седмица два сеанса, след това всяка следваща по един. Сеансите протичат обикновено един месец. В разговора пациентът вижда решението на проблема си. И намира нов подход към него. Вече не е стресов, а решим и има подходи за това. Насочвам ги към силата на позитивното мислене. Хората влагат твърде много емоция в проблемите си и не виждат, че те могат да се погледнат и от друга страна.
Какво е посланието Ви към врачани?
Не изпадайте в униние. Когато имате проблем спомнете си, че винаги има изход.