Денчо Павлов: „Закриването на текстилния техникум е загуба за града ни”

Денчо Павлов е инженер по професия. Завършил е институт за учители, а след това Машинно-електротехническият институт в София. Работил е 17 години като учител в Техникума по текстил във Враца в специалността „Техника и технология на конфекционното производство”. След това известно време е главен механик във фирма „Враца Стил”. Бил е заместник-директор на Текстилния техникум в Мездра. От 2002 започва бизнес в съдружие с гръцки бизнесмен, като отварят магазин за шевни машини, резервни части и консумативи за тях. От 2007 година върти бизнеса си сам. С течение на години, поради намаляване на работата, Денчо е принуден да отвори и малък цех, който предлага шивашки услуги и работа на ишлеме.
Г-н Павлов, трудно ли е на малкия и средния бизнес във Враца?
На малкия и средния бизнес в града е много трудно. Никой не се интересува от нас. Едиствените институции, които проявяват интерес са НАП, НОИ и Инспекцията по труда. Друг никой не иска да види как сме.
Шивашкият бизнес е най-труден в днешните времена на икономшческа криза. Цените, които на нас ни плащат за изработка на едно изделие не са се променяли от 2002 година. Сега работим предимно на ишлеме. Работа се намира трудно. Все пак работим с много фирми от региона.
В такъв случай държавата помага ли или пречи?
Държавата иска само да бъде нейното, друго не я интересува. Това дали има работа, как се плаща, не е нейна грижа. Тя не се занимава с регулация на тези неща. Просто ни е изоставила.
На колко хора осигурявате работни места?
Подсигурявам работа на 12 човека. Трудно е. Въпреки че е криза, цените на всичко се покачват – на електроенергия, на вода. Увеличението е минимум по 20 процента на година, а както казах, плащането за изработка не е мръднало от 10 години насам. Представете си как се справяме. Смея да твърдя, че съм един от най-социалните работодатели. Гледам първо да има за работниците, след това да се издължа на държавата и чак тогава, ако остане нещо, да заделя пари за инвестиции. Примерно да купя нова машина или нещо, което да облекчи работата на служителите ми.
Интересували ли сте се от проектите за финансиране на малкия и средния бизнес , които Европейския съюз предоставя?
През 2007 година организирах курсове съвместно с Индустриално-стопанската камера за обучение на безработни. След това наемах някои от тях и на работа. Оказа се, че много от тях не желаеха да започват работа, защото им е по-удобно да бъдат безработни и да получават помощи. Говоря за 60-70 процента от хората, които обучихме. 20 процента от тях все пак останаха да работят не само при мен, а и в други фирми.
В такъв случай мързеливи ли сме врачани, а и българите като цяло?
Не, не сме мързеливи, но в същото време искаме с възможно по-малко труд да вземаме колкото се може повече пари. Въпреки че пазарът на труда в града ни е силно ограничен.
Вие участвате ли в работния процес?
Участвам наравно с работниците си. При мен не става въпрос само да подсигуря материали и да намеря работа. Аз трябва и да прегледам продукцията ни - как е като качество, какво е направено. Помагам при възлови процеси, там, където закъсваме. Ние работим с нормирано време и някои от процесите се забавят.
Работникът иска възможно по-малко да се труди. Това е нормално. При мен работят основно млади хора, но има и също така и хора пред пенсия. Смятам, че не е важна възрастта, а опитът.
Трябва ли да има повече практика в училищата?
Известно време бях главен механик във „ Враца Стил”. Оттам научих много за шивашкия бизнес, докато в училище се занимавах главно със суха теория. Човек не сблъска ли се реално с производството, няма представа какво означава бизнеса. Обучаваме децата, но практиката е малко. Много зависи и от учителите. Те се ограничават в това, което е написано в учебниците. Не знаят какво е синхронизация на процесите. Не знаят какво е качество и какво се изисква вече от пазара. Една дреха не е само да се ушие, а трябва да отговаря на някакъв стандарт. В България днес трудно можеш да излезеш на пазара. Вече се гледа дори броят на бодовете и разстоянието межу тях до милиметър.
Доброто образование е от съществено значение. Добър шивач никой не може да стане за месец или година. За това време той може да бъде най-много посредствен, но да прави някои от по-сложните процеси, например прикачване на яки, джобове и т.н. Нужна си е практика. След като излезе едно дете от училището, на него са му „отворени очите” за професията, но не е специалист. Във всеки занаят се изисква време,а и някои да ти покаже как стават нещата.
Запознати ли сте какво се случва в момента с текстилния техникум във Враца?
Текстилният техникум даваше кадри на леката промишленост. Там не се създаваха само шивачи, но и десинатори, тъкачи и майстори в този занаят. Не съм доволен от това, че техникумът не съществува. Сега все още има техници, майстори на тъкачните станове или специалисти в шивашкия бизнес. Те след няколко години ще се пенсионират. Дори да се отвори след години ново училище, тези занаяти ще изчезнат. Няма да има приемственост между младите и старите. Враца ще изпита, не мога да кажа след колко години, недостиг на квалифицирани кадри за леката си промишленост. Техникумът беше затворен заради неправилната мениджърска политика на директорите. Те не обясняваха и не търсеха срещи с бизнеса. Примерно „Бюрото по труда” с курсовете, които прави е дало повече шивачи на шевните предприятия във Враца отколкото техникумът. Това е така, не защото техникумът дава по-некомпетентни специалисти, а защото там не се водеше правилната политика. Все пак Текстилният техникум във Враца даде много кадри на града. С профилираните паралелки, които предоставяха и обучение по чужд език, много деца успяха да се реализират в големи фирми в цялата страна. Мога да заключа, че закриването му е загуба за целия град. Неглижирането на техникума стигна дотам, че се загуби интерес към професиите. Също така младите днес като завършат, непременно мислят, че трябва да работят като шефове или да стоят пред компютъра, а не е така. Трябва да се работи. Аз съм с две висши образования, а виждате какво правя. Седя в цеха, поправям машини и помагам на служителите ми с всичко което мога. Това ми доставя удоволствие и удовлетвореност. Аз съм човек, който обича работата си.
Ползват ли врачани все още шевни машини вкъщи?
Мога да кажа, че рядко ще се срещне къща във Враца без шевна машина. За най-елементарните неща хората ги използват. Дали ще бъде да си ушият калъфки за чаршафи или да си подгънат панталоните, ползването на шевна машина е наложително.
Какво правите през свободното си време?
Аз съм фен на шевните машини. Развих интерес към тях в процеса на разработването на бизнеса ми. Мога да твърдя, че съм единствения, който може да направи ремонт на домашна шевна машина, независимо каква е – със 100 процента гаранция. Колекционирам само видове шевни машини, които са на повече от 100 години. Специално машини с марка „Сингер”. Това са най-старите машини с патрон совалка. Те работят точно като стан.