Илиана Филипова: Корупцията вече е слязла на много ниските нива

Илиана Филипова е родена на 15 април във Враца. Под знака на една силна зодия тя успява години наред да бъде един от най-успешните ръководите във Враца и областта. Омъжена е и има един син. Вече гордо може да каже, че е и баба. От 1996 година Илиана Филипова е изпълнителен директор на Търговско-промишлената палата във Враца.
Госпожо Филипова, бихте ли ни разказали нещо повече за Търговско-промишлената палата във Враца?
Търговската палата е регистрирана на 19 ноември 1991 година по Закона за лицата и семействата като неправителствена организация – юридическо лице. През 2010 въвежда Система за управление на качеството и бе сертифицирана по БДС EN ISO 9001:2008. Освен с бизнес, тя работи активно и в тясно сътрудничество с представители на местните власти и други неправителствени организации, както и с неправителствени организации и Търговски палати в чужбина. Структурата на Търговско-промишлената палата във Враца, с изградени регионални офиси в градовете Лом, Берковица и Ботевград, обединява над 1000 стопански субекта на територията на Северозападна България, независимо от формата на собственост.
Като неразделна част от работата през двадесетгодишното ни съществуване са заверяването на средно 300 сертификати за произход на стоки и експортни фактури годишно, съдействане при регистрирането на баркодове, търговски марки. Годишно пък предоставяме средно по 2000 консултации и информации на представители на бизнеса, институциите и гражданите.
По какви проекти сте работили през тези години?
Многобройни са проектните инициативи, които сме разработили. Ако ги броим, вероятно стигат цифрата 100. Основно те са били посветени на подпомагането на бизнеса, на обучения, на партньорства с палати, партньорски организации от други държави. Били са свързани също така и с работа с подрастващите. Като цяло проектите са от различни тематични групи, но винаги крайната цел е бизнес културата и обучението в предприемачество.
Как подпомагате местния бизнес?
С ежедневните си дейности, които са част от нашата мисия и нашите цели. Тоест услугите, които им предоставяме са консултации, информация, обучение, търсене на партньори, участие в бизнес мисии, доставяне на необходимите им стратегии, справочници, изработване на проектни инициативи по оперативна програма „Конкурентноспособност“.
Мудната администрация и корупцията в страната пречат ли по някакъв начин на бизнеса?
Това е една огромна пречка и за съжаление е слязла на много ниски нива.
Как, според Вас, може да се предпази донякъде бизнесът от финансовата криза?
Няма лек. Просто трябва да устои и да премине по най-щадящия начин през кризата, за да може да продължи, когато тя отмине. Това може да стане без излишни инвестиции от страна на бизнесмените, без разработването на нови пазари и ниши, които няма да намерят своите клиенти.
Очакват ли се фалити в някои сектори?
Вече ги има. Първият сектор, който пострада беше жилищното строителство. Последва го промишленото строителство, офис сградите и всички съпътстващи производства, които бяха свързани и са свързани с този бранш – производство на мебели, врати и прозорци, на офис оборудване. Текстилът също страда значително от финасовата криза.
Може ли да се говори за положителни последици от финансовата криза?
Положителни последици бихме могли да търсим с поглед към това, че самата криза помогна по някакъв начин да се отсеят тези, които работеха на сивия, черния пазар от тези, които наистина влагаха средства, стандарти и стратегии в своето развитие и стабилност като фирми. Единствено това е положителния ефект на настъпилата финансова криза - успя да направи едно естествено селектиране на слабите и на хитреците от добрите.
Какво успяхте и какво не успяхте да свършите през тези 20 години?
Колкото и да бяха трудни тези години все пак успяхме да станем един посланик на добра воля. По този начин успяхме да стъпим първо в Европа, а с течение на времето стъпихме в Китай, Мексико и в целия свят. Така ние търсихме партньори за нашите фирми.
Какво успяхме ли? Успяхме да създадем една много силна неправителствена работодателска организация, която подкрепя бизнеса. Също така мога да кажа, че от основаването на Търговската палата досега имахме няколко емблематични години. Първата е 1999, когато създадохме Евро инфо център. Веднага на следващата година разкрихме център за женско предприемачество. Чрез него финансирахме 20 безработни жени, които разкриха свой собствен бизнес. Шеснадесет от тях все още са на пазара. Две години по-късно, през 2002 година, станахме част от мрежата за национално обучение. Всеобща практика е към Търговско-проимшлените палати да има училища. Благодарение на това помогнахме на много хора да сменят професията си. И през 2008 година създадохме Център „Европа директно“. Той отвори врати основно за хората, студентите и медиите. Мога да кажа, че това са само част от нашите завоевания през тези 20 години.
От създаването на палата досега не успяхме да реализираме много от идеите си, с които искахме да насърчим бизнеса в региона. Не успяме да запазим малките фирми да оцелеят на пазара. Не можахме да им вдъхнем вяра, че не могат да останат само фирма в семейството, а и трябва да се развиват и разрастват, за да бъдат по-мощни и че трябва да се окрупняват със себеподобни. Но през следващите 20 години това са цели, които трябва да изпълняваме.
Какво Ви предстои през следващата година?
Амбициозните планове, които са разработени през 2012 година това са Центъра „Европа директно“ и Центъра за работа с предприемачите. Тези планове са представени пред Европейската комисия така че отговорността, която е поета е доста сериозна. Това са и първите задачи, с които трябва да организираме ресурса си и да започнем работа още през месец януари 2012 година.