Илко и Доктора: „Показваме, че може и без пари да се постигне нещо”

Илко Кръстев работи в „Центъра за работа с деца”- Враца като организатор, а също така и в Младежкия дом като ръководител на вокално-инструменталния състав. Почти 10 години работи в сферата на културата във Враца.
Димитър Цолов - Доктора е лекар в МБАЛ „Христо Ботев” във Враца, в отделение „Образна диагностика” от 2004 година. В условията на скапаната българска действителност медицината му е просто хоби. Тя му дава някаква финансова независимост и възможност да се занимава с професията на живота му, а именно - писането и изпълнението на музика, както и купонясване.
Общото между двамата е, че са членове на една от най-известните врачански рок банди - „Доктор Гого бенд” и на 10 декември им предстои участие във Врачанския младежки рок фестивал.
Как дойде идеята да направите рок фестивал във Враца?
Илко: Отдавна имах идеята и желанието да организирам във Враца рок фестивал. През 1994 година отидох като самодеец в Младежкия дом. Още тогава имах идеята да направя такъв музикален форум. Искам да дам сцена на групи, занимаващи се с такъв вид музика. За трета поредна година организираме това събитие. Предишните два фестивала минаха с голям успех.Надяваме се тази година и да ги задминем.
Много се радвам, че Младежкият дом във Враца реши да помогне. Заеха се с почти всички дейности по организацията и финансираха цялото мероприятие. По този начин спомогнаха за осъществяването на една моя голяма мечта. С всяка следваща година фестивалът става все по-мащабен. Вече 10 групи взимат участие и, ако така продължаваме, догодина фестивалът може да се проведе и в два дни. Засега такива са ни възможностите.
Разкажете ни историята на рок фестивала?
Илко: Не е тайна, че ние сме музиканти и свирим в най-известната врачанска банда(смее се). Е, добре, може да не е най-известната, но е най-популярната за момента, а именно „Доктор Гого бенд”. Като казвам най-популярната, това означава, че някои ни обичат, други ни мразят, но това все пак значи, че сме известни. Дори и да те напсуват по улицата, това пак си е реклама.
Като направихме с Младежкия дом във Враца първия рок фестивал, използвахме контактите на групата. Повечето групи бяха наши приятели. Всички се събрахме, за да си направим един вид вечеринка. Така протече първият младежки рок фестивал във Враца. След това набрахме популярност. Напрвихме група във Фейсбук, с помощта на приятели открихме и интернет сайт. По този начин групите, които търсиха някакви събития за изява, се свързаха с нас. Лека полека фестивалът набра скорост. Аз съм много доволен от групите, които проявиха интерес към предстоящото издание. Дори имаше четири групи, които не успяхме да сместим в програмата. Разбира се, развитието на фестивала зависи от протичането му тази година. Затова призовавам феновете на тази музика, ако искат това прекрасно рок събитие да просъществува в годините, просто на 10 декември да заповядат в залата на Младежкия дом и да подкрепят начинание то.
Доктора: Входът е съвсем символичен тази година, за разлика от предишните. Направихме това, за да покажем, че и от тази музика може да се възвърнат някакви средства. Не да се спечели, но поне да се покрият разходите.
Илко : Екстра, която не съм виждал по другите фесивали, а го има в нашия, е изложбата, която ще организираме съвместно с Тихомир Машов от Регионалния исторически музей във Враца. Във фоайето на Младежкия дом, непосредствено преди старта на рок програмата, ще има ретроспекция на врачанските рок групи. Ще има снимки и информация, показващи развитието на рок музиката във Враца през годините.
Преди време имаше като че ли повече рок концерти във Враца? Сега какво се промени?
Илко: Не мога да кажа, че нещо се е променило. Ето и Доктора ще потвърди. Той е присъствал и на двата предишни рок фестивала. Можем да кажем, че във Враца има много фенове на тази музика. Просто не знам защо, може би хората, занимаващи се с рок музика сме си такива, не популялизираме достатъчно труда си. Няма достатъчно такива форуми, на които да се изявяват врачанските групи.
Доктора: Аз смятам, че наистина има отстъпление от тази музика. Мога да кажа за своите наблюдения . Аз съм в тоя град от 2000-та година. Тогава приключих със студентския си живот. Имаше два действащи рок клуба. Там всеки петък и събота свиреха групи на живо. Сега пак има два действащи клуба, но вече не мога да ги нарека рок клубове. Като цяло броят на концертите и живите изпълнеия е в пъти по-малко отпреди около 10 години. Така че и Илко е прав донякъде - има хора за тази сцена, но и наистина отиват все повече и повече към дълбокия ъндърграунд. Явно за собствениците на заведения е по-лесно да се впуснат в по-лесните и достъпни ниши от развлекателния бизнес. Много по-лесно е да поканиш например една певица, която ще дойде с дискменчето си, ще пее на плейбек, отколкото да викнеш пет момчета с техника, за която трябва да намериш озвучител. Това си е по- трудничко.
Лесно ли се прави рок музика?
Доктора: И да, и не, защото Илко примерно е на сцената много по-отдавна от мен. Някога възможността за намиране на хубави инструменти и реклама бяха по-малки. Сега вече с навлезлия навсякъде по домовете интернет, спокойно можем да се рекламираме. Нашата група специално така правим. По този начин създадохме онази фенска маса, която ни идва на концертите и до днес. Съответно техниката струва скъпо, но има доста прилични инструменти, които могат да се намерят на по-прилични цени. От тази страна е добре, но пък от друга, като се замисля, вече всеки втори човек в страната има своя собствена група. Ъндърграунд сцената в България ври и кипи. Поне два пътри месечно сме някъде извън града на концерт и имаме представа каква е ситуацията. В големите градове буквално всеки ден, ежеседмично и ежемесечно има събития и от тази гледна точка е трудно да пребориш конкуренцията. Но все пак, след като има конкуренция, значи се предлагат и по качествени неща на публиката .
Разкажете нещо за групата си ?
Доктора: „Доктор Гого бенд” няма ясно начало във времето. Кръстник на групата е Георги Костурков, който на един излет покрай река Лева, където бяхме взели с нас едни китари и бири, каза, че ще направим група . Това беше 2004-та година. В последствие организирахме концерт във вече не съществуващия Джаз клуб. Това беше първия официален концерт на групата. Следващите две години правихме спонтанни събития на местна почва и за първи път излязохме извън рамките на града на рок фестивала в Несебър през 2009 година. Там имахме голям успех. Спечелихме вноро място, както и специална награда за песен на фестивала. И най-хубавата награда беше право на концерт в студио 1 на БНР, което наистина беше нещо страхотно.
Илко: След този фестивал и наградите вече повярвахме в себе си и започнахме да се занимаваме по-сериозно с бандата. Свирихме на Spirit of Burgas, участвахме на рок фестивали в Сърбия, Варна, Кюстендил, Русе. Но оттам тръгнаха нещата.
Доктора: Редовно правим концерти в София - врачанска област, както обичаме да се майтапим. Там врачанската диаспора е много голяма. Имаме силна подкрепа от учащите и работещите там наши съграждани. Даже на концерти, които правим в столицата основната част о т публиката е от Враца. Това е повод за гордост.
Издали ли сте албум или музикален видеоклип?
Доктора: Да издаваме албуми е силно казано. Нямаме лейбъл и не търсим авторски права. Нашият басист или както му казваме - саунд дизайнер, успя да ни направи едно съвсем прилично албумче, което издадохме в 100 копия. Разпространихме го сред наши приятели и почитатели. Пускаме и много наша музика и почти домашно направени клипчета в интернет пространството. Имаме си и наш базикчийски лейбъл, казва се „Без инструмент рекърдс” плюс многото ентусиазъм. Мисля, че се справяме съвсем добре.
Илко: Всичко се случва на приятелски начала и с ентусиазъм. Постигаме добри резулати и се радваме, че успяваме да опровергаем думите на много хора, че няма пари и нищо не може да се прави без тях. Показваме, че може без пари да се постигне нещо
Доктора: Печалбата не е самоцел. Не се опитваме да извадим пари от това нещо. Ако пък успеем въпреки това - е добре дошло. За музиканта е важно да успява да преживява с работата, която обича. Това е важно. Печалбата трябва да се остави настрана.
Илко: Записали сме още два албума. Предстои селектиране и смесване. До декември 2012, когато е края на света, се надяваме да успеем да ги пуснем.
Каква е ваксината срещу поп фолк културата във Враца?
Доктора: Веднага мога да кажа. Ние първо не сме музикални ментори, които да кажат: „Слушай такава музика, а такава не слушай! За всяка музика под слънцето има място. Има хора, които се нуждаят от нея, независимо дали това е най-сложно изсвирения прогресив рок, метъл или пък е най-бруталната стара “Old school” чалга. Има две три фолк песнички, с които сме се изгаврили или по-точно направили сме им по-тежък аранжимент. Това не сме го измислили ние, има го още от едно време – „Контрол” с „Леле, како”, на нашите приятели от група „Кючек” голяма част от репертоара им е именно това. За нас това е рецептата, не да се борим против тази музика, а примерно да покажем как тя да бъде извирена по малко по-различен начин, да й направим малко по-интересен аранжимент, без претенции, че сме някакви борци против поп фолк културата и чалгата. Това не е само музикална култура, а е състояние на духа. Според мен простотията не е само по чалготеките, а е повсеместна. Трябва да имаш вътрешно усещане, т.е. рецепта категорично няма. Трябва да се пребориш със себе си.