Ина Николова: „Анимацията е най-голямата ми страст”

Ина Николова е на 24 години. Тя е онова момиче, което със смелата си осанка и работническия гащеризон докосна сърцата на всички с ролята си в нашумелия филм на Валери Йорданов и Иван Владимиров “Кецове“. Филмът спечели “Специално отличие на журито” на 33-ят Международен Московски кинофестивал, а председателят на журито - Джералдин Чаплин, се появи с черна рокля и бели кецове в подкрепа на българския шедьовър и сравни Ина Николова със своя баща в ролята на „Малкия скитник”.
Как попадна на снимачната площадка?
Случайно. Моята голяма любов е анимацията. Ако не сте гледали все още „Кецове“ - побързайте, защото този филм няма как да не докосне умовете и душите ви. Сценарият е почти изцяло идентичен с действителните събития, като много малка част от характерите и сюжета във филма са различни от реалността Този филм е направен от непретенциозни хора, за непретенциозни хора.
Какво означава сравнението на Джералдин Чаплин за теб?
Много дълго време няма да зная какво означава за мен това. Усещането е радост, а това не е жест, а щедрост. Отношението на Джералдин Чаплин е толкова топло и сърдечно, а подкрепата й е безценна. По-важното е, че тя обръща внимание на българското кино.
В делника намираш ли нещо общо между героинята и себе си?
Да, особено в летния делник се припокриваме страхотно с нея. Тя се казва Емили, не се казва Ема, както я пишат навсякъде. Намирам общо, тя е много чувствителна, много смела и по някакъв много сладък, детински начин агресивна, но не самоцелно агресивна. До голяма степен всъщност тези неща ги имам и в себе си с тази разлика, че не са чак толкова крайни.
Ина, в какви цветове ти и твоята героиня бихте боядисали деня на обикновения български човек?
Моята героиня е много смела всъщност и борави с цялата палитра цветове, точно както й скимне. Понякога е много яростна или много спокойна, или много тъжна. Но тя в крайна сметка е жена, както и да се държи, каквото и да прави. Няма никакви предразсъдъци относно използването на цветовете. Аз също нямам, но по принцип съм по-интровертен човек, обичам студените цветове. Ако аз трябва да оцветявам делниците, за мен всичко ще е сиво, синьо, зелено, такива убити монохронни цветове.
Какво обичаш?
Обичам малкото хора, които чувствам, че са ми истински близки и за тях съм готова абсолютно на всичко. Обичам колата си, обичам това, с което се занимавам, обичам факта, че все още не ми пука за мнението на хората и мога съвсем спокойно да се занимавам с това, което искам. Въобще, нямам никакви спирачки за това, което обичам.
Какво мразиш?
Много мразя несправедливостта. Не просто така - като усетя някаква несправедливост, а по принцип я мразя.И в отношенията между близки. С глас я мразя.Ужасяващо ми е, когато виждам всякаква омраза, когато виждам, че се убиват нещата с абсолютно лека ръка, без всякакво внимание към детайла, независимо дали ще е плаж, човек, мечта.. Всъщност, мразя ужасно много неща, със сигурност са сто.
От какво те е страх?
Страх ме е да не загубя близките си, страх ме е, по някакъв начин нещо да не ме притисне до такава степен, че да умре желанието ми да правя кино и мисля, че до известна степен, като героинята ми, ме е страх да порасна или по- скоро, страх ме е, че ще порасна. А тово е неизбежно.
За какво мечтаеш?
Мечтая си да виждам близките ми хора щастливи, защото мисля, че когато направиш някой щастлив и ти ставаш щастлив. Много се радвам, когато съм обградена в капсулата, в която живея, от щастливи хора, така че всички да сме спокойни и да контактуваме без тази злоба, която така или иначе я има. Просто такова ни е ежедневието. Без да съм екоактивист, мечтая да не разрушават природата и наистина ме е грижа за нея. Мечтая да мога някой ден да заведа детето си на Иракли или на Карадере и да не се налага да му разказвам какво е било, а да му покажа. Мечтая просто всичко да бъде истинско.
Какви са твоите професионални планове?
Ще се занимавам с кино, мисля че това е нещото, което ме кара да се чувствам добре и да не изпитвам никакава умора. Когато правиш кино можеш една седмица да не спиш, изобщо не те интересува на какво приличаш или не приличаш. Чувствам се много по-комфортно зад камерата. Аниматор съм и някак си процесът на създаване на филм ми е много по-близък и се надявам с това да се занимавам, защото анимацията е най-голямата ми страст. Тя е любовта ми.
Какво ще пожелаеш на читателите на „Зов нюз“, които току що се запознаха с теб?
На читателите на вестник „Зов нюз“ пожелавам всеки един от тях да открие своя пристан. Клиширано звучи, но нека всеки да открие своето нещо и да го държи здраво със зъби и нокти, да го стисне и да не го пуска. Нямам предвид човек естествено. Дали ще става дума за работа или за градината с нарциси, или за козичките... Просто всеки трябва да има своя извор на сила, на надежда, защото това прави човека по-добър.Това е и начина да бъде щастлив. Бъдете щастливи!