Ивайло Рацов: „Всеки трябва да живее по собствен начин и да не бъде в матрицата”

Ивайло Рацов е роден във Враца. Завършил е художествената гимназия „Отец Паисий” в класа на Дамянa Григорова. Продължава образованието си в София и там започва да се занимава професионално с графичен дизайн, реклама и стенописи в Националната художествена академия.
Прекъсва, повлиян от атмосферата, царяща в учебното заведение и по-специално - между студентите, както и от времето ( началото на 90-те години). Решава да се развие в други занаяти на базата, получена от художественото образование. Освен с изкуство, се занимава и с дизайн на Hi-Fi системи. Наскоро приключи работата си по ремонта на музея в Борован и на читалището там .
Г-н Рацов, до каква степен учебните заведения помагат на един творец да се развие?
Като човек, който се занимава в различни области на изкуството , мисля, че учебните заведения са хубаво нещо като начална база, а след това самият индивид решава сам за себе си. Казвам индивид, а не - личност. За мен личност е грозно наименование. Това е матрицата на обществото, която всеки иска да ни направи като калъп. Индивид е човек, който желае самостоятелно да се развива, и той трябва да намери учител или човек, при който може да развива даден занаят. Чрез практика започва да изгражда един собствен опит . Чиракувах във Враца при известния врачанин Цено Ценов. Той изигра огромна роля в развитието ми като творец. В София се учех от известната стенописка Анелия Стоянова, ученичка на професор Мито Гановски. Много хора ми казаха, че съм направил грешка, като съм напуснал академията, но за мен това са глупости, защото всеки има право на избор. Аз специално не съжалявам за нищо, което съм направил през живота си.
Какво Ви накара да се завърнете в родния си град Враца?
Миналата година реших да се завърна в нашия край, за да видя какво е положението. Аз имах бегла представа за обществения живот тук. Разбрах, че положението е много зле, както и навсякъде в държавата, разбира се. По принцип в една страна, в която икономиката е зле, и културата е зле. Първо трябва хладилникът да е пълен, след това идва ред на другите работи. Имах няколко проекта, направени за нашия регион за последните 3-4 години, и това ме доведе до мисълта, че може и нещо да се получи. Специално проектът, по който работих за община Борован, беше заложен от 4 години. Аз постепенно направих информационните надписи на читалището, създадохме галерия, библиотека, работих много при ремонта на музея. Музеят в Борован е учреден през 1972 година от Владимир Ганецовски. След началото на демокрацията в България сградата беше занемарена. Не бяха излагани никакви нови експонати. През 2011 г. получихме предложение да го възстановим и мисля, че свършихме добра работа.. Бяха намерени оскъдни средства. Всичко допълнително, което се направи, беше от благотворителност.
Как се възприема от хората възраждането на културните средища?
Много добре се възприе. Не исках да навлизам в по-съвременните тенденции, които аз виждам, защото сме в България и най-вече - в Северозапада. Вложих част от новите технологии, с които работя, и исках да представя стореното като приключение във времето. Най-вече - заради младите хора, защото ми е направило впечатление, че сега да се задържи вниманието им към историята, всичко трябва да е свързано с така наречените съвременни дигитални играчки. Само чрез тях можем да достигнем до съзнанието на подрастващите. Затова направихме симулации на 3D, възстановки, изграждане на отделни фрагменти от епохите. Исках просто да разчупя това пространство, за да може на влезлия малчуган да му се види интересно и да остане, дори да поиска да се върне. Затова се надявам да съм успял. Повечето хора го възприеха много добре. По-възрастните е естествено да не могат да възприемат всичко - някои от метаморфозите и преливането в епохите например. На тях им трябва чиста документална снимка, т.е. - всичко да е ясно. Целта ми беше всеки да се потопи в атмосферата на проекта и да разбере какво е било преди 5 хиляди години, преди 6 хиляди и т.н.
С какъв екип работихте по този проект?
Основният екип бяхме аз, археологът Георги Ганецовски и историкът Христина Христова. Много помогнаха и хората от помощния екип – Илия Цанковски и Мариан Казаков.
Работите ли по други проекти в областта?
Да, разработвам и друг проект, но възнамерявам да го оставя в тайна засега и се надявам да се осъществи до края на тази година. Смятам да бъде още по-атрактивен, да има мултимедия, саунд и какво ли още не. Всичко зависи от бюджета, с който разполагаме, разбира се. Това е моето виждане за представяне на историята.
Осъзнават ли хората в по-малките населени места нуждата от изкуство и култура?
Да, но - за момент.Това е като да ти се пие вода, цял ден да не си пил, дават ти и започваш да й се кефиш. Не виждаш обаче самото осъществяване на този акт. След това ежедневието, проблемите отново си казват думата. Това, което ми прави впечатление за този преход, е, че хората се връщат към римско време – искат хляб и зрелища. Повърхностен е интересът към културата. Не е вътрешна потребност. Това, което най ме радва в съвремието, е, че сега има достъп до информация навсякъде и за всичко – литература, интернет, всякакви източници. Пътуваме свободно навсякъде, не - както беше на времето. Всеки, който иска да направи живота си балансиран, има тази възможност. Трябва само да направи усилие.
Споменахте Прехода. Според Вас той приключи ли, или има още да чакаме?
Не искам да навлизам в политиката. От годините, на които съм на тази земя, видях, че това е просто прах в очите на хората. Всеки човек трябва да се стреми да бъде велик и да се опитва да прави нещата да са в хармония. Да разбере себе си и да бъде в мир с околните. Така че смятам, винаги ще има Преход и винаги е имало. Тези неща, които сега виждаме, ги е имало и преди. Дивотиите, на които ставаме свидетели, ги е имало и преди ще ги има и занапред, докато човешката раса съществува. Защо казвам човешката раса? Защото ние сме единствените животни, съзнателни, които не осъзнават за какво живеем. Това е така нареченото его. Докато има его, ще виждаме и тези дивотии. Трябва да се опитваме да си живеем живота, да се кефим , но да не създаваме тревоги на другите. Това е моето послание. Всеки трябва да живее по собствен начин и да не бъде в матрицата. Да не вреди на другите и да не създава напрежение в природата.
Какво Ви предстои за напред?
Сега ще се стремя да се интегрирам след 20-годишното ми отсъствие от моя любим роден край. Искам да видя дали мога да бъда полезен на Северозапада. Имам вяра за бъдещето на региона. След деня винаги идва нощ и обратното. Това е един преход. Хората започнаха да обръщат внимание и на себе си. Вече не всичко опира до яденето и пиенето. Има и други неща, които затварят този цикъл на съществуване. Работя по моя изложба. Ако искаш да създаваш красота и естетика, ще ти е малко трудно, защото природата го е направила. Ние можем само да повтаряме и копираме от нея. Различаваме се само с посланието, което предаваме с творбите си. Това се стремя и аз да правя. Въпреки че станах противоречива личност, неудобен за всеки. Неразбран специално в нашия край. Казват, че съм странен, защото се различавам от масовката на обществото, а всъщност правя това, което и те правят, но малко по друг начин.