Калина Дуранкева : „ Съчетаваме доброто от традицията с новите потребности на децата”

Калина Дуранкева e родена във Враца.Средно образование завършва в ПГ „Христо Ботев”, а после придобива магистърска степен по предучилищна педагогика, специализация „Организация и управление на образованието”. Над 24 години работи в системата на предучилищното образование - 6 години като учител в детските градини на с. Крушовица, Дом за деца на предучилищна възраст-Борован, ЦДГ №1, ОДЗ №2 , ЦДГ №15 в родния град. От 1994 год. е директор на ЦДГ „Българче”. Член е на управителния съвет на сдружение клуб „Приятели на ПП „Врачански Балкан” и сдружение „УН при ЦДГ „Българче”- Враца- 1949”.
Има една дъщеря.
 

Госпожо Дуранкева, кое Ви мотивира да изберете професията на детска учителка?
В последно време все повече достигам до извода, че на 18-20 годишна възраст не съм осъзнавала значимостта на избраната професия. Като дете обаче пеех в хор "Волна песен", рисувах много добре, т.е -.от всичко по малко. В същност знаех само, че няма да избера професия, която слага рамки, липсва й творчество и волност и така логично изборът беше направен. От сегашната си позиция осъзнавам какъв сериозен и базисен смисъл има в нея и колко прекрасно съдбата ме е орисала да правя точно това - да възпитавам най- чистите и прекрасни същества.
Представете накратко детската градина, чийто директор сте?
ЦДГ „Българче” /преди ЦДГ №3/ е създадена през далечната 1949 година и е с първата специално построена сграда за такъв тип заведение. Тази градина е своеобразна школа, през която преминават първите години на много емблематични личности за предучилищното образование на града, както и на над 6 500 възпитаници. Повече от 60 години е детското заведение гради богата история. То пази сведения от тежките следвоенни години, трудното и последователно развитие на предучилищното възпитание през десетилетията и така до наши дни, когато амбициозно тази институция прилага и демонстрира едно съвременно и адекватно за спецификата й предучилищно образование и подготовка на малките врачанчета. Съчетаваме доброто от традицията с новите потребности на децата. Ето защо и нашият девиз е : „Призвани сме не само да вървим по отъпкани пътища, а да създаваме нови”.
Какви са новите предизвикателства и приоритетите на ЦДГ „Българче”?
Вече повече от 10 години в детското заведение се провежда тематична работа по изграждането на европейско самочувствие и самосъзнание въз основа на националните ценности. Активностите в тази посока не остават скрити зад вратите на градината, а се демонстрират сред гражданството и са част от културния афиш на град Враца. Опознаването, възстановяването, опазването и обогатяването на местното фолклорно наследство са част от допълнителните дейности, съпътстващи регламентираните от нормативната уредба форми на работа с децата.
Защо беше преименувана детската градина?
Неминуемо дългогодишният постоянен интерес към фолклора и традиционната българска култура доведе до трайни партньорски отношения с врачанския Регионален исторически музей, най-вече - с Етнографския комплекс, както и с всички културни институции в града. Неслучайно през 2005 г. експървата дама Зорка Първанова даде на градината с №3 името „Българче”. Най- значими в последните две години са дейностите, с които възстановихме два момински обичая от Врачанско: „Бръшленкьо”- уникално зимно ладуване от балканските села; „Пеене на пръстените на Едерлези”- момински ромски обичай, съпровождащ обредните практики на Гергьовден. Танцовият пърформанс по едноименния проект „Малки моми пръстен топат” беше показан на пл. „Христо Ботев” и на фестивала „Живо наследство” в Борисовата градина на столицата. През настоящата година приключва проектът „Стара игра - нови лица”, чийто продукт е изложба на кукли, типични за края на IX и началото на XX в., както и съпровождащ я „домашен куклен театър”. Двата проекта са финансирани по програма „Живо наследство” на Фондация „ Работилница за граждански инициативи”. В същата родолюбива посока са насочени усилията на двата филиала на детското заведение в кварталите Бистрец и Кулата. Амбициозните родители на децата от кв. Бистрец допълват палитрата със самоделни фитопана и изделия от природни материали, които спечелиха национална награда през 2010 - година на биоразнообразието.
Наскоро празнувахте с децета от филиала в Кулата ромския празник Банго Васили. Каква дейност осъществявате за интеграцията на етносите?
Във филиал на градината в кв. Кулата насочихме вниманието си към зачитане и опознаване не само на българската, а и на ромската традиционна етносна култура. През учебната 2010/2011година заедно с „Училищно настоятелство при ЦДГ „Българче”- Враца-1949” потърсихме решение на част от проблемите чрез проектно предложение с име „Растем заедно”, насочено към Ромски образователен фонд- Будапеща. Проектът ни беше одобрен за финансиране и вече е усвоен първият транш от общо 50 000 евро. Това е най-значимата подкрепа и първата стъпка от реализацията на един съвременен образователен модел. След успешно проведена кампания „от врата на врата” бяха обхванати нови 55 деца от с. Нефела и кв.Кулата. Провеждат се ежемесечни регулярни срещи с родителите. Двете обучения на учителите на тема „Работа в мултикултурна среда” и „Позитивна класна стая” са тренинг за успешна комуникация между учители и родители. Празниците в детската градина вече се издигнаха на ново ниво – осмислено, проспериращо и обнадеждаващо ниво. За нас е изключително важно,че имаме за консултант по дейностите на проекта изявения специалист Лиляна Ковачева - директор на „Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”/ЦОИДУЕМ/ към просветното министерство, която много бързо спечели доверието на родителите и учителите, насочва ни и ни помага да намираме правилните отговори.
Как преобразихте обстановката в сградата на кв. Кулата?
Едновременно с образователните дейности чрез проекта „Растем заедно” осигурихме средства за саниране на сградата и подмяна на дограмата във филиала на кв. Кулата. Така беше решен един неприятен проблем с лошото и неравномерно отопление на помещенията, в които пребивават децата. Предстои изграждането на локално парно с твърдо гориво, което се предвижда да започне след броени дни. Не бива да се залъгваме, че осигуряването на по- добри битови условия не влияе в избора на родителите, и аз съзнавам, че доста от новоприетите деца постъпиха при нас, именно виждайки подобренията на сградата в кв. Кулата. Не разбирайте, че всичко е вече наред и можем да отдъхнем с облекчение. Остава още много работа - 16 деца от с. Нефела и кв. Кулата са извън детската градина поради липса на места. Вкараното мотивирано предложение до Кмета на Община Враца за ремонт и приспособяване на помещения в закритото училище в с. Нефела за детска група е на етап приключил ремонт на помещенията. Очакваме решение на врачанския градоначалник за откриване на нова детска група в с. Нефела. Предстоят ни и дейности за осигуряване на необходимото оборудване и създаването на съвременна образователна среда. В морален план ще работим за преодоляване на наслоени във времето стереотипи и дискриминационни предразсъдъци /на всички нива в обществото/, както и за да не се допускат случаи на автосегрегация на български деца, а също и да доведем докрай започнатата кампания за цялостен обхват на децата от предучилищна възраст от с. Нефела и кв. Кулата, като им предоставим равен шанс и достъп до качествено предучилищно образование и подготовка. Мога да изредя и още замисли. Не е малко, нали? Наистина вярвам в успеха и правотата на каузата, зад която сме застанали. Увереността ми се допълва от факта, че в бъдещия „ Закон за предучилищното и училищно образование” заедно с 18 стандарта е включен под №8 отделен „стандарт за гражданско и интеркултурно образование”. Увереността ми, в крайна сметка, се поддържа от любознателните, чисти и очакващи очички на малките ни възпитаници и признанието от техните родители.
Надявам се, че срещате и немалко трудности. Споделете ги.
През учебната 2008/2009 година децата във филиал Кулата бяха 26 , в т.ч. 7 деца от с. Нефела. Тръпки ме побиват, когато си спомня как видях, че петгодишният Г. пътува сам, без придружител, с градския автобус от с. Нефела до детската градина в кв. Кулата. Дори ми разказаха, че това се случва често, защото родителите нямат пари да си купят билети. Тогава осъзнах колко много работа ни чака. Веднага представих пред Община Враца искане с предложение за организиране на безплатен превоз на децата от с. Нефела с училищния автобус на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, който така или иначе всеки ден пътува по този маршрут с учениците. Проблемът беше разрешен и от 2009/2010 учебна година започнахме да извозваме децата. Успоредно с това проведохме кампания за разширяване на обхвата, а именно - посещения от къща в къща в с. Нефела и кв. Кулата, убеждаване на родителите за предимствата на детската градина. Твърде всеотдайно и безотказно работиха тогава учителките Р. Иванова и Д. Тончева, за което съм им благодарна. Все още не мога да преодолея стреса и човешкото си изумление от страшната реалност , с която се сблъсках при тези посещения. Дадох си дума, че ще направя всичко възможно тези „забравени” от образователната система деца да дойдат и да бъдат обгрижени и образовани в детската градина. Тук искам да поясня, че не става въпрос само за ромски семейства, а и за български. Така през втората учебна година открихме нова целодневна група и обхванахме общо 53 деца. Започнаха нови проблеми - несъбрани такси, нередовно посещение - поради бедност, липса на разбиране и отношение към образованието у някои родители и др. С педагогическите кадри работата ми беше нелека, защото трябваше да се променя разбирането, че за такъв тип детски групи - смесен възрастов състав и наличие на два етноса, учителят трябва да е сериозно професионално подготвен и най-вече - да има личностна мотивация. Не на последно място значение има и педагогическата му компетентност да работи в мултикултурна среда.
Как посрещате 130-годишнината на предучилищното образование в България?
Най-старата детска градина в град Враца ще продължи да утвърждава своите традиции, като няма да спираме в стремежа си да осъществяваме ефективна дейност в името на най-крехките човешки създания, които ще градят страната ни като държава от европейски тип.
С какво се занимавате в свободното време?
Престоят и разходките в планината, по - често във Врачанския балкан, невероятно ме зареждат и освобождават от стреса. Занимавам се с пешеходен туризъм, увличам и колегите, децата и родителите покрай тази моя слабост. Съжалявам, че врачани още не са осъзнати за тая благодат, която имаме, и е само на 10 минути път пеша от центъра. Обичам да се срещам с няколкото приятелки, които задължително не са от сферата на образованието - все пак трябва да поддържам равновесието в съзнанието си.