Кънчов беше политик от голяма величина

Когато на 24 януари 1902 г. из София се разнася новината, че министърът на народното просвещение Васил Кънчов е прострелян в кабинета си, този кървав акт потриса обществото. Днес, 110 г. след смъртта му, интелигентният, скромният, отзивчивият и изключително благороден човек, изминал пътя от сетен сиромах до просветен министър, е почти забравен. Нищо ново в днешното хаотично ежедневие на неговите съграждани, че даже - и на българите като цяло.
Голямата любов на Кънчов беше Македония, за която той работи през най-хубавите години от своя живот, но съдбата му изпрати македонеца Тома Каранджулов да му отнеме живота. Каква нелепост и каква цинична действителност в началото на ХХ век? Днес, в началото на ХХІ век, дори няма и цинизъм. Врачани са прекършени в робското си ежедневие да живуркат, да се прецакват един друг и няма дори искрица от Кънчовата устременост към новото, към развитието, към българското.
Кънчов беше спиран в развитието си дори от Врачанската епархия, която той критикуваше. Днес ние, наследниците, се чудим има ли епархия или божиите наместници са вече отдел от полицията и хулят сами първоотеца си, камо ли да направят панихида за земния си събрат и просветител. Бележитият врачанин дразнеше обществото, като не вземаше рушвети или дарения от безработни учители да ги назначи на работа, не уважаваше ходатайствата, увещаваше молителите си, че трябва да се трудят, да знаят, да могат. Съвременната основна ценност на обществото е да се гуши в скута на властимащите, да им захваля, да блюдолизничи, да им се слага, да зиграва, за да има келепир.
Погребението на Кънчов стана повод в центъра на София да се разиграят харамийски сцени между македонците. Гърмят револвери, сред участниците в погребалната процесия има ранени и контузени. След траурното слово на д-р Стоян Данев думата взема един от приятелите на убиеца, който призовава похитителя и жертвата да се слеят в едно, като ги погребат в общ гроб. Сега обаче врачани ги е страх да построят паметник на своя именит съгражданин. Камъкът за паметника е по-скъп от животеца им, работата по паметника е по скъпа от надеждиците им, мястото на паметника е по-неправилно от светогледа им. Ох, горките! Дори една македонстваща партия във Враца усложнява процедурите, витиевато измествайки отговорноста си към заслужилия българин. Дори и харамийска сцена не могат да разиграят, защото са скопени да продължат традиция и да реновират българщина.
Кънчовият живот и дело сега до такава степен са забравени, че врачанинът, оскотявайки духовно, е дезориентиран откъм свенливост пред големите строители на Нова България, не може да се смути дори от това, че стремейки се към Глобалния свят на Нова Европа, дезертира от това да покаже приноса на българската идентичност, чрез истински призваните да му служат за благото на училищното и просветното дело в България.
Кънчов беше политик от голяма величина за България. Съвременните политици се занимават с оцеляването си и търкат банките на Народното събрание за собствено плътско удоволствие, камо ли да се сетят за православна панихида на първоучителите си от ранга на Кънчов. Ех, бай Василе, дано ти е лека пръстта върху гроба, то другото в традициите явно сега тепърва ще го учим неблагодарно от теб, за да пребъдем, ако искаме да сме българи.