Марко Иванов:”Всяко същество е на планетата поради някаква причина”

Марко Иванов е сътрудник в Тракийско херпетолигично дружество със седалище в Хасково. Роден е в Карлово, работи в Хасково и живее в Бургас. Основната цел на дружеството, в което работи е така наречените пътуващи или не постоянни експозиции на влечуги. От няколко дни врачани имат възможност да видят едни от най-опасните същества, които ходят или по-точно пълзят по земната повърхност.

Господин Иванов, откога съществува пътуващата експозиция на опасни влечуги и колко време Вие лично се занимавате с тях?
Изложбата съществува от 20 години. Това е най-богатото изложение на целия Балкански полуостров и е едно от най-големите в Европа. При нас е едно от малкото места на Стария континент, където посетителите могат да видят мамби и тайпани. Аз лично не помня от колко време се занимавам с тях. Доста е със сигурност. От най-ранна възраст започнах да се интересувам от влечуги. Ние не показваме само влечуги, а и едни от най-опасните насекоми в света.
Отглеждате ли вкъщи някои от екземплярите, които можем да видим на изложбата?
Не. В къщи не гледам никое от тези животни като домашен любимец, поради простата причина, че повечето от тях не са подходящи за тази цел. Те са силно отровни и доста агресивни. За сметка на това в базата в Хасково отглеждаме най-богатата колекция на Балканите. Там ги развъждаме, провеждат се научни изследвания с тях, както и различни експерименти. Като цяло имаме доста обширна дейност.
Трудно ли се гледат подобен вид животни?
Такива животни хем се гледат лесно, хем се гледат трудно. Това са двете страни на едно и също нещо. Трудно е, защото е необходима огромна хранителна база. Като се започне с дребните гризачи, пилета и се стигне до зайците. Лесно е, защото се хранят сравнително рядко. Ние ги поддържаме на хранителен режим средно веднъж на две седмици. Някои от тези животни могат да гладуват едва ли не с години. Аз мога да гарантирам за животни от нашата колекция, които със сигурност могат да останат без храна до една година. В паспортите им пише, че някои от тях могат да гладуват и цели две години.
Имате ли си любим екземпляр от животните в изложението?
Всичките са ми любими. Не мога да определя кое от тях ми е фаворит.
Какво е значението на змиите в природата?
В природата няма нищо излишно. Всяко живо същество, което е на планетата, е тук поради някаква причина. Всяко едно от тях съществува и се е специализирало в някаква определена сфера. Някои почистват мършата, това са основно крокодилите. Те не пробират с какво се хранят. Докато змиите пък, например, са изключително специализирани хищници. Те унищожават огромно количество гризачи. По старите терминологии, които съществуваха преди 20-30 години, гризачите бяха определени като вредители. Това не е така. Всичко в природата е равновесие. Гризачите съществуват, защото са намерили екологична ниша, в която да се развиват. След като природата е определила, че трябва да ги има, значи има нужда от тях. Една популация от даден вид не може да се развива неограничено. Затова трябва да има някакъв лимитиращ фактор, който в случая с гризачите е змиите.
Случвало ли Ви се е да изпуснете някои от по-опасните екземпляри извън клетката му?
Не, никога. Нямаме и инциденти. Много добре сме си научили урока. Преди да почнем да се занимаваме с влечуги, аз и моите колеги много добре сме се подготвили. При нас не се случват инциденти. Всичко е внимателно измислено и регламентирано. Достъчно сме си блъскали главите по цели нощи да измислим оптималния вариант, хем да е удобно за животните, хем да е безопасно за хората. Защото от друга страна има достатъчно европейски и световни директиви, които казват по какви стандарти да живее всеки определен вид животно. От друга страна, за да можем да ги показваме на хората ние трябва да измислим определен начин за излагане. Оптималният вариант е да е лесно преносимо за нас, безопасно за хората и удобно за животното.
На каква възраст са хората, които идват на Вашите изложения?
При нас идват хора от всички възрасти. На всички им е интересно. Тези животни няма къде другаде да се видят на живо. По телевизията емоцията и изживяването е съвсем друго. За малките деца е най-интересно, защото някои от животните могат да се пипнат и да ги научим на нещо, дори да се опитваме да разбием някои стереотипи.
Успявате ли да промените понякога мнението на хората спрямо влечугите?
Опитваме се. Нашите знания и това, което се опитваме да правим не е меродавно, защото много хора просто си казват:”Не”. Това си е така, както си го знаят и въпреки че не е вярно - продължават да си се придържат към определени стереотипи. Такъв човек не може да бъде убеден. Той си е решил каква е истината за самия него. Но пък за децата е друго – те могат да научат много. Например, че тези животни не са студенокръвни, може да им се обясни кое е отровно и кое е опасно. Защото, например, мрежестият питон не е отровен, но е изключително опасен. Животни като него над 5-7 метра са опасни, убиват хора и се хранят с хора.