Насилието ражда насилие

Да си зададем един многозначен въпрос: „-Какво е мъжество?!? „- и по-точно какъв смисъл се влага ва това понятие? В миналото се използваше един израз характеризиращ добрия мъж - „Джентълмен“ ( в превод от английски – нежен мъж !) Знаем какво се има впредвид, определено не е нито ГРУБИЯН, нито ПОБОЙНИК, нито човек с лоши обноски.
Напротив това е бил внимателен, чувствителен, умен и отзивчив на болката на другите човек!
В интерес на истината вкусовете на съвременните жени не са чак толкова променени и всяка уважаваща себе си жена, която знае какво иска, би избрала интелигентен мъж, близък до идеята за джентълмена. В дълновидността си тя би видяла в него добър съпруг, грижовен баща и отговорен мъж.
Преди времето на Възраждането, в сърцето на Средновековието – за най-мъжествени са се считали – РИЦАРИТЕ. Тези смели мъже са били силни, БЛАГОРОДНИ,
САМОЖЕРТВЕНИ и най-вече са влизали в смъртоносен бой, за да защитят женската чест. Не са се поругавали, осмивали или лъгали жените, (дамите на техните сърца), не са осквернявали с повод и без повод светостта на майчинството.
А какво виждаме днес?!? Какво съвременния объркан младеж вижда като пример от своя баща!? Какъв пример дават, така наречените „МАЧОВЦИ“ на децата си.
„ЖЕСТОКОСТ И НАСИЛИЕ“- чий призив прозира зад тези думи, станали лого на съвременните младежи. Какво проповядва нашият Господ Иисус Христос (кроткият като агне),
ЛЮБОВ към Бога и ближните! А Неговият заклет враг е единственият, който би желал погибелта на душите ни, чрез оскверняването им с ОМРАЗАТА.
Мъжество ли е да изневеряваш на съпругата си, мъжество ли е да се връщаш пиян и безпомощно да повръщаш!?! Мъжество ли е да биеш и ругаеш жената, посветила ти живота си и рискувала своя, за да те дари с деца!?! Мъжество ли е да оскверняваш святото име на майчица с непристойни думи!?!
Определено не виждаме нищо, заслужаващо уважение, доверие, още по-малко възхищение. Но как стигнахме до там?!? Нека проследим живота и душевните драми на един бъдещ мъж.
Ражда се СИН – всички са щастливи, особено таткото. Родил се е наследник , негово малко копие...Всички се надпреварват да го глезят, затрупват го с подаръци и внимание!
Но ето, бебето е вече момче, задоволявано с всичко. Той иска да има каквото пожелае - „Тук, сега, веднага!!!“ Горката му майчица с какво ще трябва да се сблъска – той се глези, плаче, цупи се, дори ляга на земята и рита с крака, докато не получи каквото желае!!! Тогава тя с ужас установява какво е направила, като винаги е задоволявала капризите му!?!
Малкият сладък бебчо, нейното скъпоценно момченце се преврьща в тиранин. Огорчението й се сменя с гняв и на негодованието тя отвръща с премерено насилие!
ЕТО ГО И ПЪРВИЯТ ШАМАР!!!
А какво става в душата на малкото създание!? Любимата му майчица, винаги добра и нежна, винаги откликваща на всеки негов зов и проблем с пълна себеотдаденост – се е превърнала в разгневено подобие на човек, което му причинява и неочаквана болка!
Той е тотално объркан, какво става, прилага всички хитрини, за да стане неговото, но
уви „чашата е преляла с последната капка“ и нищо не помага! Среща отпор, майката се съветва къде с когото свари и решително заема нападателна позиция (срещу своя фаворит, така набързо детрониран!) И това е началото на ВОЙНАТА в къщи, която стига своя апогей в пубертета – когато малкият се нуждае от приятел и подкрепа, а родителите решават да „затегнат дисциплината„( с подходящи и не дотам методи – наказания, бой, забрани)! Ефект никакъв или дори обратен – положението е нетърпимо и тогава, ако са по-смели родителите се обръщат към специалист! Дано не е вече късно!!! Детето става агресивно и излива гнева си на всичко и всички! Руши обществена собственост, бие по-слабите, присмива се на съучениците, с други думи става ХУЛИГАН. И дано се осъзнае, за да не стигне
(не дай Боже!) до поправителни училища или дори затвор!!!
В много случай неправилно откликване на родителя води да фатални последици за детската психика – понякога това, от което има нужда детето е просто ЕДНА ПРЕГРЪДКА и рамо на което да поплаче ( малкото също има свои чувства и болки, не по-малко важни от нашите!!!)
Какво трябваше да се направи и кога – още в ранното му детство детето се нуждае от норми, който да спазва и да му позволят да чувства някаква сигурност. Което е добро се толерира с награда, което е лошо се наказва (То би си казало: „Колко е тъжно да видя мама наскърбена! Какво да направя, за да се радвам като видя и усмивка да озарява най-милото лице!?!) Бебето не е в състояние да разграничава добро и зло и само силна реакция от страна на възрастните би го спряла! Но малкото дете на 3-4 години вече има някаква интуитивна представа за това, кое е редно и кое не! В никакъв случай на трябва да се руши връзката родител -дете със системен бой и наказания – най-доброто решение е ПОЗИТИВНО СТИМУЛИРАНЕ. Тоест да се награждава и хвали при добрите постъпки (като не се препоръчват материални стимули или пари)! Нека детето бива подтиквано към добро с неща които обича – разходка, покана на негов приятел за игра, отиване някъде на цялото семейство заедно и др. Когато детето е сгрешило добре е родителят да покаже, че е огорчен, било с физиономия, било с думи: „Много ме наскърби!“или, Не съм доволен от постъпката ти!„
В никакъв случай не бива да се укорява и характеризира като непослушно и лошо дете – НЕКА СЕ ОСЪДИ ПОСТЪПКАТА. ( да се заклейми греха, а не грешника) ! Тогава малкия, който има все още будна съвест ще направи всичко, за да види доволен родителя си и нека вярва, че може да се поправи ( не той е лош, а това което е направил е предизвикало недоволството на мама и тате!) Окуражавайки ги, децата ще разберат, че имат в наше лице приятел и довереник, който ще ги обича винаги! Особено след 7-8 годишна възраст до пубертета трябва да се изгради атмосфера на ПРИЯТЕЛСТВО И ДОВЕРИЕ! След това можеш само да наблюдаваш и ако ти искат съвети да помогнеш, но не и да се напрапваш и забраняваш!
Друг важен момент е купуването на подаръци и материалното стимулиране! Особено срещано е при по-заможни семейства, но няма правило. Какво всъщност става при такъв вид „награди“ - детето се превръща в консуматор, безсърдечен тиранин, който иска веднага, на момента своето, което според него му се полага. Ако донесе отлична оценка чака определения еквивалент в парични единици, не приема ученето и добрите оценки за негово задължение ( негова работа, която трябва да свърши! ) Когато порасне такова дете и родителите имат нужда от неговата подкрепа – ( било за помогне на лозето, било да подаде рамо на брат или сестра, било да гледа остарелите си родители ) - то ще иска пари, за да стори това, което е негов морален дълг и което би трябвало да върши от ЛЮБОВ!! Но детето няма вина в случая, просто отдавна в невръстните му години някой от любящите го родители, му е дал да разбере, че всичко което правиш, трябва да има материално възнаграждение.
Затова стимурилайте децата си, но не ги подкупвайте!!!