НАЦИОНАЛНИЯТ КАМЪК НА КИТАЙ ДОШЪЛ ОТ ДРЕВНОСТТА

Хилядолетия забулват пътя на един от най-древните камъка в познанието на хората. Националният камък на Китай („ию-ши”, „юй-шъ”, „нью-ши” според различни автори), е безценен за много императорски династии и е бил по-голям символ даже от златото и диамантите. Старинна китайска легенда разказва как е възникнал нефрита на Земята. Един император много години принасял жертви и се молил на боговете, като водел праведен живот. Накрая боговете решили да го възнаградят като изсипали върху Земята каменна градушка. Огромните късове падали три дни и три нощи. Първи от укритията излязъл благочестивият император. В мига, когато се докоснал до прекрасен зелен къс, боговете му изпратили Великото Знание за чудните свойства на минерала. От тогава в Китай нефритът се смята за императорски камък.
Много отдавна е познат с името нефрит, от гръцкото „нефрос” – бъбрек. Смятало се, че минералът притежава лечебни свойства при заболяване на бъбреците.
В по-късни епохи е наречен „камъкът на живота” и е приеман за талисман, запазващ от различни болести. Хората вярвали, че амулетите укрепвали жизнените сили и осигурявали дълголетие. Нефритът допринасял за семейното благополучие. „Ию” е най-прекрасният камък сред всички според китайския писател Хиу-Чин, който му приписва пет качества, съответстващи на пет душевни добродетели. Мекият блясък е признак на милосърдие. Съпротивлението, което оказва при външно въздействие, отговаря на справедливост. Неговата твърдост и неизменчивост говорят за мъжество. Проточеният звук може да се сравни с широкото значение на науката, а вътрешният му строеж е емблема за чистота, защото не се поддава на изкуствена обработка.
Но какъв минерал е всъщност нефритът? Това е калциев железно-магнезиев силикатен минерал от групата на амфиболите (вариращ по състав от актинолит до тремолит). Необикновено е цветното разнообразие от зелено до бяло, рядко жълто, червено и черно, с най-различни оттенъци и восъчен блясък. Когато преди години в Сибир можах да се докосна до тази красота и до изработени с фантазия невероятни художествени изделия, бях покорен и оставам завинаги негов почитател. За употребата на нефрита като ювелирен и декоративен минерал може да се пише и разказва безкрайно. Затова само ще спомена нещо по-неизвестно. А то е, че от него са изрязвали тънки пластини, които при удар издавали мелодични тонове. С набор от такива пластини, окачени на кожен шнур или на златна верижка, създавали особен музикален инструмент. С тази мелодичност е свързана и легенда за древния китайски философ Конфуций, който бил обезпокоен от несполуките в опитите си да измени морала на съвременниците си. Той е намирал утеха със свирене на „музикалния камък”. Селянин, заслушал се в мелодията, възкликнал: ”Действително, изпълнено е сърцето на този, който може така да удря по музикалния камък”.
В една от книгите си (Рассказы о самоцветах, 1954) А.Е.Ферсман обръща внимание за едно важно свойство на нефрита – способността да оказва силна съпротива при опити да се ломи и надробява. Неговата твърдост е 5,5-6 и затова кварцът го драска, а диамантите го режат с лекота. Но докато диамант може да се раздроби даже с лек чук, то нефритът издържа на най-силните удари на тежък чук. Авторът описва как в един заводски цех (вероятно в Иркутск) поставили нефритов блок на наковалня и го ударили с парен чук. Резултатът е бил плачевен за чука, който се счупил, и за наковалнята, която се разпаднала на парчета. Загадката се крие в особеностите на кристалната структура на минерала, изградена от сложно преплитащи се влакна.
Свойствата на камъка го превръщали в универсален камък и затова е разбираемо мястото му в религиите. До наши дни е стигнало поверие, че белият нефрит имал свръхестествени магически свойства. Неговата белота и мек блясък са способни да укротят буйни страсти и да внесат в душата покой. Монголците казват: „Ако тебе неудържимо те влече нанякъде, ако в сърцето ти са се настанили обида и злоба, не допускай да се разгорят тези страсти. Вземи в дланите си бял цагаан хаш (нефрит), стисни го по-здраво и той ще те успокои”.
Нефритът е почитан като камък на спокойствието и затова главната източна заповед „Не се вълнувай и не бързай: дните на годината са много” сякаш е негово олицетворение.
Преклонението пред него при маорите в Нова Зеландия не се е различавало много от това в китайската йерархия. Те изработвали от зелен нефрит военен жезъл, с който символизирали властта. Освен това там амулетите се предавали по наследство като височайша ценност.
Друга легенда от Тибет ни уверява, че от нефрит е направен трона на Буда в небесните чертози. Какво да кажем за това, че магическият камък дарява безсмъртие и гарантира прераждане след смъртта. Вярващи в подобна легенда, маите в Мексико не само поставяли късче нефрит в устата на умрелия, но и покривали лицето му маска от нефрит, подобно на златните маски на фараоните в Египет. Във Вавилон също се смятало, че камъкът е магически и неслучайно богинята на плодородието Иштар носила нефрит в пояса си.
Малко са страните в света до които не е достигал нефрит по най-различни пътища. На всеки континент има негови находища, като най-важните са в Китай, Русия, САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Мексико, Бразилия, Зимбабве. Дошлият от древността и използван още в каменната епоха като накрайник на стрели и копия продължава и днес да служи като материя за поетична изява и покоряващо изящество. И навсякъде, в музеите и сбирките, в магазините, образците и художествените изделия от него доставят радост на хората и припяват мелодии и красиви легенди.