Най-добрата политика е неутралитетът

Славчо Атанасов
За бомбардировката на Враца доста се е писало, обикновено от очевидци.Аз също съм очевидец, ето защо реших да напиша нещо за това неприятно събитие, което на 24 януари 1944 година сполетя нашия град.
Сирените на Гражданска отбрана обявиха тревога около 11.30 часа. Времето беше слънчево. Малкият сняг, който покриваше земята се беше разтопил до състояние на киша. Живеехме в къщата на улица „Княжевска“17 (днес „2-ри Юни“). На това място сега се издига нова жилищна кооперация.
Преди да дойде във Враца, семейството ни живееше в София и затова имаше опит в укриването по време на въздушна тревога, а беше преживяло и първата бомбардировка на столицата.Непосредствено след тревогата набързо се изнесохме на най-горната алея под Хижата. Мястото не беше много сигурно, но нямаше по- добро.
Около 30 минути след началото на тревогата се чу бученето на моторите на вражеските самолети- бомбардировачи. Те дойдоха откъм Мездра, движеха се бавно и тежко, успоредно на Врачанския балкан. Когато минаха над града, пуснаха бял, тежък дим, който остана като облак почти на същото място, на което беше пуснат. Вероятно с това отбелязаха обекта, който трябваше да бомбардират. Бомби не пуснаха и отлетяха в посока към Румъния.
Към 12.30 часа самолетите се завърнаха обратно по същия път, със същото бучене на моторите и същата скорост. Интересът ни към тях се засили. Очаквахме да видим какво ще се случи. И то не закъсня..
Когато вече се намираха над града, започнаха да бомбардират. Първите няколко бомби паднаха около ж.п. гарата. Около всяка бомба се вдигаше облак черен дим, но понеже той трудно се разсейваше, по голямата част от града се покри с черен дим. Най-много бомби бяха пуснати около ж.п. гарата и центъра на Враца. Като изсипаха бомбения си товар, самолетите с ускорено движение продължиха към Мездра, на път за базата си.
Два самолета се бяха откъснали от ескадрилата и летяха над балкана зад Хижата и стреляха с картечница по укритите граждани. Едва ли обаче са успели да улучат някого, тъй като не се е чувало някой от укритите врачани там да е убит от този картечен откос. Някой беше писал, че над града са летели в бръснещ полет самолети и са обстрелвали гражданите, но това не отговаря на истината. Непосредствено след като сирените дадоха отбой, по улиците започнаха да извозват ранените по посока болницата, за оказване на първа помощ. Използваха най-вече файтони и каруци. Автомобили почти нямаше.
Можеше ли България да не даде тези загуби? Можеше, ако на 1-ви март 1941 година не беше се присъединила към Тристранния пакт, състоящ се от Германия, Италия и Япония. И ако не беше обявила тази „символична“ война на Англия и САЩ, които бяха съюзници.
Главни виновници за това са министър-председателят Богдан Филов и държавният глава Цар Борис III. За да запази властта си, правителството на Богдан Филов обвърза България с Германия. По този начин страната ни избегна окупацията, но подписвайки с Германия, тя фактически беше окупирана.
Хвалят Цар Борис III, че е спасил евреите в България да не бъдат изпратени в германски концлагери. Спасил е, но не всичките. А убитите българи и ранените, много от които останаха инвалиди за цял живот, никой не смята...
Всяка война има античовешки характер, понеже носи ужаси и смърт за хората. Казват, че историята е учителка на народите. Това е така, но практиката показва, че това не се отнася за българския народ. Явно е, че най-добрата политика е неутралитетът.