Невена Трифонова: „На българите им харесва да нарушават правилата”

Невена Трифонова е родена в Враца преди 27 години. Завършила е ПМГ „Акад. Иван Ценов”във Враца с немски език и география. Има висше образование по специалност туризъм в елитен чуждестранен колеж. От 8 години пътува из Западна Европа и въобще не възнамерява да спира някога.

Невена, какво те насочи към туризма?
Моята любов към пътешествията. Също така и обичта ми към географията и чуждестранните езици. Изучавала съм немски и английски, холандски и гръцки език.
Разкажи ни за своите пътешествия. Къде замина първия път, когато напусна България?
За първи път ходих в Холандия. Тогава бях на 20 години. Настаних се в град Хилверсум. Той се намира на 20 км от столицата Амстердам. Не мога да кажа, че отидох там като турист, а по скоро като работник с туристически цели. Работих не за да спестявам пари, а да имам възможността да обиколя страната. Да усетя духа на хората. Аз съм човек с приключенски дух. Авантюрата при мен е на първо място. В Холандия бях три месеца. Моят импулсивен характер ме накара да се върна в България, въпреки че имах възможност да остана.
Какво те накара да се завърнеш?
Върна ме носталгията по роднините, приятелите и град Враца като цяло. Любов - също така. Тогава бях млада.
Какво работеше в Холандия?
Бях детегледачка. Взимах 300 евро или по-точно минималната за там заплата.
Стигаха ли ти парите или и в Холандия е като тук, да не можеш да оцелееш с минимална заплата?
Напълно достатъчни ми бяха. Дори успях да си донеса спестени, когато се завърнах. Въпреки че, както казах, въобще не съм се опитвала да пестя. Аз бях в Холандия, за да се забавлявам.
Холандия е страната, известна с най-разкрепостени нрави в целия Европейски съюз. Така ли е в действителност?
Да, определено, точно за разкрепостен човек като мен.
Смяташ ли, че България може да изкарва пари от такова премахване на табутата, както е в Холандия?
България е минала Холандия в това отношение. Единствената разлика е, че холандците приемат тази разкрепостеност като туризъм и изкарават пари от това. Докато ние тук вкарваме пари, а не печелим . Нямаме законова рамка, примерно за употребата на марихуана и протитуцията. Тези неща са около нас всеки ден, виждаме ги, не можем да ги премахнем, но не се и опитваме да направим нещо по въпроса, освен да се възмущаваме. Там всичко е разрешено, но при строг регламент, който всеки човек спазва. Може би причината в България да не се премахнат тези законови ограничения е това, че българите им харесва да нарушават правилата и да прекрачват закона.
След Холандия, коя е следващата страна, която посети?
Работих временно в България, но пак ми доскуча и затова заминах за Франция. За времето, в което бях там, успях да обиколя цялата южна половина на страната. За съжаления нямах възможност да посетя Париж. Франция не ми хареса. Обиколих Кан, Марсилия. От блясъка на централните градски части отиваш директно в гетото. Виждаш бедност, мизерия и мръсотия. Най-мръсния град, в който съм била през целия си живот, мога със сигурност да заявя, е Марсилия. Тук виждам един основен недостък на българите. Докато другите страни се рекламират по такъв начин, че чужденците да знаят само за техните най-чисти, подредени и красиви места, то ние всячески се стремим да си покажем мизерията пред целия свят. Може би имаме някакъв национален комплекс. В България дори един Згориград е хубаво място, а във Франция няма Згориград. Мисълта ми е, че тук, без да искаш, попадаш на красиви места с прекрасна природа и т.н. В Западна Европа всичко е култивирано и изкуствено. Те дължат големия си успех в туристическия бизнес единствено и само на добрата реклама.
Проблем ли е за България, че винаги гледаме да изтъкнем недостатъците си?
Да, разбира се. Ние сме толкова песемистични. Не харесвам такива хора. Не мога да общувам свободно с тях. Аз съм абсолютния оптимист. Мога да намеря и в черното бяло.
Добре, посетила си Холандия и Франция, къде другаде пътува?
Заминах за Великобритания. Там бях две години. Обиколих и двата острова. Бях в Англия, Шотландия и Ирландия. Работих на бригада в селското стопанство. Брах ягоди. Поради факта, че българите не говорят английски /от група 50 човека само аз говорех английски/ директно ме направиха отговорник на полетатата. По цял ден упражнявах контрол над останалите. Постоянно връщах берачите заради не добре свършена работа. Такъв човек съм си. Стриктна съм.
Румънските работници, примерно, всички владееха английски език. Дори 50-годишни жени го знаеха перфектно. Срамота. Младите българи не знаеха нито дума. Хора на по 20-25 години... Някои от тях за четири години престой в Англия не бяха го научили. Основното им занимание беше да се затворят в караваните си и да пият. Поради този факт може да се каже, че извадих късмет.
Мързеливи ли са българите?
На фона на други нации – румънци, поляци, са мързеливи. Те изкарват толкова, колкото се нуждаят. Всеки може да бере ягоди. Българинът изкарва само толкова, колкото да си купи бирата или най-евтиното уиски. Примерно по 60 паунда, като в същото време останалите изкарват по 200 – 300 паунда на седмица. Поляците изкарваха много повече от българите...
Какво е отношението на чуженците към българите?
Може би ще се изразя малко по-разговорно, но когато чуят, че си от България, всичко приключва. Трудно се успява в чужбина. Трябва да се доказваш. Но другата страна на монетата е, че веднъж докажеш ли се - всички врати пред теб са отворени. Докато тук, в България, не се дава шанс на младите да се докажат. Тук ще те избутат встрани и ще ти навредят само заради принципа. Също така не можеш да се довериш и на сънародниците ни в чужбина. За нас, българите, важи поговорката:” Важното не е на мен да ми е добре, а на съседа да му е зле”.
Как ти се видя кризата в Западна Европа?
Ако в България има криза като западноевропейската, всички ние ще сме богати. Няма криза за англичаните, има за българите, работещи там. Има за българите нискоквалифицирана работа, която за средностатистическия англичани е противна. За тях е невъзможно и отвратително да се „хванат” на такава работа. За това те си имат емигранти. Аз усетих кризата в края на първата година от престоя ми в Англия. Когато пристигнах там за първи път, за едно работно място се борехме трима човека. В края на годината те бяха станали 10. Кризата е тук, в Източна Европа. Не е в богатия запад.
Обиколила си цяла Великобритания, работила си на хубава работа, защо все пак реши да напуснеш Острова?
Реших, че две години далече от морето и плажа са ми достаъчни и затова заминах за Кипър. Кацнах на острова на Афродита без работа, без пари, но заредена с много ентусиазъм. Първите два дни ходих от врата на врата докато си намерих работа. Започнах в магазин за дюнери. Работата беше много тежка. 40 градуса пред магазина 60 вътре в него. Без почивка от април до септември. Работех 12 часа дневно. В малкото си свободно време все пак обиколих целия остров. Много ми хареса в Кипър. Още ми е мъчно за острова и, като ми омръзне отново в България, може пак да го посетя.
Сега отново си в България. Колко ще се задържиш, този път и къде ще отпътуваш?
Не съм решила още къде. При мен нещата винаги стават импусивно.
Основателни ли са, според теб, ограниченията, които налага Холандия спрямо работниците от България. И приемаш ли отказа им да ни подкрепят за Шенген?
Не мога да ти кажа със сигурност. До известна степен са основателни. Много български цигани заминаха натам и покачиха неимоверно нивото на престъпността в Холандия, а и в Западна Европа като цляо. Там са като напаст. В големите западноевропейски градове много често може да се чуе ромска реч с български акцент.
Гласува ли на избори 2011?
Да, гласувах разбира се.
Смяташ ли, че младите хора отидоха до урните?
Да, гласуваха. Аз бях застъпник и от мои лични наблюдения мога да кажа, че те масово гласуваха. Това е една изключително положителна тенденция. Младите хора в България вече започват да имат мнение. Най-накрая и това се случи.
Смяташ ли да се развиваш професионално в сферата на туризма във Враца или България?
Първо трябва да мине авантюристичният етап от живота ми. Да успея да се заседя на едно място и да престана да бъда номад. Искам да видя още някоя друга държава.
Доста години си била в странство, виждаш ли някаква промяна във Враца?
Всеки път, когато се връщам във Враца, започва да ми липсва много бързо страната, в която съм била дотогава. Последният път, когато се завърнах от Кипър обаче Враца ми се видя променена. Може би защото се връщах от Ориента, не знам. Много ми хареса тук. Природата и развитието на града ни. Като цяло нашата страна е много изостанала. Но инфраструктурата на Враца, в сравнение с кипърската, е много по добра. Смело мога да кажа, че Враца е много по-хубав град в сравнение с кипърската столица Никозия или Ларнака примерно. Смятам, че градът ни има голямо бъдеще. Макар да имам шанс да отида да работя в София и къде ли още не, но винаги се връщам във Враца.