Пепа Владимирова : „Можем сами да си помогнем, а не само да разчитаме на държавата”

Пепа Владимирова е родена на 2 май 1967 година във Враца. Магистър е по икономика и търговия, след като завършва стопанската академия „Акад. Димитър Ценов” в Свищов.Притежава и бакълаварска степен по специалността „Икономика и управление на социалното осигуряване” ввисше учебно заведение. От 1998 година е инспектор в Комисията за защита на потребителите-София, Регионална дирекция-Монтана. Част от трудовия й път преминава през ВиК Враца и Окръжен кооперативен съюз. От октомври 2007 г. е общински съветник и заместник-председател на Общинския съвет във Враца,член е на Постоянната комисия по Стопанска дейност,трудова заетост и транспорт, Постоянната комисия по Европейско сътрудничество и инвестиционна политика. Понастоящем е Областен Управител на Област Враца.
Семейна е, с две деца - дъщеря и син. Любимото й занимание и хоби е планинарство и туризъм.

Г-жо Владимирова, ще ви върна към момента на встъпване в длъжността областен управител на Враца. Поемайки доста отговорния пост, как се чувствахте тогава, имахте ли притеснения и какви са сегашните Ви усещания на тази позиция?

Тогава беше различно. Сега, гледайки от дистанцията на времето, смятам, че отговорността е огромна, защото регионът е проблемен и става въпрос за целия Северозапад – Враца, Монтана и Видин. Липсва икономическо развитие, наблюдава се обезлюдяване, няма инвеститорски интерес. В този смисъл, когато започваш нещо ново, не знаеш какво те очаква, но с времето ставаш по-уверен, видял си какво ти е оставено, какво може да се направи и когато имаш желанието и най-вече визия за случващото се, то ти дава стимул да продължиш напред. Сега се чувствам уверена в това, което правя, а вече са налице и определени резултати от всичко, за което сме работили упорито с моя екип. Вярваме, че може да има промяна и развитие в нашия регион.

Как ще оцените отиващата си година?

В края на всяка година човек си прави равносметка какво му се е случило и какво му предстои. По време на криза винаги е трудно, но и тази година имаше много събития от различно естество. Като представител на Областната администрация смятам, че годината беше добра за нас, защото стабилизирахме нашата институция и във финансово отношение, и като проекти.

Сигурна съм, че е имало и пречки. Кои са основните, които успяхте да преодолеете, и какво Ви предстои?

Винаги в работата си човек се сблъсква с трудности. Когато нещата не зависят само от теб, има някаква борба. Не мога да кажа, че сме имали пречки, които са непреодолими и всичко, което си поставихме за цел, го постигнахме.

Какво предстои оттук нататък?

Толкова много неща искаме да се случат. Очакваме през следващата година да започне ремонтът на пътя Е 79 - между Ботевград и Мездра, както и ремонтът на Околовръстния път на Враца. Ако общините са дейни и търсят подкрепата на Областна администрация, много неща могат да се реализират в региона, които ще са предизвикателство и за самите общини, като така те ще могат да се развиват все повече.

Кои са най-важните резултати, постигнати по време на Вашата работа като бластен управител до този момент?

Ние създадохме един модел на работа, който да ни дава високи резултати, и това се постига с екипната работа. Направихме изнесени приемни в някои общини, за да можем отблизо да чуем проблемите на хората по места. Смятам, че вече постигнахме един добър диалог с по-голяма част от общините, въпреки че има още какво да се желае и да се развива. Хубаво е, че новите кметове имат желание за работа, за нови проекти. Мога да се похваля, че ние сме една от първите областни администрации, която е кандидатствала по трансгранични проекти, и от подадени четири сме спечелили всички. Това е работа изцяло на нашия екип, без външна помощ, което показва, че наистина тук работят хора със сериозен потенциал и когато им се даде възможност да покажат своите знания и умения, те успяват.

Това наистина е чудесно, но нашата действителност е съвсем различна, тук, в Северозапада. Какво не достига на този район , и в частност на област Враца, за да се нареди сред предпочитаните места за живеене?

Ние сме родени и израсли тук и наистина не е приятно градът ни да попада в статистики за най-лошо място за живеене в България, но фактите са реалност. България като цяло при присъединяването си към Европейския съюз имаше лош старт. Огромни средства тогава не бяха усвоявани от присъединителните програми, които даваха възможност да се доближим до Европа. В нашия регион положението допълнително се утежняваше от липсата на производство, защото дълго време нямаше алтернатива да заработи друго такова на мястото на предишното. За съжаление в период на криза няма голям интерес за инвестиране. Радвам се обаче, че вече имаме реализирани проекти, и мога да кажа, че сме отворени за съдействие и помощ, както и за финансова подкрепа в лицето на Областна администрация-Враца.

Как според Вас може да се промени положението на Северозапада освен чрез еврофондовете, тъй като е ясно, че не трябва да разчитаме само на чужди инвеститори?

Така е. Никой не може да дойде отвън и да ни реши проблемите, без самите ние да положим усилия в тази посока. Всяка Община и всеки Общински съвет могат да взаимстват различни практики за развитие на проекти

Чуват се слухове, че минисър Дянков съвсем ще забрави за Северозапада и в частност - за нашия град. Има ли нещо вярно в това?

Аз съм с доста добри впечатления от министър Дянков. За мен той е един много ерудиран човек, много запознат, много информиран и наистина можещ министър. Мисля, че правителството на ГЕРБ показа и доказа, че може да работи с общински администрации, които не са партийно оцветени и не са само на ГЕРБ. Както казах, за мен министър Дянков е добре работещ министър и когато нещата му се поднесат коректно, когато му се покаже, че има нужда и трябва да се работи, той би откликнал. Смятам, че не можем да разчитаме само на държавата, ако ние самите не поискаме и не си помогнем. Мога да кажа, че след изборите две общини са много активни, търсят нови позиции и вече проведохме няколко срещи с г-н Дянков, за да се обсъдят и решават проблемите в тези две общини. Преди изборите, при посещение на г-н Дянков във Враца, той каза, че се прави един цялостен проект, който ще интегрира и ще е за целия регион да се съживи. Цялостно като правителство вече имат визия за нашия регион и се подготвят проекти, изцяло насочени към общините в Северозапада.

Какви ще са вашите основни приоритети през Новата година?

Вече казах, че приоритет ще е ремонтът на път Е-79, Ботевград – Мездра.

Като споменахте за предстоящи проекти, какви ще са те? А какви проекти вече са реализирани?

2011 година завършва с проект, който работеше в партньорство с междурегионално сътрудничество. Кандидатствахме по проект „Клер”, спечелихме го. Той е за културни ценности и места за свободно време. Бюджетът на този проект е 110 хил. евро, по него работи екип от четири човека, като се дава възможност отделни работни групи да бъдат периодично включвани в дейността на проекта. Нещо, което много ни зарадва в края на годината и ни дойде като подарък за новогодишните и коледни празници, това са подадените проекти от нас в края на 2009 година, два месеца след встъпването ми в длъжност. Спечелихме проект, който е за изграждане на Център за координация и управление на дейности при бедствия в трансграничната зона. Мога да кажа, че от подадени 40 такива проекти, 18 са отхвърлени. Нашият проект е оценен и ние сме партньори на окръг Долж. По този проект ще бъде закупено оборудване за нормалното функциониране на Гражданска защита, ще се направи ремонт на кабинети за обучение, съответно ще има и курсове за обучение. Нашата част от проекта е 1млн. и 300 хил. евро.
Другият проект, който е спечелен от нас, е Улесняване на достъп до гранично-пропускателен пункт Оряхово – Бекет, чрез изграждане на обходен път на град Мизия, трета лента на пътя Мизия – Оряхово и рехабилитация на път в окръг Долж, Румъния. От подадени 61 проекта, 47 са отхвърлени, 14 са одобрени, като нашият проект е на четвърто място. Вече сме водещият партньор, чакаме преразпределение на средствата. Бюджетът на този проект, който подадохме съвместно с трансграничен център за информация и комуникация – Долж – Враца, е 6 млн. и 500 хил. евро. Той също е класиран на първо място и очакваме покана за подписване на договор за финансиране.
Друг от проектите, на стойност 150 хил. евро, е за ремонт на помещенията в библиотеките, изграждане на витртуална инфо и комуникационна мрежа и общ уеб сайт, както и дигитална библиотека за сканиране на стари и редки книги и публикации. Тъй като този проект е класиран на първо място, очакваме покана за подписване на договор. Още един, отново спечелен проект, е Комуникационна мрежа за местната администрация в западната част на трансграничната зона. Стойността му е 615 хил. евро, С него се цели повишаването на възможностите за съвременни комуникации чрез изграждане на мрежа в трансграничната зона Долж – Враца - закупуване и инсталиране на мрежова комуникационна система за връзка с общините. Септември изпълнихме два проекта със средства от Агенцията за хора с увреждания. Целта е осигуряване на по-добри условия за работа и отдих на хората с увреждания. Изобщо, където имаме възможност и където сме допустими като бенефициенти, действаме смело и решаваме, че ще успеем да се справим. Спомням си каква борба беше, когато трябваше да се кандидатства по проектите за трансграничните зони, никой до момента не беше правил такова нещо.

Идват празници, които ни карат да погледнем с повече оптимизъм на бъдещето. Какво ще си пожелаете на Вас и Вашето семейство?

На първо място това, което е най-скъпо на всички – здравето. Да има много поводи за усмивки и повече ведрост. Проблеми винаги ще има, но човек не трябва никога да се отказва, а да намира сили да продължи. Нека има повече разбирателство, повече топлина между хората, повече взаимно уважение.

Това ли ще бъде пожеланието Ви към читателите на в. „Зов нюз”?

Това, което пожелавам на мен и моето семейство, го пожелавам и на читателите и екипа на в. „Зов нюз”. Нека чрез вашата медия читателите винаги да търсят истината, да се информират, да бъдат активни в обществения живот както на града ни, така и на страната, защото само с една гражданска позиция и ние можем да оцелеем.