ПЕТЪЧНИ РАЗМИСЛИ

В една от многото ми безсънни нощи си пожелах среща.
...Среща с човек,кореспондиращ си с Ада...
...Загледан в храмовете...търсех светлината...
...Залутан в безпътното си ежедневие вървях с безплътен поглед и почти не разпознах мъдреца сред многолюдието.
Ядосах се на себе си.
Отидох да чуя мъдреца.Не всеки си пише с отвъдното.
...Той започна да говори...А аз онемях...И слушах в захлас...
Слушах в захлас „Евангелие по Орфея”
...И разбрах:
- да не ям бял петел
- да не заравям пепелта в огнището с нож
- да не се моля за себе си,защото не зная какво ми трябва
- да се освобождавам от излишното
- да не прекалявам с нищо,особено с телесните неща
- да не приемам нищо за своя собственост
- да превръщам враговете си в приятели,а не приятелите във врагове
- ако(...дано да не се налага) напусна Родината,да не се обръщам назад
- да бързам бавно
- най-добрата молитва е песента (това ми е вродено)
- да помня,че въздухът е пълен с души на хора
...Една от тях се докосна за секунда до моята.
...Вървях към къщи,а духът ми бе пораснал с метър.
И всяка сутрин започнах да чета „Евангелие по Орфея”

Допуснат до света на посветените: Георги Вълчев