Петранка Гушанска :„Целта ни е да научим повече деца на нашите прекрасни танци”

Петранка Гушанска e директор на “Центърa за работа с деца” или както повечето врачани го знаят - бившият Пионерски дом. В тази институция тя работи от 2000 година. Дъщеря е на известния по цял свят врачански хореограф Цветан Тодоров.

Госпожо Гушанска, кое предопредели кариерата Ви?
Цялата ми професионална кариера, мога да кажа, мина сред децата. Така че явно е и призвание, и продължение на една традиция, която идва от моето семейство. Баща ми е известният хореограф Цветан Тодоров. За мен той е един голям пример. Цветан Тодоров беше явление за своето време и аз съм щастлива, че в този си живот имам късмета да съм дъщеря на такъв творец. Няма човек в града на моята възраст, който да не познава неговото творчество, защото той започна още през 1967 година във Враца. Аз съм една от първите му танцьорки, а бях една от най-малките – 5-годишна. В онова време имаше един голям ентусиазъм у танцьорите, защото бяхме сред най-добрите, сред първите. Затова съставът тогава наброяваше около 900 деца, което е нещо изключително голямо за времето. Това са едва ли не две училища... Имахме и години, които наричаме нулеви, тъй като нямаше как да се приемат повече деца. За съжаление, не можеха да се приемат всички.
Какъв беше той като човек, извън залата за танци?
Той беше много сериозен и взискателен в своята работа и страшно обичаше децата. Беше строг, но в същото време децата усещаха неговата любов и отвръщаха със същото към него. Много пъти са ми задавали въпроса, като е толкова строг в залата, какъв е вкъщи. Вкъщи той беше коренно различен човек, много позитивен, много усмихнат и нежен, чувствителен и най-важното изключителен баща. Ние се разбирахме страшно много с него. Той е създал около 28 произведения. Помагаше му неговата литературна мисъл. Беше добър литератор, пишеше стихотворения открай време. Много му помагаше богатото въображение. Представяше си предварително всичко и сам ми казваше, че всичко му минава като на лента в главата. След което вече пише либретото, то се подава на композитора, композиторът прави музиката, след което баща ми правеше движенията и вече танцът се създаваше. Това са тематичните и сюжетните танци. Пак се връщам на времето вкъщи, прекарано с него. Вечерите ни преминаваха в литературни четения. Ние говорехме само за литература и изкуство. Той беше поставил на пиедестал Ботев. Ботев над всичко и нямаше стихотворение, което да не знае. Правехме си експерименти. Той си затвори очите и ни каже:”Хайде, кажете кое искате да чуете”. Изведнъж ми идва на ум „Патриот”, примерно. Той почва да цитира текста от” а” до „я”.
Как това Ви изгради като човек?
Пак казвам, той беше винаги пример за мен. Беше много честен човек и така ни възпита. Когато започнах тази си дейност, той много се зарадва, че продължавам да работя в неговата област, макар и косвено. Аз не се занимавам пряко, но ръководя институцията, в която той е бил и работя основно с деца. Тогава той ми каза: „Аз много се радвам за това, но знай, че тръгваш по много труден път и ако в очите на всяко едно дете ти не виждаш очите на своето, то ти не си за там!” Това много силно ми въздейства и смятам, че до този момент не съм изневерила на тези думи и на този завет всъщност, защото децата са много чувствителни и много обичливи. Усетят ли любов, те я връщат и показват най-вече уважение. По отношение на танците и на творчеството си, баща ми беше безкрайно прецизен - на сцената искаше да бъде всичко перфектно. Личи си на ретроспекцията, която сме направили на неговите танци. Една армия от 900 деца не би могла без строгост, нали? Той уважаваше децата, уважаваше личността им. Това е много важно за всеки, решил да се занимава с деца. Най-малките трябва да усетят, че са значими и те отвръщат със същото.
Разкажете ни нещо за чуждестранните си представления?
Много е трудно да ви ги изредя, защото те са толкова много. Ходехме много често в Германия. В тогавашния Съветски съюз се пътуваше по няколко пъти на година, а пък баща ми - почти всеки месец, защото водеше състави в Москва. Бяха го поканили, а последните години преди да се пенсионира и в Япония, но нямаше как да отиде, защото баба ми се разболя, а той беше силата й. Така стана, че не отиде. Но съставите му изнасяха представления в Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия, Кипър, в Полша и Турция бяхме много пъти, Унгария, Сърбия, Румъния. В Иран специално мога да кажа, че танцовият състав се представи толкова добре, че шейхът на Иран остана изключително доволен. Единствения състав, който е гостувал в неговия дворец, беше нашият. Това беше изключително нещо. Непосредствено след гостуването ни там избухна революцията и на власт дойоха аятолсите.
Как приемаха чужденците българското изкуство?
Изключително добре. Всички бяха впечетлени от нас. Етнографските области в България са много, а пък нашият репертоар включваше костюми и танци от всяка една от тях. Нашете танци са много темпераментни, всички го знаем и публиката навсякъде по света непрестанно ни аплодираше. На всички фестивали с конкурсен характер, в които участвахме, сме печелили едно от призовите места на публиката. Българските фолклорни групи винаги са любимците на публиката. Сега се стараем да продължаваме традицията.
Има ли все още интерес на младите хора към българския фолклор?
Има. Ние се гордеем с това. Враца има традиции в тази област. Младите баби и дядовци често водят своите внучета при нас. Връзката между поколенията я има и е силна. Има много желаещи да се научат на български фолклорни танци. Никой не спираме. При нас танцуват над 120 деца. Вратите са ни отворени винаги. Целта ни е да научим колкото се може повече деца на нашите прекрасни танци.
Как и кога дойде идеята за юбилейния концерт на баща Ви?
Идеята дойде през месец май тази година. Тогава приятели от библиотеката ми предложиха да направим 80-годишен юбилей на баща ми. Краеведското дружество към библиотека „Хр.Ботев” са работили две години за това. Казах им, че е голяма чест за нас и приветствам идеята, защото той тук е творил и реализирал своите произведения с децата, а ние пък от своя страна ще направим концерт-спектакъл и така се започна. Концертът е днес, петък, от 18:30 часа в концертната зала. Аз предварително се извинявам, че няма да можем да поемем всички желаещи да присъстват. Искахме да направим една ретроспекция на неговото творчество, тъй като то датира от 45 години. Който желае, може да разгледа и изложбата в концертната зала
Факт е, че на концерта ще се отзоват и ветерани, такива като мен, които са работили с Цветан Димитров. Те също ще танцуват. Аз ще бъда в публиката и ще аплодирам.
Какъв завет ще остави за младото поколение творчеството на баща ви Цветан Димитров?
Да пазим и съхраняваме традициите, да възпитаваме децата в любов към изкуството и фолклора и да продължаваме хорото, което той е започнал.