Пламен Герганов: „За да съхраниш българското, не трябва да забравяш откъде си тръгнал...”

Пламен Герганов е роден във Враца през 1968 г. Завършва музикално училище в Плевен със специалност гъдулка, впоследствие и АМТИИ – Пловдив „Ръководител на народен хор и народен оркестър. Преподавател по гъдулка и народно пеене. „
В момента работи като преподавател в училище „Отец Паисий“ във Враца.
Идеята за изработка на сувенирни копия на музикални инструменти идва случайно през 2000г.,докато се занимава с ремонта на гъдулката си. От тази година започва и сътрудничеството му в изработката на сувенири с други майстори от Занаятчийската камара във Враца и Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.

Познат сте на врачани и не само, като музикант, учител но и като човек, който съхранява българското традиционно изкуство. Разкажете на нашите читатели, кой постави основите на тази любов към българското у вас?

Закърмен съм с любов към традиционното българско, от родителите ми. Майка ми е кореняк врачанка /от града/ по професия начален учител, баща ми е от Ловешкото село Брестово / на 5 км. от Къкрина/ механик по професия , но страхотен почитател на българския фолклор. През 1980г. Брат ми вече беше ученик в музикалното училище „П. Пипков” в Плевен с гайда. Аз се бях запалил по народната музика чрез баща ми, но във Враца нямаше преподавател по народни инструменти и се наложи да ходя на частни уроци в Плевен всяка събота в продължение на 2 години, след което учих там. Какво е коствало това нещо на родителите ми не знам, но в себе си чуствах огромната отговорност. Да успея да уча сред „избраните” таланти в музикалното училище. Това беше голямата ми мечта по това време. Учителите, които съм имал през целия си живот са допринесли много за оформяне на мисленето ми. Никога не съм бил чуждопоклонник. В България през периода до 1989 г. всичко се случваше благодарение на държавата. Сега обаче ми се струва, че държавата има все по-малко участие в хубавите неща, които се случват. Чиновници на всякакви нива се взимат на сериозно, работят по чужди схеми, сляпо копирани и в определни сфери направо стават смехотворни истории с държавното финансиране, участие по проекти и т.н.
Много от нашето поколение си спомнят формация „Хипнозис”, бяхте страхотни! Имат ли младите хора днес този хъс към изкуството, както вие тогава?
И днес виждам много деца, които искат да се занимават с музика. Много е важно обаче, как ще ги „подхванеш” в музиката. Ако превръщаш всичко в теоретизиране и задължение – загубил си ги за изкуството. Трябва да оставяме децата сами да творят музика. Колкото повече им се бъркаме, толкова повече не намираме общ език с тях. Интересно ми е как се опитват да свирят даже някои парчета на „Хипнозис”, което е доказателство, че музиката ни не е била само за „онова” време. Еклектиката е да смесиш различни по стил, характер и прозход инструменти, като за екперимент си е добра идея. Сега обаче, 18 години след първия демозапис виждам, че интереса към този стил музика се увеличава.
Учител сте по гъдулка, преди години споделихте с мен, че трябва да бъдат запазени традициите, успяхте ли?

Не знам какво съм направил още. Само мога да кажа, че във Враца съм започнал да обучавам деца на гъдулка от 1993 година.В момента имам 10-на гъдулари. Дали е традиция? Във Врачанския регион гъдулката никога не е била традиционен музикален инструмент.
Не мисля да правя професионални музиканти – гъдулари. В музикалните състави, който ръководя в училище „Отец Паисий” и Младежкия дом във Враца, децата се приучават не само в музициране, а и към доста полезни неща, които ще им бъдат от полза и за в бъдеще, независимо каква професия имат. Добродетели и навици като – дисциплина, отговорност, полезна и качествена самооценка на постигнатото. Излизайки на сцената децата разбират, че там няма връзкари. Който го може, го може с труд и постоянство и публиката го оценява. Имам информация от бивши мои ученици за успехите им в други сфери на живота и разбирам, че наученото при мен до много голяма степен им е допринесло да успеят.
От една година при мен се учи да свири Мария, детето е с Детска церебрална парализа. Преправихме гъдулката и за да може да свири с пицикати/дърпане на струните с пръсти/ и на 21 март 2012 на училищния ни проект „Магията на изкуството” тя ще свири солова пиеска. Това доказва, че няма невъзможни неша в музиката, просто трябва да има старание и постоянство.
Оказва се, че освен добър музикант сте изключително сръчен. Тези уникални сувенири, носещи българската традиция са ваше дело и идея. Как стартира този проект?
Тази дейност започнах да упражнявам съвсем случайно. Беше ми се счупил струнника на гъдулката, направих нов от рог. От остатъка от рога направих няколко украшения и така се започна. Впоследствие работих в партньорство с майстори – керамика, дърворезба, от Враца. Явих се на изпит за майстор, за което специално благодаря на Жасмин Иванова от регионалната задруга на майсторите. Сега вече съм развил артикулите до 50 вида. Щом ми казват, че нямам конкуренция в страната по брой видове и цени, клиентите да преценят.
Толкова са фини! Трудно ли се изработват? Какво е необходимо, освен желанието и познаването на инструментите, за да изглеждат по този начин?
Този занаят го работя в свободното си време. Не че ми е кой знае колко то, но е нужна концентрация. Правейки сувенирите се успокоявам и зареждам с положителна енергия. Случвало ми се е да гадая за какъв човек е предназначена поръчката. В много напрегнати моменти се е случвало да изработя нещо много сложно за отрицателно кратко време. Казвам си: „ тоя човек си заслужава подаръка – читав е”. В други случаи ми се е случвало при елементарен за изработка сувенир да се чупи дървото по няколко пъти.
Трудно ли е или е удоволствие изработката им?
Имам изделия, които са много трудни за изработка, но въпреки това ги правя. Просто ми доставят удоволствие. Наскоро ми предложиха да изработвам в големи количества друг вид сувенири, които много се търсят на пазара. Пробвах, ама не ми идва отвътре да ги правя. Тегаво ми е нещо и отказах.
Освен музикалните инструменти има и български „Бейбилейд”, това играчка от времето на нашите баби ли е, много е интересно, разкажете?
„Бейблейд” е играчката, която струва доста скъпо и според мен китайците вече прекалиха с търгашеството към децата ни. По тази причина предложих на сина ми да му направя от дърво такъв пумпал. Опитах и се получи успешно, детето беше много доволно, даже изработих по един комплект подарък за децата от класа му, за да си играят заедно, а не да има онеправдани. Идеята за този пумпал взаимствах от интернет, където майстори на всякакви джунджурийки споделят опита си. По произход мисля е еврейска играчка, но на практика с оцветяването, което правя и елементарния принцип на действие, тя вече си е побългарена.
Дует „Пиано и цигулка”е моя фаворит. Толкова фин и красив... Има ли някаква история този сувенир?
Идеята за този „дует” дойде от поръчка за подарък на двама известни музиканти. Хората не смееха да искат „екстри” , защото се страхуваха да не ме обидят и да им откажа да го изработя. Аз им предложих да направя столчетата и добавките, които правят изделието уникално. Жената, която ми направи поръчката сподели, че подобен род изделия, които се предлагат по интернет, има само в американски сайтове и цената им е около 90 долара.
Какво можем да изберем и подарим на приятелите за спомен от Враца? Насочете читателите ни.
За спомен от Враца имам предложения на ръчно пирографирани забележителности – на магнит и поставка, ключодържатели с герба на Враца и Кулата на Мешчиите като миниатюра.
Трудно ли е човек да съхранява българските традиции?
Не е трудно. За да съхраниш българското не трябва никога да забравяш откъде си тръгнал и да знаеш докъде искаш да стигнеш.
Обичат ли българското традиционно изкуство младите хора днес, разбират ли го?
Според мен обичат го и го почитат. Доказателство са всички тези деца, които се занимават с народни танци, народни песни, народна музика. Когато водя деца някъде в друг град, те си избират сувенир или изделие, което е традиционно българско.
Кой е Вашия любим сувенир и защо?
Нямам точно определен вид или артикул, който да ми е любим. Щом го изработвам значи ми е любим и влагам в него и частица от себе си.
Къде можем да Ви намерим?
Мен лично можете да ме намерите в СОУ „Отец ПаисиЙ „ Враца. Там е работното ми място и там се чуствам на мястото си. Сувенирите можете да намерите в магазин „Троян – декор” на улица „Търговска” във Враца. Единствено там са изложени. Може и в интернет http://gerganov.eu
Няколко думи към читателите на „Зов нюз”.
Да обичат и почитат българското така, че децата ни да не искат да стават емигранти. Да не искат да се махат от Враца, за да „преуспеят” другаде. Ние, обикновените хора, издигаме политиците и ние можем да им налагаме как да променят нещата в държавата, за да бъде добре за децата ни. Всичко това може да се прочете в малко вестници, но един от тях е „Зов Нюз”