Пламен Иванов : „Как ще развием културен туризъм, ако сме унищожили наследството си?”

Пламен Иванов е от Мездра. През периода от 1983 до 1998 година е работил в Регионалния исторически музей във Враца. Бил е уредник в отдел „Археология”. Той е сред откривателите на едно от най-големите съкровища на Враца - Рогозенското съкровище. Находка, позната в целия свят и славеща името на града и страната ни на стотици изложби в големите световни мегаполиси.
Немотията запрати Пламен Иванов от Врачанския исторически музей в края на 90-те години във Валенсия, Испания. Археологът се хваща на работа в каучукова фабрика за 600 евро месечно. Така близо 10 години храни семейството.Съкровището обикаля планетата и дори гостува във Валенсия, където откривателят му работи от зори до здрач сред пушек и воня на каучук.
Сега археологът, открил Рогозенското съкровище, се върна от дългогодишен гурбет в Испания и в момента е регионален инспектор в Министерството на културата в Северозападния регион на планиране. Това е така наречения институт за опазване на културното наследство.

Г-н Иванов, какво е според Вас значението на Рогозенското съкровище за града и за реномето на страната като цяло?
Враца и в частност Историческият музей беше известна с богатата си колекция. Както с пра-историческите култури в Градешница и Криводол, разкрити и проучени от Богдан Колов, така и с богатите находки от Могиланската могила и редицата открития от римско време.Така че Рогозенското съкровище се появи в един познат контекст. Разбира се, то беше в доста неочаквани мащаби. Освен броя и богатството на съдовете, ценни бяха и многото знаци и надписи, врязани в съдовете. Значението можем всички да видим - Враца стана известна в цял свят с Рогозенското съкровище.
Разкажете ни интересна случка около откриването на съкровището.
В късното лято на 1985 година вече покойният Иван Димитров от Рогозен започнал да копае в своята градина, намираща се в близост до центъра на селото. Случайно попада на една купчина от съдове и започва да гадае какво е това. Започва да разпитва местните хора за легенди за хайдутско съкровище и прочие. Накрая споменава на тогавашния кмет, че е намерил някакви съдове, които не знае какви са. Кметът се обадил директно в Регионалния исторически музей. Бяхме повикани на трети януари да проверим находката. Видяхме тези съдове, много от местните хора не можеха да повярват, че става въпрос за сребро, а си мислеха,че съдовете са направени от алуминий. Така че Бай Иван не е бил наясно какво е намерил и в този случай не можем да го виним, че известно време е задържал съдовете при себе си. Веднага беше направен протокол за предаване на находката. Той ни заведе на мястото, показа ни къде е намерил съкровището и почти веднага започнахме разкопки. Датата беше 6 януари и още на същия ден открихме нови 100 съда.
Имаше ли някаква награда за откривателя?
Да, по тогавашния, както и по сегашния Закон за културното наследство, когато някой открие находка, независимо от какъв мащаб, той е длъжен да я предаде. Бай Иван предаде съкровището, показа мястото добросъвестно. Получи една награда, която не беше изобщо малка за онова време, а именно - 20 хиляди лева. Това бяха много пари, с тях някога можеше да си купиш и жилище, и кола. Освен неговата награда, доколкото знам, и читалището в селото получи една доста голяма сума пари.
Какво се случи с имота му?
След като беше намерен вторият дял на съкровището, проучването ни продължи с цел да се види дали ще се открият останки от същата епоха. След като приключихме с разкопките, имотът си остана при бай Иван, човекът продължи да си го обработва. Имаше идеи да се постави някакъв паметен знак на това място. Не знам по какви причини това не стана.
Аз за Вас и хората, с които сте работил, имаше ли някаква награда и повлия ли това на кариерата Ви?
За нас тримата археолози някаква конкретна персонална награда не бе дадена. Ние не сме и очаквали. Все пак ние си бяхме по служба там, на работа. Не че щеше да ни е излишно някакъв материален стимул. Лично за мен разочарованието беше в това, че не ни зададоха въпроса дали ще ни потрябва нещо, за да можем да си вършим по-добре работата. Тогава на самото откриване с лични фотоапарати правихме снимки. Извикан беше екип на КАТ, който с тяхна камера направи репортаж как откриваме втория дял на съкровището. При изпълнението на служебните си задължения снимахме със собствени апарати, с лични автомобили ходехме по обектите. Колегите имаха пишещи машини, аз не. Тогава компютри нямаше. Така че в тоя смисъл имах някакви очаквания, че могат да ни дадат нещо, да можем да си вършим по-добре работата. Иначе с водещата роля на моите по-опитни колеги Спас Машов и Богдан Николов имахме много публикации в местната и националната преса. В професионален план нямах голяма промяна, защото аз се занимавам основно в областта на Средновековието и Рогозенската находка беше едно лирично отклонение. Много колеги смятаха, че ще се преориентирам, но аз така или иначе си бях харесал Средновековието, където няма толкова атрактивни находки, но в своята проблематика ми е по-интересно.
Интересувате ли се от разкопките и откритията, които стават в България в днешно време?
Да, разбира се. Даже през последните 2-3 години използвам отпуска си да работя по обекти. Участвам в експедиции като помощник. Бях на разкопки в Благоевград, Якоруда, спасителни разкопки на магистрала Тракия край Ямбол. Ходих в Плиска. Имаше много хубави моменти.

Дават ли се достатъчно пари за археология в България?
Мога да отговоря на този въпрос само като страничен наблюдател. Има какво да се желае в тази посока .
Какво Ви е мнението по спора, който се разгоря последните седмици между премиера Бойко Борисов и археолозите?
Вижте, пак казвам – през 2009 година участвах в екип, който трябваше да провери участък, намиращ се на проектотрасето на магистрала Тракия. Там трябваше да се провери площ около 400 дка. Ако говорим за нормална методика на проучване, трябваше години да работим. Ползвахме багер, управляван от много добър професионалист. Той махаше слой по слой от земята и при най-малките индикации на керамика или някакви петна работата се спираше и продължавахме на ръка. С подобни сондажни изкопи успяхме да локализираме жилища и други обекти от Средновековието. Така че свършихме работа без да бавим срока. Последните дни следя спора. Доколкото чух е задаван на археолозите въпросът защо толкова се бавят там да копаят като не им се отпускат пари за разкопки . Винаги може да се случи при сондажите да се изпусне нещо важно. При започване на работа, ако се открие нещо, тя ще се преустанови, докато се разбере дали е открито нещо уникално и трябва ли да се запази.
С оглед на настоящата Ви работа смятате ли, че съвременните българи опазват културното си наследство?
Мисля, че не. В повечето случаи това се дължи на незнание. Има за съжаление и вече много случаи, в които хората съвсем умишлено не опазват културното ни минало и наследство. Говоря за иманярството. Публична тайна е кои са тези хора. Има един такъв случай, който много нашумя, а именно в село Арчар, Видинско. От години се говори за него. Подобни неща се случват често специално по брега на Дунав. В това отношение, за да опазваме тези паметници, първо трябва да има разбиране от хората. После местните власти не трябва да бъдат безучастни, както и обикновените хора не трябва да бъдат безучастни, като видят, че някой се навърта със съмнителна дейност. Не е лошо, нито неморално да се уведомят властите. Разрушаването на паметниците на културата ни лишава от възможността един ден да напишем страница от историята си. Говори се все по-често за културен туризъм, как ще го развием, ако сме унищожили наследството си.