Проектът трябва да се случи на всяка цена

Милен Мильов

Здравейте,
Приемете моите най-сърдечни поздрави за екипа на един от стойностните врачански вестници - "Зов нюз".
Подтикнат от Вашата покана, искам да споделя пред Вас, моето виждане и становище по темата за трасето на високоскоростната ЖП линия, която трябва да премине през град Враца.
Изграждането на подобна ЖП линия е най-мощната антикризисна мярка за Северозападна България и в частност община Враца, която трябва да бъде приложена. Затова, точно сега е времето и мястото да се заеме категорична позиция по всичко, което е предвидено да се случва по нея, без излишно бавене.
В настоящият момент ЖП линията съвсем не е обезопасена и обезшумена. Напротив, тя е неeфективна и опасна! Всеки може да преминава през нея, където и както си поиска, включително и добитъка, пасящ в ливадите до бившия завод "Ворошилов", КАТ и ул. "Братя Миладинови". И наистина, тази ЖП линия не само разделя нашия град на две, тя разделя Враца и Северозапада от сърцето на България – нейната столица София – административен и икономически център!
Бърза влакова връзка от центъра на нашия град (защото влаковете са за хора и ЖП гарите са в центъра на всички големи градове), преминаваща по трасе, което в рамките на града е обезопасено и обезшумено посредством защитна стена (лесно и бързо за изпълнение, съответстващо на нагласите на инвеститора), с осигурено преминаване на пешеходци през нови, добре поддържани и достатъчно на брой подлези с видео наблюдение (лесни за обезпечаване на достъпа на майки с детски колички, възрастни и инвалиди), ще осигури евтино и сигурно пътуване до София в рамките на 45-50 минути, което при сегашните 130 минути ще бъде фантастично постижение, разкриващо великолепни перспективи за социално-икономически и демографски подем на Враца и околията. Защото, в съвременния свят, безопасните и бързи влакове, са направили така, че разстояния от 100-120 км. не са пречка за динамичното развитие на пазара на труда. Нещо повече, тази инфраструктура привлича инвеститори и туристи, благоприятства изнасянето на административни и търговски офиси на водещи фирми към периферните градове. Именно така са създадени едни от най-богатите области в Западна Европа.
Отделна тема са допълнителните ефекти за българската икономика, пряко свързани с отпадането на голяма част от автобусните превози и част от автомобилните (изнасящи милиони левове от страната за вносни изкопаеми горива) от Северозапада към София за сметка на високоскоростния електрифициран влак, използващ електрическа енергия с марка “made in BG”.
Поради тази причина, този проект трябва да се случи на всяка цена в следващите четири години. Без административните хватки, къде и как да минава трасето, без заигравки от рода на: “ще ни се наруши, градоустройственият план” и “града ще се раздели на две”. Не ми се и помисля, че общинският съвет във Враца може да гласува решения, които да забавят или дори възпрепятстват срочното изпълнение на проекта. Така, вместо да се прекъсне изолацията на Северозапада, тя ще се засили и децата на Враца, а и не само те, ще продължат да напускат своя роден град, без идея за връщане назад.
В заключение и в контекста на изразените становища по темата, от обществени личности и журналисти, ще кажа: да, има недоразумение и то се състои единствено и само в използването от тях на израза „Втора берлинска стена”.