Редакционно: Аз разбирам, че нищо не разбирам

Вчера журналистите присъстваха на поредното весело събитие, което предизвика иронични усмивки у мнозина. С известно закъснение, в средата на януари, видният врачански депутат Николай Коцев честити новата година на Северозапада и сподели за пореден път надеждата си за светло бъдеще. Отново влезе в действие изгубилата способности магическа пръчка на надеждите и празните обещания, за която депутатът много обича да говори, но напоследък пропуска да уточни, че ГЕРБ във Враца отдавна не са вещи в занаята. Слушайки сълзливия разказ за разколебаните министри и бедния Северозапад, няма как да пропуснем уникалната мисъл по повод липсата на инфраструктура в региона, а именно : „Аз също не съм опитвал вкуса на асфалта, но ... парите вървят по асфалта.“ Тоест, някой е изял асфалта и парите няма къде върят, или обратното! Всъщност объркването е сериозно, но чувайки това, човек няма как да не си зададе въпроса : дали освен уроци по история, на някои депутати не са им нужи ускорени курсове по български език, защото понякога смисълът в изказванията им почти не се долавя:
„Нас ни обвиняват, изкарват ни по- черни от дявола, че сме оставили тези милион и нещо неразплатени, при положение, че бюджетът на община Враца е 45 млн.- 43 и нещо.. говоря за миналата година, защото все още новият бюджет не е приет...“ Тоест, дяволът дължи пари на общината или обратното - не става ясно!
Никой обаче не може да оспори професионалната възможност на депутата да борави с цифри, както и да цитира точно необходимите данни за журналистите, след вкуса на асфалта обаче ще прескочим няколко точки от пресконференцията, за да разберем от какво са подразнени врачани, а именно:
„Това, което дразни врачани и искам да се извиня на своите избиратели- пуша пури от 94 година, имам кола, никой не обича богатите хора и много добре разбирам хората, които не са доволни от това, има много хора, които не могат да свържат двата края, особено в нашия беден регион..“
Тук историята вече съвсем добива лек сапунен привкус и ние естествено ще ви осигурим нейното продължение в следващия брой.
Всъщност има една проста техника в PR-а и тя е избягването на всякакви „дяволи, храни за нечовеци и вълшебни пръчици“, особено когато пресконференциите са със сериозен политически акцент, но вероятно това е нова комуникационна техника, която със сигурност е карала седящите до депутатата партийни колеги да посягат нееднократно към хартиените кърпи, за да забършат по една сълза от умиление.
Сократ много отдавна е казал една умна мисъл: „Аз знам, че нищо не знам“, която днес, слушайки изказванията на въпросния депутат звучи така : „Аз разбирам, че нищо не разбирам“.