Редакционно: Днес никой не говори за избитите свещеници

Комунизмът – режим на архаизъм, жестокост, омраза към западните ценности и бурното противопоставяне на всичко ново. Именно по време на този режим са избити множество духовни лица, които не са били съгласни с неговата философия. В днешни дни обикновените миряни дори не подозират за извършваните зверства и гонения, част от които описва в поредица сборници игумения Валентина Друмева. Игумения Друмева събира години наред разкази на роднини, близки и приятели на 486 свещенници, които са били изтезавани и убивани от комунистическата власт. Свещениците са били обвинявани за въвличането на България във Втората световна война и че са развивали фашистка дейност преди девети септември. След тази дата в селата са провеждани чистки сред интелигенцията, като са избивани семействата на духовното лице, кмета и директора на училището. По този начин се унищожава интелекта на малките населени места, пише още игумения Друмева. По нейни данни тези хора са били извеждани от дома през нощта и са били убивани без съд или изчезвали безследно.
Избиването е било жестоко. Пример е убийството на отец Йордан от Поибрене. Той е бил разпънат на кръст, след което го доубиват с камъни. Други свещеници – отец Лука от Панагюрище, след Девети по тази програма го арестуват и отвеждат в Пловдив, но се оказва че няма причина да го задържат и го пускат обратно. На връщане отец Лука бива свален от влака от партизани, които виждат расото му и го убиват жестоко, като преди смъртта са рязали части от лицето му. Много жестоко е бил измъчван и убит отец Иван Русинов от Белозем, Пловдивско. Той е бил арестуван заедно с други селяни- 60 души са избити в това селище. Мъченията за него са били жестоки, отецът умира от раните си, а след време в подземието, в което са го измъчвали, разсилният намира парче кожа с брада, цялата отпрана от лицето. Отец Петър от Саранци, Софийско е бил на 72 години. Убийството му е било жестоко. Вързали са го на мотоциклет и са го влачили километри преди да го запалят.
Зверствата са огромни и всички са описани в сборниците.Мълчи се и за жестокото убийство на отец Стефан от Видинско. Софийският митрополит Стефан на 21 януари 1945 г. е бил избран за екзарх,а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Този човек се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот, което води до неговото принудително подаване на оставка. Откритото му несъгласие с политиката на комунистическата власт тогава води до неговото интерниране в с. Баня Карловско,където по- късно умира.
Направихме кратък преразказ на част от случаите, които е разгледала игумения Друмева, но всъщност въпросът тук е , защо до този момент не са проведени разследвания за смъртта на тези хора, защо не се говори за гнусното избиване на духовните лица и българската интелигенция от комунистическия режим. Всичко описано по-горе само доказва, колко непочтена и жестока е принадлежността на висшите духовни лица, които след тези зверства са приели да служат на тайната власт и на престъпния комунистически режим.
Днес никой не говори за тези избити свещеници, които вероятно са доста повече от историите и съдбите, които авторката е успяла да намери. Трудно се намира информация и за нейните книги, които биват остро критикувани, а тя обвинена в некомпетентност. В заключение ще кажа само, че на никого от нас не му се иска да приеме, че клирът може да проповядва омраза.