Редакционно: Кой сгафи, та олекна общинската хазна?

Глобяват врачанската община с 46 000 лева заради сключени договори по Водния цикъл за периода 2007-2008 година. Тези пари ще плати не кой да е, а средностатистическият данъкоплатец от Враца. А този данъкоплатец живее в най-бедния регион на Европа – Северозапада, затова за него тази сума, с която ще олекне местната хазна, си е направо повече от огромна. С нея, примерно, може да се почисти областният град от обилния снеговалеж или да се нахранят няколко месеца бездомници в обществена трапезария. И колко още други неща могат да се направят.
Затова врачанинът не махва с ръка, когато му съобщават, че някой чиновник е проспал работното си време и е пропуснал да направи необходимото или пък от незнание и неграмотност не е свършил нещо, което е трябвало. Защото осъзна, че санкциите след това са не от джоба на чиновника, а от неговия, на врачанина. Ето защо неса му достатъчни думите на кмета на града инж. Николай Иванов, че „служителите, допуснали съответните грешки, ще понесат административни наказания”. Местният жител иска да знае кой точно е сгафил и в какво се състои „грешката” му. А сгафилите си имат име, презиме и фамилия.
Искаме да знаем имената им не за друго, а защото сме съобщили на всички какви заплати са получавали служителите, които се грижат за реализацията на Водния цикъл във Враца. Припомняме, че шефката Марияна Рашева , във време на всеобща икономическа криза, е получавала в западналия регион месечно трудово възнаграждение от 3 000 /три хиляди/ лева... Към тях е вземала и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и допълнително материално стимулиране. Хидроинженерът Илиян Нинов се подписва срещу 1 800 лева. „ВиК” специалистът Огнян Гешев всеки месец слага подписа си срещу 1 700 лева. Координаторът на проекта Ренета Иванова е с 1 300 лева месечна заплата. Техническият секретар Теодора Кръстева – срещу 700 лева , а младата дама вероятно вече е направила едва една година трудов стаж. Но стига. Думата ни днес е за друго.
Местният жител от години е на принципа „За грешка и прошка”. Но дългогодишната практика в тази насока показа, че прошката съсипва града, а пълни ли пълни нечии чиновнически и партийни портфейли. Затова времето на прошката за врачанина изтече. И той рече:”Няма прошка”. Който е виновен – да плаща !”А кой е виновен, днес питаме общинската администрация. И искаме да съобщим името му, за да го знае средностатистическият данъкоплатец. А той, знаете, ако не друго, ще си спомня майка му на лягане и на ставане...