Редакционно: Народът заслужава управниците си

Обработката на едно куче струва на общинския бюджет 45 лева, а издръжката на едно дете в детска градина е 38 лева. Излиза, че животът на едни безпризорен помияр е по-ценен за държавата и общината отколкото живота на т. нар бъдеще на България. Все пак лично примиерът Бойко Борисов сравни всички българи с кучета преди няколко седмици. Можем още много да се оплакваме, че заплатите са ни малки, че пенсиите не стигат, че има корупция и нищо не е такова, каквото трябва да бъде. Както обикновено, за това са ни виновни всички други – президент, премиер, една или друга партия, но не и самите ние.
Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство, казал е Хегел. Като сме такива, няма как да имаме други управници. И ето, че възловият проблем е: как да се повлияе на избирателя, как да му се помогне да осъзнае ситуацията, как да се активира този избирател, за да бие шута на самозабравилите се управници. Няма човек, който да може да оправи този народ, защото проблемите са в нашия манталитет и в нежеланието ни да спазваме европейските закони и ценности. Истината е, че днес България се управлява от човек, който може да прави две неща – да рита топка и да сади картофи. Той не знае, че от няколко хилядолетия съществува разделение на труда и не е задължително да си засадил картофи, за да можеш да ги ядеш. Той не знае, че е политически неприемливо да сравняваш избирателите си с кучета. Неговото присъствие в управлението на България само по себе си е скандал. Всеки народ заслужава управниците си. Каквито сме ние, такава е и управата ни. Когато си променим начина на мислене - ще се промени всичко около нас.
За съжаление българинът все разчита на някого и никога само на себе си. В България не избираме управниците като хора, които в продължение на един мандат да правят нещо за или с държавата с цел подобряване на условията за живот и въобще – съществуването на гражданите. Не, у нас все си гласуваме за политически партии и им даваме (и плащаме!) по един мандат време власт над другите, за да се боричкат и плюят. Депутат не е професия, а титла. При това с привилегия. Понеже си бил депутат, не може след това да си нещо различно от (бивш) народен представител – или поне те самите така казват. Толкова ли не може да изберем 100 човека, които в рамките на дневното си работно време, срещу прилична заплата, без да кръшкат и почиват всяка ваканция повече и от ученици, да напишат (или защо не – направо препишат, няма смисъл да откриват топлата вода), одобрят и приемат нужните на страната закони? Не вярвам за това да са нужни и две, камо ли двадесет и две години.
А ние, врачани, пък и всички хора в Северозападнала България – като представители на най-бедния и мизерен регион в Европа, можем и най-много да се оплакваме. Но трябва и да се запитаме кой е виновен за състоянието ни – тези, които са в Общината и Общинския съвет или ние, които ги избираме отново и отново в продължение на двадесет и повече години. Трябва най-накрая да разберем, че създаваме капитализъм, истината за който е в парите. Казват:"Който плаща - той поръчва музиката". Да, има много истина в тази мисъл. Затова няма да е лошо нашите управници да й обърнат малко внимание, защото точно ние, хората, им плащаме за всичките тези 22 години безумия. Нека процедираме като на пазар: отиваш, виждаш стоката, ако ти харесва - купуваш, ако не - лошата стока отива на боклука. Ето защо е необходимо врачани да посетят някое събрание на Общинския съвет. Входът е свободен. Така ще видят как се държат избраниците им по време на сесия (поне тези, които благоволят да присъстват). Ако ги харесат – да си ги купят пак, т.е. да им дадат гласа си. Ако не ги одобрят – да ги пратят на боклука (т.е. в историята).
В противен случай и врачани ще проявят същото безхаберие и ще заслужат съдбата си.