Редакционно: Вратар не знае, че е №1

Вратарят на „Ботев”(Вр) Веселин Цветковски не присъства на церемонията по определянето на 10-те най-добри спортисти на Враца. Липсата на стража по време на празненството направи впечатление на присъстващите, но те го приеха... нормално. Истината се оказа по различна. Куриозно или не, Веско не е знаел, че е избран за играч №1 в „Ботев”(Вр) за 2011 година и че е поканен на честването. Научава го от треньора на вратарите Вълов, след... събитието? Неговият пряк началник (Вълов) му се обажда да му честити и.... Веско научава за признанието!?
Кой тук не си е свършил работата? Въпрос с повиш(ниж)ена трудност. Ясно: или Община Враца, или от администрацията на футболния клуб. Лошото, е че страда Веско Цветковски. Вратарят наистина е №1 в отбора. Знаят го играчите, знае го и той самият. Футболистите разбират, че той бетонира тима в класирането, донасяйки поне 3 точки с личните си изяви в последните срещи. Но трябва да му се признае публично. Журналисти и треньори го правят – избират го, но няма кой... да му каже навреме!? Звучи несериозно и говори зле за организацията и професионализма. Защото награждаването се прави, за да се отличат пред обществеността най-добрите. И какъв е смисълът тях да ги няма? Както примерно по време на награждаването на 14 декември. Тогава, освен вратарят, отсъстваха още спортист №2 – П.Градинарски, №4 - Галина Гюмлийска и №5 - Мишо Велков, № 7 - Дамян Петров и №8 - Георги Бориславов. Това са половината от наградените... И знаем, че това не е прецедент! Но опорочава самото мероприятие и е обидно за организаторите и за присъстващите. Организаторите от своя страна могат да стиковат нещата с треньорите, които пък след това да осигурят състезателите (ще се подбере точната свободна дата) за случая. А така излиза, че на никой не му „пука”. Или има изборност – харесва ми класирането идвам, не ми харесва не идвам. Крайно време е всички да се научим да спазваме правилата. А не да искаме всички други да ги спазват, а ние ако може... да сме изключение. Звучи ви познато, нали? И може би има връзка с факта, че все не можем да се оправим. Ама кой ни е виновен?