Светла Катарова:”Гледаме в чуждата паница и ни е гадно, ако е по-пълна”

Светла Катарова е на 66 години. Родена е в село Бърдарски геран, но по-голямата част от живота си прекарва във Враца. Тя е икономист по професия и до пенсионирането си е работила в тази сфера. Спокойният живот не й се отразява добре и само след 1 година почивка тя решава да стане домоуправител на жилищния блок, в който живее – професия, все още не дотам регламентирана от закона, не добре платена, но изискваща здрави нерви и умение за комуникация с всякакъв вид хора. Има две дъщери и трима внуци.

Госпожо Катарова, какво Ви накара да се заемте с това ново за вас поприще – домоуправител?
От 30 години никой не искаше да става домоуправител и на практика живеехме без управление, без чистачка, без ред и хигиена на блоковото пространство, изобщо без грижа за общата собственост. Преди две години, по моя инициатива, свиках събрание и естествено избраха мене за управител, щом се натискам. Като започнах да си изпълнявам функциите неформално, тоест да казвам:”Дайте пари за това, дайте пари за онова”, досещате се каква беше реакцията - предсрочно прекратяване на мандата и избор на нов управител, който да бъде формално избран, тоест нищо да не прави, тоест за нищо да не се дават пари. Естествено, че всеки искаше да стане управител, само да не съм аз. Скоро след това хората видяха, че по-добре да дават по пет лева месечно и да им е чисто, отколкото да тънат в мръсотия и мизерия само от криворазбрана злоба. Ето защо на следващото събрание на входа избраха отново мен - „старата вещица“, както някои съседи ме нарекоха на импийчмънта, на които ме подложиха предишния път.
След толкова много нерви и премеждия, защо все още изпълнявате тази функция - на домоуправител?
Защото обичам да ми е чисто и подредено. Не само у дома, а и във входа, в мазата и в градинката пред блока. Винаги съм искала всичко да е в ред. Голяма чистница съм, признавам си, понякога стигам почти до крайност. Можете да попитате съпруга ми, той горкия за 46 години съвместен живот много „съветване“ и поучения отнесе от мен. Не мога да стоя на едно място. Аз съм човек на действието. Не съм някоя баба, която да си седи вкъщи, да се вайка за малката си пенсия и да плете терлици за внуците.
Каква заплата взимате като домоуправител?
Символична. Сега професията нали се официализира и стана задължително да има домоуправител. В нашия вход събираме по 5 лева на човек и част от тях отиват и за домоуправителя. По принцип използвам парите за плащане на общото осветление, а излизат и други разходи. Или някои прозорец да се подмени или нова електрическа крушка да се постави. Каквото остане в края на месеца го взимам за мен, като се отчитам на всяко събрание каква сума съм прибрала. Събират ми се на месец от 20 лева до 50 лева. Не повече. Сега ще събираме пари за нова входна врата, така че очаквам в следващата половин година да не прибера нито лев, защото това е важно, а хората не искат да дават допълнително пари.
Запозната ли сте със Закона за етажната собственост?
Единственото, което знам е, че Законът за управление на етажната собственост влезе в сила през май 2009 година. Аз съм възрастна жена с много задължения и нямам време да се занимавам с бюрократичните глупости на нашите управници. Аз отговарям само и единствено входът да е чист, да има осветление и възможно повече хора да са доволни. Ако някой от съседите му се четат закони и бумащини - да заповяда. Имаме юрист на петия етаж, нека той се потруди, не да взима само на хората парите за празни приказки. Знам, че трябва да има домова книга, паспорт на входа и да съм регистрирана официално в общината, но пак казвам - не ми се занимава.

Познавате ли други домоуправители? Какви хора се нагърбват с такива задължения?
Предимно възрастните хора поемат задължението да са домоуправители или както се наричат в новия закон - "управители на етажната собственост". Добре де, може да съм попрочела малко закона... Млади хора обаче не искат да се занимават с тази дейност. Това са моите наблюдения, може и да греша. Например, госпожа Миланова от съседния блок също е пенсионерка като мен. Тя от години се занимава с това, но когато прочели за новия закон, съседите й настоятелно поискали да се проведе общо събрание и да се избере управител по новите правила. Естествено, че е избрана пак тя, защото никой друг не проявил инициатива. Само че законът изисква не само председател на управителния съвет, а и контролен съвет на етажната собственост. Т.е. работата в нейния блок също е свършена наполовина. Те също нямат домова книга и не са регистрирали блока си в общината.
Остава ли Ви свободно време?
Разбира се, че ми остава сводобно време. Аз съм човек на действито, но не съм работохоличка. Да не съм луда да се занимавам само със съседите... Обичам да се занимавам с внуците си. Те сега са ми най-голямата радост в живота. Имам цели три бройки. Разхождам ги в парка, когато е топло, чета им приказки, когато е студено. Обичам и да готвя. Готвя всичко и то много вкусно. Все пак, като се има предвид каква съм устатница, може да се каже, че съпругът ми ме търпи цели 46 години само заради вкусните ми гозби. Разбира се, това го казвам на шега. Много добре си се разбираме ние със него. Много обичам да излизам и с приятелки, да си припомням случки от едно време и да обсъждаме колко безотговорни са младите днес. Колкото и да е смешно и чудно на дъщерите ми, обичам да „вися” и в интернет и да си говоря с приятелки от цяла България. Мечтая и да скоча поне веднъж в живота си с парашут. Какво да Ви кажа, модерна баба съм - вън от всякакви стереотипи.
Какви съседи са българите?
Лоши. Българинът гледа винаги в чуждата паница и му е гадно, ако тя е по-пълна. Това българско гостоприемство, междусъседско разбирателство и други подобни са ‚дрън-дрън“ приказки и глупости. Може би сме гостоприемни само към чужденците. Манталитетът ни си е робски. Добри съседи сме с тях, защото винаги чакаме някой отвън да даде одобрението си или пък да му измъкнем нещо, нали е чужденец, все трябва да има нещо повече. Какво да кажа – „сиромах човек, жив дявол“- такива сме ние българите.