Тъпчем на едно място заради слабия „вятър на промяната”

Очакванията за икономическата 2012 година за България са, че по-ниското потребителско търсене в страните, които са основни търговски партньори на България (на първо място Германия), ще се отрази в по-значително забавяне на растежа на българския износ, като същевременно притокът на средства към нашата страна в т.ч. и на преките чуждестранни инвестиции, ще отслабне допълнително.
Възстановяването на пазара на труда също не се очаква да се случи през следващата година, като безработицата ще остане на нива около и над 12 процента. Очевидно е, че няма особена перспектива да се увеличават приходите, особено в краткосрочен план, т.е. няма как правителството (а и общините) просто да реши да събере повече данъци, особено в тежка икономическа ситуация. Другата алтернатива е да се съкратят разходите, но засега не се посочват идеи и методи как и откъде могат да се съкратят някакви разходи относително бързо и спешно.
Икономическото положение и през 2012 г. ще бъде много несигурно. Имайки предвид, че България е отворена икономика е доста вероятно да понесем както позитивите, така и негативите от всичко това, което се случва в другите икономики, основни наши търговски партньори. България е малка икономика и малък тласък от повече чужди инвестиции в нея много бързо ще се отрази в по-голям растеж.
Това, което трябва да се промени в бюджет 2012 г. е да се постигне по-малък дефицит, чрез постепенно увеличение на приходите и същевременно задържане, дори намаляване на разходите. Едно от големите предизвикателства за намаляване на разходите е незабавно реформиране на управлението на средствата в публичния сектор (администрация, здравеопазване, образование, охрана).
Вторият проблем е да не се увеличават работните заплати, същевременно и недобре работещия модел на минимална работна заплата (МРЗ), защото в условията на икономическа депресия това е брутална намеса на правителството на пазара на труда. Крайно време е в България някой да носи политическа отговорност за действията си и да каже с колко би се увеличило разкриването на нови работни места и с колко пък ще се увеличат постъпленията в бюджета на НОИ и ако това не се случи целият кабинет да си ходи. Защото стара икономическа максима е, че административното увеличаване на минималната работна заплата винаги води до закриване на работни места, носещи добавена стойност, което е основния момент на българската икономика през целия 22- годишен преходен период и е увеличавало дефицита в бюджета на НОИ.
Третият проблем е преразглеждането на пенсиите. Време е в България вече да се помисли за т.нар. „репарационен данък” върху пенсиите на хиляди бивши чиновници на Българската комунистическа партия и получавалите пари от Държавна сигурност. Структурата на размера на пенсиите сега в България показва, че пенсиите на тези хора са много по-високи от средната за страната, която е в размер на около 250-300 лева.
Това се дължи на високите заплати, които апаратчиците са си уреждали. Необходимо е да се преизчислят индивидуалните пенсии на тези хора, за да се извадят от тях заплащанията за политическа дейност. Трябва да стартира от 2012 г. уеднаквяването на годините трудов стаж за пенсиониране при навършени 65 години за всички професии, с което ще се стимулира усъвършенстването и обучението на хора, които искат да сменят непривлекателна с привлекателна професия. От 2012 г. парламентът трябва да забрани със закон даването на 13-та и следваща заплата в публичния сектор, както и повече от 1 заплата при пенсиониране на полицаи и военни, които досега получаваха бонус до 20 заплати при пенсиониране. Таван на пенсиите трябва да има дотогава, докато се изравни пенсионната възраст на 65 години за абсолютно всички професии и само тогава пазарът на труда би се саморегулирал. Преструктурирането на пазара на труда пък ще стимулира реформирането на образователната система, която сега бълва безработни висшисти с 99 процента хуманитарни специалности, които са обречени кариерно.
Поради неслучващите се вече 22 години промени и поради слабия „вятър на промяната” в България, ние тъпчем на едно и също място в очакване на някой голям брат да ни оправи.