Тихомир Машов : „Трябва да се приеме, че културата може да се продава и може да бъде продукт”

Тихомир Машов е роден във Враца. Работи от 2006 година в Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца в отдел „Образователни програми и техологии”. Занимава се основно с ученици, студенти и изобщо с млади хора. Популяризира културата, историята възможностите за туризъм в града и региона. Учил е в ПМГ” акад. Иван Ценов”. Завършил е в Софийския университет история и международни отношения. Живее с приятелката си Теодора.

Г-н Машов, откога датира интересът Ви към историята?
Още от ученик. Въпреки че завърших Природо-математическата гимназия с география, обичам историята поради това, че там има взаимоотношения , има психология, има фактори и причини, които водят до дадени събития. Много хора в училище, а и по-късно приемат историята само като една суха материя, изразяваща се в учене на години. Това не е така. Историята е жива, тя се прави от хора. За да се стигне до дадено събитие, дали ще е политическо, икономическо, културно или обществено има фактори, които водят до него. Историята изследва точно тези неща - факторите и причините, които довеждат до дадено събитие. Мен именно това ме впечетли. Друг фактор, който предопредели интереса ми към историята е, че имам и наследствена връзка с археологоията. Първият братовчед на баща ми - Спас Машов, е един от откривателите на Рогозенското съкровище. Като малък бях запленен и от филми като „Индиана Джоунс”. После започнах да се впечатлявам по нова и съвременна история. Политика, икономика, култура, проблеми, конфликти - това е интересът ми.
Завършил сте история. Можем ли да смятаме, че в момента работите мечтаната работа?
В близък план - да. От финансова гледна точка няма да говоря. Като качество на работа съм много доволен. Удовлетворяващо е да даваш нещо от себе си в полза на другите.
Често се случва млади хора, след като завършат висшето си образование, да започват работа, различна от специалността им. Как се развиха нещата при Вас?
Работил съм на много места. Бил съм на студентска бригада в един огромен парк. Там бях от поддържащия персонал. Работих и като сервитьор, пиколо и какво ли още не. Бях също и радиоводещ. Занимавал съм се и с футбол.
Младите хора интересуват ли се от история?
Разделям младите хора на две категории. Младите във Враца и извън Враца. За съжаление младежите в града ни не се инрересуват. Колкото и да ме боли, признавам си го. Какви са причините, всеки за себе си може да реши. За едни са икономически, но входът за ученици и студенти е само 1 лев. Понякога ги пускаме и безплатно. Не вярвам, че 1 лев ще затрудни някого. Насила не можем да докараме никой. Ние не сме търговско дружество. Ние предлагаме само неща, които могат да обогатят човек –културно и духовно. Искам да наблегна, че има все пак и млади хора от Враца, които идват, посещават ни и действат. Може да са малко, но са много качествени. Аз работя именно с такива хора. Правим изключително много неща. Фотоизложби, дискусии, възстановки, концерти, графити, фестивали и какво ли още не. За съжаление тези млади хора, след като завършат средното си образование, напускат страната. Те едва ли ще се завърнат някога тук. Тези пък, които заминават да учат в София, много малко от тях се завръщат във Враца. Малко са хората, които си намират адекватна работа, която да отговаря на специалността им. Въпреки че срамна работа няма. Най-малките се интересуват повече от историята ни. Те се впечатляват повече. Ние се стремим да им грабнем интереса, защото навлязат ли в тийнейджърската възраст, много по трудно ги впечатляваме. Страшно много млади семейства и хора идват тук, за да посетят музея и Враца. Те са от цялата страна - Русе, Пловдив и къде ли още не. Те са си направили маршрути и са решили да се запознаят с нашето местно културно историческо наследство. Всички колеги сме на мнение, че това е една изключително положителна тенденция. Повечето от тях са на възраст от 18 до 35 години.
Какво трябва да се направи за тези млади хора в града?
За младите хора във Враца трябва да се направи една открита сцена. Да могат да се събират, да рецетират, да свирят акустично, да изнасят представления. Място, където младите да могат да изразят творческата си същност. Не са токлова много средствата, които са необходими.
Възпитава ли културата?
Смело мога да кажа, че ако се подходи и действа правилно, тя възпитава. Не винаги икономическите фактори трябва да бъдат от определящо значение за човек. До голяма степен съзнанието определя битието, а не обратното. Много хора тъкмо обратното мислят. Ако се загледате по улиците във Враца положението не е толкова зле. Вижте хората как са облечени. Вижте кафенетата, че са винаги пълни. Културата те кара да възприемаш нещата по съвсем различен начин. Тя променя ценностната система. Хората трябва да се научат да оценяват това, което имат и да градят.
Има ли бъдеще историческият туризъм във Враца?
Може би вече ще прозвучи като клише, но смятам, че има. Хората трябва да разберат, че културата се продава и може да бъде продукт. Ние гледаме на нея като на нещо остаряло, сиво. За да има един добре развит културен туризъм, то той трябва да се предоставя на потребителите като един продукт. Хубав, обмислен с достатъчна реклама. Ето сега има избори . Всички виждаме какви реклами има, какви флаери, какви винили. Те са навсякъде. В целия град са отворени пунктове на политическите партии. Тази енергия, ако се впрегне поне 1 път в годината в опит да се рекламира туризма във Враца. Да се рекламират врачанксите скали, пещерата „Леденика”, музея какво притежава, за фестивалния град, който можем да станем. Вече има достатъчно модерни начини за реклама. Един път в годината, ако се направи такава реклама и се впрегне тази енергия врачани може би ще разберат къде е музеят. Освен за културно исторически туризъм във Враца има условия и за алтернативен туризъм – спортно и скално катерене, тийм байк, спелеология, какво ли още не. Притежаваме тук, във Враца, едни от най-значимите артефакти, открития, съкровище и личности в цяла България, а и на Балканите и в света. Най-древната протописменост, най-голямото съкровище, намирано в българските земи – Рогозенското. Трябват ни адекватни действия с хубава реклама и PR.
Как да се популялизира туризма ни и съкровищата, които имаме – исторически и природни?
За да се популялизира това нещо хората правят най-различни фестивали, които са на съвременна тематика. Тоест, те са организирани адекватно, вложени са средства, за да станат известни в цялата страна. Когато дойде един артист или група музиканти, които са на европейско ниво и посетят музея, няма как и света да не види тези неща, които имаме. Примерно, защо да не дойде един Лени Кравитц или Пърл Джем, дори и български музиканти, примерно Уикеда. Трябва ни един хубав фестивал, организиран с музика, с изложби, с излъчване на филми. Не е нужно да гледаме чуждестранния опит. В Банско миналата година се организира едноседмичен фестивал точно преди сезона. Беше посветен на алтернативния туризъм. Там имаше музика, снимков материал, филми. Бяха поканили най-добрите катерачи в света. Така се рекламира и популялизира. Защо не го направим и ние това нещо. Така се постигат целите. Има толкова много фотографи във Враца и България - любители и професионалисти. Защо да не направим един голям фотопленер. Имаме база - музея и красива природа. Така се постига разитието на туризма. Трябва да се приеме, че културата може да се продава и може да бъде продукт. Пак повтарям, трябва ни хубава реклама, направена по съвременен начин, адекватна за 21 век.
Какво правиш през свободното си време?
През свободното си време спортувам. Най-голямата ми любов е футболът. Бях професионален футболист. Играх в младежкия национален отбор за юноши до 18 години. Бил съм и в младежки отбор на „Ботев” Враца. Играх за кратко и при мъжете. Така се стекоха нещата и прекратих спортната си кариера, но продължавам да играя. Обичам спорта като цяло, интересувам се и от баскетбол. Винаги, когато имам възможност ходя да карам ски. Обичам и фотографията, изкуството и да ходя на концерти. Луд фен съм на рок музиката и алтернативна музика. В близките дни се надявам да отида до Прага на концерт на Лени Кравиц.
Променлива ли е историята?
Променлива е от гледна точка на политиците. Всеки се опитва да я изкриви през неговата призма. Всеки от тях се възприема по свой собствен начин. Историята е като правото, тя се обляга на фактите и на истината обаче.