Трябват ти яки „връзки”, а не мотивационно писмо

Не мога да си обясня защо във всички обяви за работа виси като изискване прословутото мотивационно писмо. Фирмената култура, свързана с писането на мотивационни писма, винаги ме е изумявала. Ако човек кандидатства за някоя работа, значи я желае. Какъв е смисълът да обяснява мотивацията си и колко много ще е полезен и на себе си, и на другите в новия екип. С други думи, как може другата страна да се доверява на подобен източник на лична информация? Или по-конкретно, какво точно очаква бъдещият работодател да прочете в него. Колко са хората, които сами биха съчинили наистина добро и реалистично мотивационно писмо? Най-добре става с копи и пейст и смяна на фирма, дата и др. Мотивационното писмо най-малкото би дало представа за правописа на кандидата. В общия случай като мотивационно писмо се изпраща обичайната купчина клишета, леко префасонирана и напасната към опита на конкретния кандидат.
Мотивационното писмо и за мен е по-скоро модерно, отколкото необходимо, т.е. да го искаме, защото така правят в другите страни, а не защото ни дава някаква достоверна информация, описваща личността на кандидата, която ще ни свърши работа. Високопарни фрази, превъзнасящи работодателя и показващи как едва ли не кандидатът от детска възраст мечтае да даде всичко от себе си за благосъстоянието на някой друг, са най-често срещаното съдържание на мотивационните писма.
Човек може да бъде мотивиран единствено от собствените си амбиции, желания и представа – от нищо друго
С оглед на огромната безработица и качеството на труд в Северозападна България, едва ли не всеки втори човек си търси нова работа. Хиляди са трайно безработни и още толкова нещастни с настоящата си професия. Всеки ден мечтаят за нова работа.
Работодателите от друга страна с всяка следваща обява за работа изискват все по-безумни неща от бъдещите си служители. Едно е да искаш бъдещия ти IT специалист да има висше образование с магистърска степен, но съвсем друго е да искаш от бъдещата си сервитьорка в кварталната кръчма минимум едно висше и владеене писмено и говоримо на поне два чужди езика. Не че това не е факт в много врачански фирми – висококвалифицирани кадри да заемат изключително ниски позиции. Кризата е навсякъде, хората са отчаяни и, за да могат да доживеят до края на месеца, са принудени да започват работа където и да е, при каквито и да е условия.
Огромен процент от младите хора са безработни, жалват се социални министри и други безполезни държавни институции. Едно на ръка, че никой не иска да им помогне в старта на кариерата им, друго, че работодателите като добре изпечени капиталисти искат минимум 3 години опит по специалността. Но университетите нехаят – стажове няма, важното е да даваш пари, авторитетът кучета го яли, защото да се закърпи бюджетът е цел номер едно. А средствата зависят от броя на студентите, а не от качеството и полезността на обучението. Така всяка година се произвеждат стотици безработни с модерни, но непрактични професии, за които няма реализация.
А дори и да намериш работа, важи правилото – имаш ли връзки, ще растеш в кариерата, нямаш ли, работа в БКС винаги ще има, все пак някои предпочитат да живеят само на социални помощи. Така се случват нещата във Враца. Все пак при достатъчна мотивация и без писмо всеки може да си събере багажа и да емигрира към някое по-добро място за живеене.

.