Цветан Петров:”Обогатяването на базата повлия и на качеството на работата”

Д-р Цветан Петров е роден през 1938 година във Враца. Завършил е Висшия ветеринарен медицински институт през 1960 година. Има 50 години трудов стаж. Дванадесет от тях в животновъдството и 38 във ветеринарен контрол, от които 31 като началник на ветеринаро-санитарния контрол във врачанския регион. Удостоен е с „Отличие на Министерството на земеделието”. Има две специализации в България и една в Италия по проблемите на ветеринарната дейност и контрол на храни от животински продукти.
Д-р Петров, повод за интервюто с Вас е 120-годишния юбилей на ветеринарното дело в региона, който чествахте преди броени дни. Имате половинвековен професионален опит. Каква е била организацията на службата през тези години?
Малко са гражданските професии със 130-годишна история. С указ под №777 от 1881 година на княз Александър Първи към Министерството на вътрешните дела е създадено Ветеринарно отделение с началник Иван Иванович Нейман (руснак). Така е поставено началото на гражданската ветеринарно-медицинска дейност. Тринадесет години по-късно е назначен и първият български ръководител Иван Тюлев. Получава се така, че и за страната, и за врачанския регион през 2011 година честваме кръгла годишнина.
Излиза, че както в другите сфери на дейност ние българите черпим опит от Русия.
Така е. Това е характерно за следосвобожденския период. За това никак не е чудно, че първостроителите на ветеринарно-медицинската дейност са руски лекари, останали след Руско-Турската освободителна война. Един от тях е Евгени Веденски – първрият назначен окръжен лекар във Врачанско през 1891 година. Това е и годината, която приемаме за начало на организираната ветеринарно-медицинска дейност във Врачанския регион.
Разкажете нещо повече за този начален период в дейността на ветеринарните служби?
В първите години на ХХ век ветеринарните кадри се готвят в чужбина – Германия, Австрия, Италия, Русия. След това се създава Ветеринаро-фелдшерско училище в България. В началото на миналия век се приемат и първите 4 закона, регламентиращи животновъдството у нас.
Какви са били основните проблеми тогава?
Основните проблеми са били: широкото разпространение на болестите по животните, изграждане на лечебно-профилактичната дейност, липсата на организация по опазване от болести в съседните страни, безконтролното клане на животни, липсата на развъдна работа в животновъдството. Това води до назначаването на първия граничен ветеринарен лекар на митницата в Оряхово. Това е д-р Георги Бъчваров, а годината е 1899-та.
Къде и кога са създадени първите ветеринарни лечебници в региона?
Тогава постепенно са създадени първите ветеринарни лечебници и са изградени първите амбулатории във Врачанско. С такива се сдобиват Враца, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Бутан, Баница, Харедин и др. Правят се и първите стъпки в осъществяването на контрол по клането на животни. Следва един от най-ярките периоди във ветеринарството.
Разкажете повече за него.
Става дума за времето от 1923 до 1935 години. Полагат се основите на обществената ветеринарна медицина. За неин основоположник се счита професор д-р Георги Павлов. Пред 1924 година е приет и първият закон за санитарно-ветеринарната служба. С него се регламентира борбата със заразните болести по животните и се въвежда контрол по произвадството на животински продукти. Организира се още развъдната, лечебната и диагностичната дейности. В този период са създадени фондове за построяване на кланници, лечебници, хали, пазари и др. През 23-та година е открит и първият ветеринарен факултет към Софийския университет.
Каква е картината за Врачанския регион?
Подемът се отразява и на дейността в региона. През 1929 година започва изграждането на ветеринарната районна станция. Тя е открита през 1934 година. Шест години по-късно е открит и врачанският месокомбинат, а през 1942 започва работа и Противочумния институт. В периода са изградени и халите в Бяла Слатина.
Как се регламентира дейността на отрасъла?
През 1967 година е приет закон за ветеринарното дело, а през 1971 година правилник за държавния ветеринарно-санитарен контрол. Създаден е специален зоофонд за подпомагане на ветеринарно-медицинската дейност в България.
Как е развита базата във Врачанско?
Със средства от републиканския бюджет бяха изградени още няколко лечебни заведения. Това са лечебниците в Мездра, Кнежа, Оряхово, Девене и Камено поле. През 1982 година във Враца е построен модерен лечебен комплекс. Освен това бяха модернизирани предприятията за производство на биопродукти и Районната ветеринарна станция. Изградена бе също така модерна база на ветеринарно-медицинско аптечно снабдяване, както и редица други обекти.
Как се отрази всичка това на животновъдството?
Животновъдството отбеляза сериозен ръст. Завишен бе броят на животните като цяло. Освен това бяха разкрити и редица животновъдни обекти – за овце, телета, агнета и птици. Обогатяването на базата повлия и на качеството на работата и условията за отглеждане на животните в отделните комплекси.
Продължава в следващия брой.