Цветана Иванова: „Проблемите на хората идват от липсата на правила, ценности и държава”

Цветана Иванова е родена във Враца. Завършила е психология в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград. Работи с деца и възрастни. Дава психологически консултации, работи по проекти, води тиймбилдинзи . Има свой собствен кабинет във Враца.

Госпожо Иванова, какво Ви насочи към психологията?
Още в осми клас в училище успях да се преборя с желанието на моите родители относно избора на професия Казах им, че искам да работя с хора, а не с машини. Тяхното мнение беше, че е по-престижно да имаш някаква професия и за тях това беше „Електроника или роботика” в тогавашния механотехникум, докато аз винаги съм искала да работя с хора. Първият ми избор беше педагогиката. Затова и завърших средното си образование с тази специалност. Никога не съм проявявала интерес към техниката. Дори до ден днешен, ако трябва работя с някаква техника, работя с нея по необходимост, не с огромно желание.
Връщайки се в годините назад, смело мога да кажа, че учителите в горен курс гледаха на нас като на неудачници и се опитваха да ни покажат всячески колко много не знаем и не можем. От тогава са ми и наблюденията, че педагозите не се стараят да изваждат от децата най-доброто, да ги подкрепят и насърчават, а просто си вършат работата. По тази причина се насочих към психологията. Исках да помагам на хората, да ги разбирам и мотивирам да изваждат най-доброто от себе си.
Каква е разликата между психолог и психиатър?
Малко ме беше страх да кандидатствам психология, защото нямаше достатъчно яснота относно тази професия. И тогава, а все още и сега, се бъркат психолог и психиатър. Общото е, че и двамата се докосват до душата на човека. Но за единия са клиенти, а за психиатъра – пациенти. Психологът работи основно със здрави хора, които не са минали условната границата норма- патология. Това е една образна невидима черта, която всеки може се прекрачи, но почти винаги човек може да се върне. Понякога това става с взаимни усилия на психолог и психиатър. Преди проблемът на човек да се задълбочи сериозно, психологът може да бъде полезен и да се предотврати отключване на дадено заболяване. Има и сериозни заболявания, фамилно обременени или отключени следствие стресово или кризисно събитие, за които е необходимо медикаментозно лечение, назначено и проследявано от психиатър. Често, когато има тревожно разстройство, лека депресия, психолозите могат да бъдат полезни. Има различни форми на подпомагане, не само консултации. Психиатърът е основно доктор, изписва лекарства, докато ние, психолозите и терапевтите, можем да помогнем на човек и без медикаменти, чрез различни методики. Ако видим, че наш клиент се нуждае и от лекарствена терапия, го насочваме към психиатър.
Наложително ли е при психологически проблеми да се ползват лекарства?
След няколко срещи или попълване на тестове се разбира сериозността на психологическия проблем и дали има нужда от лекарства. Ако човек е осъзнал, че има проблем и потърси помощ, това е първата крачка от разрешаването му. Често това се случва и без медикаменти, но процесът е продължителен и изисква време и воля. В крайна сметка употребата на лекарства е избор и човек сам решава по кой от пътищата ще тръгне – по-трудният на промяна или този с приема на успокоителни и антидепресанти. Много често работата по решаване на даден психологичен проблем носи болка, докато по-бързият начин за забравянето му е употребата на лекарства. За някои хора това е начина.
Но трябва да се знае, че приемайки само лекарства и без допълнително психологическо консултиране, не се изкоренява проблема, а само се подтиска и често след спиране на лекарствата симптомите ни връхлитат с много голяма сила. Разбира се, има случаи, когато има смисъл от хапчетата, които могат да послужат като патерица на човек, страдащ от тревожно разтройство или депресия или е преживял тежка житейска ситуация. Например при раздяла или загуба на близък човек , проблеми, които времето лекува, използването на хапчета може да ускори процеса на възстановяване.Всички сме различни и подходът е индивидуален към всеки един. Хората възприемат една и съща ситуация или събитие по различен начин. За едни дадено събитие ще е проблем и ще е източник на стрес, за други същото е нещо нормално, случващо се в живота, трети могат дори да се забавляват, а за четвърти да е без значение.Много е важно как ние преработваме проблемите и се отнасяме към тях. Ролята на психолога е да даде различни гледни точки на клиента и да подпомогне процеса по смяна на модела за възприемане на ситуациите и събитията, носещи стрес и негативизъм.
На какво според Вас се дължи покачващият се брой на хора с такива проблеми?
Това се дължи на липсата на правила. Липсата на ценности, липсата на държава. Когато няма ценности и правила, или има такива, които се преиначават и не се спазват, когато ние се опитваме да възпитаваме децата на морал, който не се зачита в обществото,тогава, когато всеки прави каквото иска и виждаме абсолютна ненаказаност и поощрение дори, тогава се озлобяваме и идва голямото и продължително неудовлетворение, което неминуемо води до множество личностни и психологически проблеми. Все пак не можем да сме духовни и извисени и да нямаме какво да ядем или да не можем да си платим сметките, а това е един от основните проблеми на българина. Има една теория на Маслоу, която подрежда нуждите и потребностите на индивида в пирамида. Най-отгоре на върха е самоактуализацията и себереализацията, а в основата й лежат основните нужди – от прехрана, сън, секс, любов,общуване, социализация, самопризнание и т.н. Когато основата на пирамидата е подкопана, не може нагоре да се строи устойчиво.Моделът не е стабилен. Ако искаш да успееш, трябва да учиш, но как ще учиш, ако не можеш да си платиш сметките или наема, например. Така че висшите потребности по трудно биват удовлетворявани, така и хората не се чувстват достатъчно и напълно реализирани, пълноценни за себе си и останалите и успели и в комфорт със себе си. Като цяло, причините са комплексни и зависят и от личността и от средата и семейството, от ценностите и желанията и разбира се и от уредбата на държавата.
Какви хора идват при Вас?
Имам кабинет, в който работя с няколко колеги. Идват хора, които са носили проблемите си дълъг период от време и не са се престрашавали да отидат на психолог. Работя много добре с деца в пубертета. Често се случва родители да водят децата си при мен, да ми изреждат проблемите им и да ми казват – „поправи го”. Почти винаги родителите трябва да участват в процеса на промяна, а много често те не желаят това. Няма как да се случи без съвместна работа и с двете страни. Ако хората осъзнаят проблема си и го приемат присърце, тогава той по-лесно може да бъде решен. Идват хора, преживели раздели, хора с тревожни разстройства, преживели травма и последваш посттравматичен стрес.
Психологът може да бъде полезен и в други насоки.Съвместно с други колеги провеждаме тиймбилдинзи в парк „Приказката”. В тези мероприятия участват фирми , които дават заявка за сплотяване на екипите си - да работят по-ефективно или да разрешат някакви проблеми, които им пречат на работата. Всеки екип е съчетание от различни характери и е нормално до има и неразбирателства вътре в него. Нашата работа се свежда до това, с помощта на тематични игри, които по един или друг начин наподобяват взаимоотношенията и взаимовръзките в екипа, да им помогнем да разрешат проблемите и минат през предизвикателствата заедно и с доверие след това да го пренесат в работната си среда, да ги разрешат и да работят по-ефективно.
Има ли психолози в училищата и има ли нужда въобще от тях там?
Преди регламентът беше, че ако в училище има над 500 ученика, задължително се назначава психолог или педагогически съветник. Понятията се препокриват, но не изцяло. Често на тази длъжност назначават някой учител, който трябва да бъде съкратен или човек без психологическо образование. Моето мнение е , че децата имат учители, които да изискват и да са строги с тях, имат родители, които да осъществяват контрол и да забраняват и е необходимо трето звено- психолозите, на които могат да се доверят и освен ,че ще споделят проблема си, с тях ще се работи по осъзнаването и преодоляването му.
Работите ли с ученици? Какво според Вас е състоянието на българското училище?
В българските училища има недостатъчна мотивация за учене и лоша дисциплина от страна на учениците и невъзможност за справяне от страна на учителите.Това е мое мнение и е свързано с наблюдения от училища, в които съм влизала и дискутирала различни теми. Дори и да има деца, които искат да научат нещо, на фона на цялата картина трудно успяват и не виждат смисъла да го правят за и в България. Освен правила и задължения, трябва да има и санкции. Отношението и отговорността на родителите към собствените им деца трябва да се промени. Обикновено на родителски срещи бащата или майката на проблемните деца ги няма. Родителите абдикират и не искат да чуят за проблемите на своите деца – та те си имат достатъчно, кой ще разбере техните? А родителството е да съумееш и, въпреки своите неудачи и проблеми, да обръщаш внимание на детето си, да го разбираш и подкрепяш. Интересен факт е, че момичетата са по-агресивни от момчетата. Поне в по-ранна възраст.
Какви са проблемите на днешните ученици през призмата на Вашата професия?
Проблемите са от най-различно естество. Много зависи от ценностите и от това как и в какво е възпитано едно дете. От това как то се вписва в средата и се сработва с останалите . Тези, които идват да търсят помощ, са по-чувствителни, изпитват на свой гръб агресията сред връстниците си, мислят, че другите виреят на повърхността без задълбочени интереси, определят ги като насилници и злобари. Чувстват се изолирани както в училище, така и сред връстниците си навън.Самите деца търсят контакт с родителите си, но обикновено не го получават - те са много изморени, ядосани след края на работния ден и не искат да комуникират с децата си. Проблемите са комплексни, всяко едно дете и семейството му са различни. Много голяма е ролята на родителите и това те да държат връзката с детето, да знаят в повечето моменти и ситуации какво се случва с него. Споделянето е много важно. Говоря с много ученици. Те имат много проблеми, осъзнават какви се те и често идват да ги споделят, за да потърсим заедно решението им. Работя по проекти, свързани със значими за децата теми – любов, приятелски взаимоотношения, безопасен секс, полово предавани инфекции и др. За пета година по проект в Младежкия дом ще се предоставят безплатни психологически консултации за младежи и девойки.
Готов ли е българинът за посещение при психолог и може ли да си плаща за консултациите?
В Българите все още нямат съзнанието да плащат за този вид услуги. Например, ако те заболи зъб, отиваш на зъболекар. Няма значение, колко ще струва лечението 50-60 лева, дори и да нямаш, намираш и плащаш. Но за психолог българинът няма тази нагласа, въпреки че проблемът е назрял, пречи ни и много често е вече и нетърпим. Това, че не боли на физическо ниво, не означава, че няма проблем. Хората много често не възприемат психологическите си проблеми като нещо сериозно и смятат, че ще се оправят от самосебе си или проблемите ще отминат с времето. Те говорят с близки приятели, разтоварват се временно и насочват усилията си в друга област и така до следващия път, но тогава проблемът се е задълбочил....
Трудно ли е да си психолог в България?
Не е трудно да си психолог, трудно е да се издържаш в тази професионална област. Има различни сфери, в които психологът може да се реализира в зависимост от това, което търси като тип работа и предизвикателство. Само като психолог на свободна практика, за момента, е трудно да се издържаш, поне във Враца. Започнах като психолог в „Бюрото по труда”. Там беше трудно да си изпълнявам задълженията на психолог, защото виждането на шефа, често бе различно, от това което аз и колегите смятахме за необходимо да се прави и се налагаше да „запълвам дупки” и да помагам на колегите от различните сектори.
Проблеми има и те са от различно естество, но в случая обсъждаме тези, от психологически характер. Много е важното да се осъзнаят и да се подходи към тяхното разрешаване. Не трябва да бездействаме и да се отлага твърде дълго във времето.Всичко започва да се случва, когато има действие. Ако човек не може да се справи сам, трябва да потърси помощ. Важен показател за това правилно ли действаме, всичко наред ли е и как се чувстваме е нашият вътрешен комфорт. Как се усещаме -щастливи, реализирани , обичани, разбрани, ценени и приети…. Ако се чувстваме така, без да сме навредил на друг, ако не сме го наранили, обидили или убили, защото има доза извратеност да си добре за сметка на другите, това значи, че сме в комфорт със себе си и вървим по „правилния път”.