Цветослав Цветков: „Бъдещето на Лиляче е в селския туризъм”

Цветослав Цветков е от осем години кмет на село Лиляче. На избори 2011 спечели още на първи тур. Женен е с две деца. Наскоро му се е родило и внуче.

Господин Цветков, какво успяхте да направите за селото през този период от време?
Откато станах кмет направих доста неща. Най-важните от тях са 26 нови улици, 4 моста, корекция на речното корито, канали. Направих и ремонт на църквата, което смятам, че е най-хубавото от нещата, които свърших. Също така ремонтирах и здравната служба. Тя стана модерно лечебно заведение от европейски тип. Свърших много неща, но има още много проблеми по, които да работя.
С какви проблеми се сблъскахте през двата си мандата като кмет на село Лиляче?
Първият мандат успях да свърша много работа. Вторият протече под знака на кризата, както беше в цяла Европа. Имаше голям недостиг на средства. За ремонтирането на пътищата работихме предимно с готов бетон. Бетонирани бяха всяка година средно около 600 до 800 квадратни метра улици и тротоари. В началото на вторият ми мандат успяхме да спечелим два европейски проекта. Единият от тях е за реконструкция и облагородяване на местността „Божия мост”. Тази местност е от голямо значение както за мен, така и за всички хора в селото. Тя е защитена от 1962 година насам. Разкошно и красиво място, което за съжаление е по-познато на чужденците, отколкото на българите. Признавам, че пътят дотам е лош. Но ще направя всичко по силите си това да се промени. Имахме уговорка да вкараме ток и вода до местността, но както вече казах, не стигнаха средства. В момента имаме готов проект за 300 000 лева. Свързан е с пещерата Понора, която се намира в близост до Лиляче. За съжаление община Враца няма 90 000 лева да съфинансира проекта и затова е в застой.
Какво бъдеще виждате за село Лиляче?
Бъдещето на селото според мен е в екотуризма или по точно в селския туризъм. „Божия мост” е едно феноменално природно образувание. Трябва да се наблегне повече на рекламата, за да може българите, а и чужденците, да се запознаят с него. Навсякъде по селата инфраструктурата е в окаяно състояние. Над 30 години не са асфалтирани улици. От ГЕРБ като управляващи бяха обещали да асфалтират всяка година по една улица. Обаче за тези 4 години ми бяха отпуснати само 16 000 лева. Първата година - 10 000, а на втората - 6 000. Това е крайно недостъчно и не успяхме да асфалтираме нищо. Затова с наличните средства аз наблегнах на подмяна на тротоарите в селото. Трудно се работи по този начин, когато нямаш нужните средства. Основната ми задача през този мандат ще е да наблегна на инфрастуктурата, тъй като улиците ни са в окаяно състояние. И действително, пътят до най-голямото богатство на Лиляче – „Божия мост” е в лошо състояние. Преди време се появиха едни табели там, където пишеше, че са поставени с любезното съдействие на ГЕРБ. Намериха се хора да задраскат тези надписи и впоследствие да ги изрежат. Мен изкараха виновен след това. Нарекоха ме червен кмет, без да имам пръст в това.
Как минава един ден в кметството?
Аз почти не се задържам в кметсвото. Винаги съм с работниците, обичам да следя нещата. Цялото село знае това. Имало е случаи, когато ме търсят по служебни дела от друго населено място и не могат да ме разпознаят, защото съм в работни дрехи и върша работа заедно с хората от временната заетост.
Разбрахме от хората в Лиляче, че Вашата съпруга Татяна Цветкова всяка година ходи на гурбет в Испания. Защо се налага това? Не стига ли кметската заплата?
Тя ходи от пет години в Испания. За първи път, когато отиде, седя цяла година, сега ходи само летния сезон. Предполагам й е трудно, по-скоро от това, че имаме две големи деца, които учат във Варненския университет. Като цяло в днешно време е трудно да се издържа един студент, камо ли двама. Таксите са високи. Поради този факт се налага тя до ходи в чужбина всяко лято, за да свържем двата края. Както се казва в в нашия край - приходът да покрие разхода. Преди известно дъщеря ми се ожени. Всички знаем с какви разходи е свързано организирането на една сватба. Аз и съпругата ми вече сме баба и дядо, така че има и още повече разходи. Сега синът ми е на 20 години. Не дай си Боже да реши да се ожени, ние не знаем как ще се оправим. Сигурно ще постъпя както придобилия преди време кметския стол на едно родопско село, който зарязъл кметството и отишъл на гурбет в чужбина,за да си покрие разходите.
Трудно ли е да бъдеш кмет в наше време?
Един кмет не може да управлява еднолично селото, защото знаете, че общината взима решенията, кметът само дава предложенията.