В сбърканата ни държава вземат нормалните неща за... срамни

Българинът отдавна е свикнал "да се спасява поединично". И като че ли това остава най-значимото му постижение в безграничните предели на невероятния ни "преход", който, ако някой реши да пресътвори в роман, ще има само едно заглавие "От пусто - в празно".
Медийните изявления на политиците, както и на закупените на килограм статистици и социолози за европейска България, в която българите живеят добре, спокойно и могат да се чувстват европейци, са повече от умопомрачителни. Като се започне от тоталната некоординираност и дезорганизация на министерства и институции, които вместо да си сътрудничат, предпочитат да играят на волейбол и пинг-понг, спорейки пред медиите кой е крив и кой е прав, та се стигне до смешките : "Ние не искаме токът (например) да поскъпва, но такива са изискванията от Брюксел..." или "Европейският съюз постави на България ултиматум да актуализира цените не еди к'во си" (разбира се, увеличение). Редно е обаче да се отбележи и изискването да се понижат цените на мобилните оператори като един особено благороден жест.
Е, как пък от Брюксел един път не изискаха и доходите на хората да се актуализират спрямо европейските?! Явно това не е на дневен ред. 'Щото на Брюксел му е много зор, че живееш със 150 евро на месец, които в някои по-нормални страни се заработват за 2-3 дни, и то без да имаш седем научни титли. И също му е много кофти, че баба ти живее с 65 евро месечно...
Но въпреки тези бледи и не толкова важни за Европейския съюз примери, България е една „нормална” страна. В тази страна е нормално: да се притесняваш как ще си платиш битовите сметки, да те убият за седем лева, да се краде нагло и показно, в градския транспорт да звучи чалга, да не си здравноосигурен, законите да не се спазват и да не се прилагат, на улицата да те нападат бездомни кучета... Изобщо нормална държава.
В България обаче има и срамни неща, а именно: да си беден, да си гей, да поздравиш съседа или продавача в магазина. Ако си на 20 - да харесваш класическа музика, да се информираш кога ще си получиш заплатата и изобщо е срамота да искаш да живееш цивилизовано.
Робският манталитет и често съпътстващата го простотия дефинират успешно в бг-реалността, от която никак не е чудно, че все повече хора искат да се спасят. Най-вече физически...