Видеонаблюдението е намеса в личната сфера

В нашите високо технологични времена, човек не може да направи и една крачка без да го снимат филмират или наблюдават от някъде. Вече почти пред всеки офис, банкомат или административна сграда във Враца има камера, която следи за спазването на реда. Камери има вече дори в класните стаи и по коридорите на училищата. Отминаха времената на сравнителна обществена анонимност, където можеше спокойно да се скриеш в тълпата, да направих някой зулум в училище или спокойно да се напиеш с приятели. Край. Вече всеки има телефон с камера, бърза да те снима и качи клипчето в интернет.
С развитието на техниката се усъвършенстват и увеличават устройствата и системите за наблюдение. Така например видеонаблюдението с камери все повече се разширява. В Лондон, който се смята за града с най-много улични камери, броят им още през 2007 г. надвишава 10 000. Видовете им са разнообразни - неподвижни, въртящи се, със звук, без звук, цветни или черно-бели, с различна разделителна способност. Враца още не е достигнала британската столица, но все пак от няколко месеца действа система за видеонаблюдение по пътищата, за да не може пияни врачани да се трепят след поредния запой в местната кръчма. Откри я лично изборният(вътрешният) министър Цветанов. Дали действа тази система обаче, все още чакаме информация от някой висш чиновник.
Дали обаче хората съзнават, че видеонаблюдението засяга техни права и кои точно права? Ако става въпрос за публичните фигури, обратно на принципите у нас, политиците са чувствителни към това да ги наблюдават за разлика от обикновените хора. Още през 2000 г. един правосъден министър прояви нетърпимост към журналистическа камера на публично място, а администрацията на г-н Първанов и до ден днешен смята списъкът с гости в президентството по повод националните празници за защитени лични данни. В случая с камерите някои хора ги приемат равнодушно, други се отнасят с подозрение, а по-малък е броят на тези, които виждат юридически проблем в тях.
В действителност наблюдението чрез камери е намеса в личната сфера на хората, която е защитена с чл. 32, ал. 2 от конституцията, според който никой не може да бъде следен, фотографиран или филмиран без негово знание или въпреки изричното му несъгласие освен в случаите, предвидени в закон.
По-конкретно - видеонаблюдението попада и в обхвата на защитата на личните данни. Това е така, тъй като камерите записват обекта си, а събирането на данни, чрез които се идентифицира или дори само може да се идентифицира човек, представлява т. нар. “обработване на лични данни”. Разбира се с развитието на технологиите и обществото като цяло личната ни неприкосновеност е от вътрешната страна на входната врата в жилището ни. Отвън – накъдето и да погледнеш – са публични площи, а Големият брат дебне отвсякъде.