Водата тече в една посока

Писмо до Комисията за защита на потребителите, до неизбрания омбудсман на Враца, до Арменския поп /ако не е назначен до Брат му/

Уважаеми институции,
На път съм коренно да променя светоусещането и ценностната си ориентация.
Фактът,че ми липсват първите седем години е констатиран от много хора. Като прибавим и две години законово вменявания ми милитаризъм, което си беше чиста форма на тюрма, спокойно си живеех с щастливото чувство, че и аз давам своя принос срещу негативните демографски тенденции. Подмладявам се с цели девет години, респективно подмладява се и народонаселението - спестяват се пенсии, увеличава се периодът за активен труд и прочие.Но за друго ми е мисълта.
Думата ми е за това, че в последно време се сблъсках със събития, които намалиха рязко възрастта ми с цели 25 години (в т.ч. гореспоменатите 7). В началото в гърдите ми забушува младежкото дяволче на радостта и ентусиазма. После се замислих и установих, че не съм бил в Тибет, още по-малко в състояние „сомати”, така че тези 25 години май съм си ги живял...
Живял...Непълноценно...И затова справедливият си гняв насочих към всичките си учители. Ругах (наум разбира се) като пиян кундурджия в продължение на часове.
И така, нарамил торбата със съмнения, реших да ги проверя. Написах на ръка една жалба и тръгнах по магазините на мобилните оператори, за да я подам.Там госпожиците ми отговориха, че такива неща не се подават. Те само продавали стоки, услуги и... мечти и ми препоръчаха да се обадя на съответния телефон.Обадих се, за да манифестирам простичкото си желание.Отсреща ми отговори Мая, Петя, Виолета...или в най-лошия случай Иван. Изведнъж в главата ми нахлуха пасторални чувства. Сетих се, че в родното ми село хората се разпознаваха по малко име. В същия момент се появи и този паразит – червеят на съмнението.Човъркаше той и повтаряше:”Да, ама след името има или прякор, или фамилията на хотата, измислили малкото име”.
Бря!-възкликнах.Те тези и на майка може да ме напсуват, а аз няма и да мога да персонализирам грубияна.С врачанското ми твърдоглавие поисках да дам един лист и да получа входящ номер, но бях посъветван да не бъда назадничав и да използвам интернет. Аз обаче не желаех да ползвам анонимния виртуален перманентно неперсонализиран виновник. Исках по бабешки. Хартийка срещу хартийка. Махнах с ръка. Все пак и телефонният разговор беше виртуален. Пък и те ми говорят от София.Откъде да знаят, че им се обаждам от Мало Пещене, че нямам лаптоп и в селото няма интернет...
Рекох си, ще отида да платя водата. Бистрата студена водичка гаси всяка жарава от вредни мисли.Там обаче – гръм и мълнии. Сякаш същите служителки, с които преди минути разговарях, се бяха телепортирали на нови работни места. На моите основателни съмнения относно остойностяването на консумираното от мен материално благо „вода”, ми беше предложено да използвам законовия ред за уреждане на спорове. Но, о ужас! Нямах документ, с който да подкрепя твърденията си. Единственият вариант да получа доказателство беше да си платя надписаната сметка и да го получа. Ама аз платя ли, формално се съгласявам с фактурираното. А и като платя, после да оспорвам...
Абе, нали знам, че водата тече винаги в една посока. И отнася финанси, права...интереси... Глупава вода няма. Аз съм глупав.Години образование ми липсват...години.
Така, вглъбен в себе си, бях вървял...вървял...и неусетно се бях озовал пред информационния център на Общината. Спрях се. Погледнах нагоре към небето. Помислих си:”Ако и тук са инсталирали електронни устройства и с натискането на някой бутон интелигентен апарат ти изслушва проблема и любезно те подканя да изчакаш, защото той щял да вземе мерки...”
Трети път за деня щеше да ми дойде много. Усмихнах се. Все пак бях по-млад с 25 години. С младежки ентусиазъм отидох вкъщи. Написах гореизложеното и го занесох в редакцията. Те и във вестника ползват подобна техника, но я употребяват целесъобразно и резултатът е реален. Можеш да го пипнеш, прочетеш и ефектът се мултиплицира.
С младежка неувереност: Ганьо Гущеров - бирник в село Каменяк