Йордан Манев : „Всеки човек има мечти, но важното е да си доволен от живота”

Йордан Манев е роден в село Остров. Завършва основно образование. Сега живее в село Камено поле, като „заврян зет”, както той самият обича да казва. В момента е на 64 години и работата му е пастир на стадо от 120 овце, 12 кози и 3 кучета. Семеен е - има три деца и вече е горд дядо на 2 внучета.

Господин Манев, разкажете ни нещо за професията си?
От 30 години работя като пастир. Целия ми живот премина по поляните, заедно с животните. Харесвам си това занимание. Тихо и спокойно ми е. От малък съм закърмен с любов към природата и професията ми дава възможност да съм близо до нея. Работата не е трудна, стига да имаш желание за нея. Сега младите хора са откъснати от природата, не знаят откъде идва млякото. Мислят, че потича от едни картонени кутии в магазините, без да знаят истинския му произход. Моята внучка Дани, когато видя овцете, се разплака от страх. Толкова са откъснати децата от селата, че нищо не знаят. Аз още от малък, едва проходил, съм покрай животните в двора. Лесно ми е и ми се отдава да се грижа за тях. Всяка сутрин ставам в пет часа. Приготвям се и тръгвам с овцете. Вечер се прибирам, виждам се с родата и лягам да спя. Така преминава ежедневието ми, но съм доволен от живота си.
Как решихте да се занимавате с тази професия?
Като млад работих малко в целулозния завод на Букьовци или Мизия, както започнаха да му викат после, но това не беше занимание за мен, защото по цял ден бях затворен между четири стени. Имаше много химикали и отрови и затова не можех да си понасям работата. Спаси ме жена ми Цеца. Оженихме се и заминахме да живеем в нейната къща в Камено поле. Така се стекоха обстоятелствата, че станах пастир. Доволен съм и тя е доволна. Хората са казали, щом жена ти харесва работата, значи къщата ти ще е спокойна.
Какво заплащане получавате като пастир?
Парите не са най-важното нещо в живота на човек. Достатъчно са ми тези, които изкарвам. Стигат ми да изхранвам семейството си, успях да изуча децата си. Свързвам двата края и ми остава по нещо за касичката. На месец ми се връзват около 380 лева. Аз пари не харча. За какво са ми на полето? Овцете кафе не пият. Всичко, което имам, го пестя за децата и внуците, които са най-важното нещо в живота ми.
Интересувате ли се какво става у нас и по света? Подкрепяте ли стачката на земеделците.
Не съм отшелник и всяка вечер, като се прибера у дома, гледам новините. Зимата не излизам с овцете, а си седя вкъщи и ядосвам жена ми. Мъчно ми да гледам в какво се превърна животът напоследък. Тъжно ми е за младите, за това как ще се оправят, какъв живот ще водят? Аз може и да съм пастир, ама някога всяка година ходех на почивка поне веднъж. Най обичах да ходя на семейни почивки в Банкя или Вършец. Сега гледам децата ми как едва се справят. Само работят. Нямат време да живеят. Подкрепям протестите на земеделците. След като са решили да протестират, значи има причина. Хората трябва да стачкуват - стига са търпели да ги тъпчат. България някога имаше много развито селско стопанство. Сега какво стана? Селата се превърнаха в пустини, хората избягаха. Някога идваха специалисти от цял свят да черпят опит от нас, а в момента чакаме помощ и милостиня от Запада. Какви стада с добитък имаше само - като излязат от обора, не можеше да ги преброиш, а сега тук-там бабите гледат по някоя козичка, за да пращат истинско мляко на внуците в града. Силата на България е в селското стопанство, а ние сами си го унищожихме с тая ликвидация. Българите сме си малко прост народ - с технологии сме за никъде. По-добре е да си се върнем към корените си , защото това, което най-добре знаем е именно земеделието.
Има ли бъдеще българското село?
Когато изчезне българското село, ще изчезне и България. Сега младите бягат към града. Там стоят безработни и тъжни. Някои бягат и в чужбина, ама и там е криза. Все си мисля, че като огладнеят достатъчно, всички ще се върнат по селата. Когато в България повечето хора бяха селяни и не се срамуваха от това, нещата бяха добре. По-старите хора помнят това време. Сега като всеки са граждани и се срамуват от произхода си, всички виждаме на какво дередже сме.
Какво ти е мнението за млечните продукти, които се продават по магазините?
Внуците ни забравиха какъв е вкусът на млякото. Специално говоря за киселото, а също - и за прясното, за маслото и за какво ли още не. В магазините продават химии. Нямат нищо общо с това, което ядяхме ние като млади - освен името. Някога майка ми, бог да я прости, като квасеше кисело мляко, ставаше много вкусно, гъсто и като обърнеш съда, не падаше. А какво масло биеше... Пръстите да си оближеш. Сега децата ни ядат отрови.
Наскоро пастир тръгна да съди журналист, защото го е нарекъл овчар. Обидно ли е за теб да те наричат така?
Срамна работа няма. Работя по цял ден и изкарвам честно прехраната си. Защо да се обиждам, че ме наричат овчар. Аз съм такъв - паса овце. Не живея на социални помощи, не преча на никого. Няма от какво да се срамувам.
Пречела ли е професията на семейството ти?
Не мисля. Всяко семейство има своите скандали понякога. Има трудни моменти, има и хубави. Аз помня повече хубавите. Животът е труден и няма смисъл да помним лошото. Всеки има глава на раменете си и сам определя живота си. Аз каквото съм могъл, съм направил. Децата се разпиляха и започнаха да градят своя живот сами. Единият ми син сега живее в Мездра, другият - ходи да работи малко в Испания, а сега живее в София. Дъщеря ми се омъжи във Враца. Идват при мен и жена ми да ни видят в събота и неделя и по празниците. Така че нямаме проблеми.
Искал ли си да се занимаваш с нещо друго?
Всеки човек има мечти в даден момент от живота си. Сега важното за мен е,че съм доволен от живота си, децата и внуците ми са живи и здрави. Друго не ми трябва.