Неделя, 21.10.2018

Последни новини:

Георги Каменов : „Ще доживея ли стадионът да е пълен и да няма места”

08-02-2011

Георги Цветков Каменов е бивш футболист, една от легендите на Ботев /Враца/. Роден е на 9 септември 1941 г. в село Градешница. За отбора на Ботев (Вр) е изиграл 285 мача, в които е отбелязал 150 гола (рекордьор). През 1971 г. става втори реализатор на "А" група с 20 гола след Димитър Якимов, който е с 26 гола. Бронзов медалист през 1971 г. За купата на УЕФА има 2 мача и 1 гол. За националния отбор има 12 мача и 3 гола. Състезавал се е и за Чавдар (Бяла Слатина). Като старши треньор е водил последователно Чавдар (Бяла Слатина) и Ботев (Враца).

Господин Каменов, съвсем скоро започва втория полусезон в Западна „Б” професионална футболна група. Потърсих Ви, за да дадем на футболната общественост в Северозападна България повече яснота за далечното минало и славата на отбора на Ботев /Враца, играл дълги години в „А” група. Ще влезе ли Ботев в майсторската група?

Много ми е приятно, че сте се сетил за мен. А съм ветеран, но мога да ви разкажа много неща както за мен, така и за славните години на този клуб, който до ден днешен ми е на сърцето. Много ми се иска Ботев да влезе в „А” професинолна футболна група, където му е мястото. Дълги години мечтаехме всички врачани това да се случи и сега най-сетне мисля, че има шанс да отидем при големите отбори, които многократно сме побеждавали и по мое време и след това, независимо, дали сме били домакин или не.

Борбата за първото място ще бъде между врачанския отбор и този на Велико Търново. И двата състава са добре комплектовани и сработени, а това е най-важното нещо във всеки един колективен спорт. Освен това има преливане между по-млади и по-опитни футболисти, което също е много важно нещо. Но искам да обърна внимание на факта, че в момента футболистите на Ботев са много добри и качествени момчета, но с този отбор, ако влезем на по-горно ниво, няма да се задържим дълго време там, защото на софийските терени психиката на момчетата няма да издържи – там ще ни мачкат с всички средства и позволени, и непозволени.

Затова са нужни опитни и по-класни футболисти в „А” група, но това не е моя работа, аз само си давам мнението по въпроса. Ако само влезем и на другата година изпаднем, ще приличаме на някое махленско отборче от близките села и градчета.

Кога започнахте да играете футбол и в кой отбор?

Започнах да играя първо в отбора на Чавдар /Бяла Слатина/, още като невръстно хлапе. След това учих гимназия в Криводол, там с тима на Чавдар станахме първи на един турнир, в който участваха четири отбора. Преди да вляза в казармата ме поканиха в мъжкия отбор на Бяла Слатина и три месеца играх в Чавдар. Това беше голямата „Б” група в България, играех там през годините 1960 -1962. Това беше, докато бях в казармата. После идваха мениджъри в поделението, което играеше в „А” Окръжна група. Много добре си спомням, че бяхме първи, като за цялото първенство бяхме допуснали само един единствен гол. Но наредбите на футболния съюз бяха такива по онова време и не ни допускаха в по-горни професионални групи, играехме само на регионално ниво.

След казармата ме взеха в Ботев /Враца/ през 1962 г. Две години ни трябваше да се стабилизираме и обиграем и през 1964 година влязохме в „А” група. Моята кариера в Ботев /Враца/ протече така – две години в „Б” група и след това 13 години съм мерил сили с най-добрите отбори в България по онова време до 1978 година. Играех централен нападател и съм бележил на всички противникови отбори, включително и на софийските грандове.

Кога започнахте работа като треньор в отбора на Ботев?

Започнах работа като треньор веднага, след като сложих край на футболната си кариера. Най-напред бях треньор първо на децата до 10–годишна възраст, а след това и на всички останали – до 18 години. Искам обаче да споделя с болка, че всички мои възпитаници, след като отидеха в казарма, не се връщаха при нас, защото в тези спортове е така – най –добрите отиват в софийските грандове и други по-класни отбори. И до ден днешен е така. Разбирам младите таланти. В София или в чужбина имат много по-голямо бъдеще, отколкото при нас. А и парите все пак са важен фактор, на всеки млад и перспективен човек са му нужни, било то да издържа семейство или за друго. Просто са необходимост и средство за оцеляване. Освен това бях помощник-треньор на мъжките отбори на Ботев /Враца/ и Чавдар /Бяла Слатина/ - три години, от 1978 до 1981 г. След това станах помощник на Христо Младенов в представителния отбор на Ботев, после пак бях помощник-треньор още две години, една година бях старши-треньор, но както с всички треньори става, като не тръгне играта на отбора, следват смени и така нататък.

Имах един период, в който нещо ми беше омръзнало, трябваше да сменя „пейзажа”, образно казано. Трябваше да се изкарват пари, в същото време моят баща Цветко Каменов почина и всичко падна на моите плещи. Започнах работа в мината в Згориград, работата беше тежка и отговорна – на смени, но аз никога не съм се плашил, защото във футбола отговорността не е по-малка. Като миньор работех малко повече от година, след това ми се отдаде възможнаст да замина за Алжир, където изкарах две години – като футболист в град Константин – шести по големина, в местния футболен отбор от най-висшата им дивизия – „Мок” Константин. Живеех заедно с един руски треньор на другия отбор от този град. Неговият отбор също се сътезаваше във висшата им група. От този град имам само хубави спомени, той е подобен на българския Велико Търново. Направен е върху хълмове и възвишения, с много интересни пътища. После, когато се прибрах в България – работех две години като председател на Ботев /Враца/, след това отидох в „Кнежъ”, там изкарах около две години. Такава е съдбата на всички футболисти и треньори. Днес си тук, утре – на друго място, където ти предлагат повече пари, там отиваш.

След това кариерата ми продължи в Областния футболен комитет, но тази работа най-много ми доставяше радост, защото след натрупания ми личен опит като треньор, можех да следя всички талантливи деца в цялата Врачанска област.

Сега ходите ли на мачове на Ботев?

Да ви кажа честно, не съм ходил отдавна на мачове на Ботев /Враца/, просто като съм играл тук и всяко кътче от стадиона ми е мило..., а и футболистите в българското първенство отдавна не ми доставят удоволстие като ги гледам на живо. Предпочитам да гледам силните първенства в Европа – английско, испанско, италиянско и френско. Моята дъщеря живее в Испания, а аз редовно се чувам с нея по интернет, затова „си имам кореспондент на живо от Испания”. Но обещавам, че ако Ботев влезе в „А” група, ще ходя редовно на мачовете. Освен това искам да ги подкрепям и сега през втория полусезон, защото битката ще бъде жестока, за двете първи места, даващи право на участие при майсторите. И все пак да кажа за разликата между големите първенства и нашенското – аз смея да твърдя, че мога да дам оценка. Ходил съм на мачове на Ботев, тази есен - не съм, но преди това съм ходил и едвам издържам до почивката на полувремето. Просто идвам да се наслаждавам на играта, а като не виждам игра - това ме дразни. Пак казвам, че напролет ще ходя на мачовете, защото имам това свободно време.

Като футболист колко пъти сте бил столичните грандове?

Една година бихме ЦСКА с 1:0 в София. Голът вкара Николай Бакърджиев. Левски също сме били. Не един или два пъти.

После и като треньор на Ботев пак съм имал успехи срещу така наречените грандове, а те бяха такива, защото ни взимаха най-добрите футболисти от школата.

Разкажете ни малко повече за този паметен за всички врачани мач, когато сте победили Левски с 6:3 в София?

Аз бях тогава треньор, а в отбора на Ботев играеха такива имена като Цветан Йончев и Емил Маринов. Мисля че Цецо Йончев вкара хеттрик тогава, а Емо Маринов отбаляза два, за шестия не мога да си спомня, това беше отдавна.

През коя година играчите на Ботев /Враца/ са станали бронзови медалисти?

Това става през сезон 1970/1971 година. През първите пет-шест кръга нямахме загуба и водехме в класирането. След това ни изместиха, съответно ЦСКА и Левски и така до края на първенството не можахме да се върнем на върха. Но все пак това е голям успех, който е ненадминат досега във Враца. След това играхме в евротурнирите като трети в първенството, но „пръста на съдбата” ни изпрати много труден противник – хърватския Динамо /Загреб/. Паднахме и в двата мача, съответно в Загреб ни биха с 6:2, а в София ни биха с 2:1. Просто нямахме никакъв международен опит.

Ще агитирате ли вашите приятели –ветерани от клуба да гледат мачовете на Ботев/Враца/ през втория полусезон?

Естестевно, със сигурност ще ги агитирам, защото ще стискаме палци нашият любим отбор да влезе в елита след толкова години прекъсване. Ще доживея ли момента, в който стадионът ни ще е пълен и няма да има места за всички, както беше по мое време...

 

Добави коментар


въведете текста от картинката

Коментари


16.02.2011 г., 21:43 ч. | Georgi
Респект

     

Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.