Вторник, 28.02.2017

Последни новини:

Христо Иванов: "България може много повече от това"

07-01-2017

Речта на Христо Иванов при учредяването на партия "Да, България"

 

Здравейте приятели!

Благодаря ви че сте тук, въпреки предизвикателствата на времето навън. Днес сме заедно, за да поставим начало на политическа партия от ново поколение. За първи път в България се създава политическа формация не отвън или отгоре, а от хората, които са в сърцевината й, от нейните членове.

Когато на 9 декември обявихме намерението си да я създадем, не ми е минавало и през ум, че само след 20тина дни ще сме стигнали толкова далеч. Вече имаме подкрепата на 4500 регистрирани членове и над 500 дарители, които набраха до момента 90 000 лева. За днешното учредително събрание по закон са ни необходими 500 души, планирахме 800, а дойдоха над 1200. Благодаря ви. Сега, стоейки пред вас, усещам, че сме в правилното време, на правилното място. Това е, което наричат историческа необходимост.

Това, което ни събира днес е нетърпимост.

И не просто нетърпимост към беззаконието и корупцията, бедността и деградацията. Към безперспективността, тиранията на всевластната простащина, чудовищните лъжи в политиката и медиите, към унижението да си бежанец в собствената си страна…

С всички тези нетърпимости се свиква. Милиони живеят така. Това, което ни призова днес тук е нещо по-силно. Нетърпимото съзнание, че всъщност България може да е друга, че България заслужава друго. Това, което на мен лично не ми дава мира не е просто наблюдението колко лоши са нещата, а съзнанието, че България може много повече от това! Ако тя наистина беше една материално бедна и нища духом страна, ако народът ни беше наистина лош човешки материал, ако обществото ни беше необратимо болно, може би щяхме да се примирим, всеки да си намери колая тук или на вън… Но онова, което днес ни събира тук, за да се превърнем в политическа сила, която иска да промени пътя на родината ни е, волята да кажем Да, България ще има друга съдба!

Ние изведохме като своя знакова кауза борбата с корупцията и отвоюването на държавата от мафиотски плен. Вярваме, че това е ключова предпоставка за постигането на всички останали цели и програмни намерения. Вярваме и, че това е онази голяма национална цел, която за всеки един от нас оправдава решението да се политизира, да оставим различията помежду си и да протегнем ръка за съдействие на всички други граждани и организации, които искат да се включат в тази борба. Казаха ни, това не е достатъчно, това е прекалено амбициозно, това е твърде популистко, това е твърде елитарно и никой няма да го разбере, и, последно - че вече не било 2013г.

Всеки, който каже, че може да постигне която и да било от големите национални цели, без да се справи с корупционното завладяване на държавата, ви лъже. Всеки, който каже, че българските граждани не разбирали важността на правосъдието и върховенството на закона, ни мисли за глупаци. И, всъщност, 2013 година не е свършвала и няма да свърши, докато не наложим законност и отговорност на недосегаемите и техните покровители.

Същите тези недосегаеми и техните покровители държат в плен институциите и тровят българската държавност. Това е много повече от простото крадене. Тези хора са дълбоката причина за безотговорността, некомпетентността, развихрянето на арогантната простащина, и за политическият рекет над бизнеса. Те развращават политическата и медийната ни система. Те са реалната причина за кражбите чрез монополите и картелите. Те задушават предприемачеството и обричат нашите родители на безнадеждна мизерия. Те рушат образованието и здравеопазването.

Когато ежедневно слушаме как поредната възрастна жена е ограбена от телефонните измамници, някой има ли съмнение, че реалната причина за това те да не са в затвора, е корупция?! И мислите, че хората не виждат това?!

Когато цялото ни общество гледа как прокуратурата с върховно безочие се върти като ветропоказател на политическата върхушка и ту не вижда крещящи престъпления, ту изведнъж вади отлежавали с години на трупчета дела, за да удари някой, който й е неудобен в момента, мислите ли, че хората не усещат, че това се нарича корупция!?

Когато Пеевски, хората зад схемата Булгартабак и свързваните с ПИБ схеми остават недосегаеми за закона, а в същото време прокуратурата гони хората с остъклени балкони, дали някой се затруднява да даде име на това?! Когато гледаме вече поне трети пристъп на активност с хвърляне на процесуален прах в очите по далаверата Белене и знаем, че следва поредното няколкогодишно затишие и че накрая няма да има виновни, нима някой дори се замисля как се нарича това!?

Когато миньорите трябва да стачкуват в забоите, за да получат заплатите си, мислите ли, че те не знаят, че те и техните семейства са заложници на корупцията?

Когато след две и половина години и 3.7 милиарда синдиците на КТБ са събрали само 60 милиона, активите на банката се разграбват пред очите на всички, нима това не е корупция? Когато прокуратурата ни обяснява, че не може да проследи откраднатите пари до партийните джобове, до имотите в чужбина и до офшорните сметки, защото не може да използва телефон и да разпита Цветан Василев. Нима хората не знаят, че тази некомпетентност и корупция струват 1760 лева на всяко семейство?

Когато при всички опасности за нашата сигурност и въпреки прескъпите огради, камери, роувъри, границата ни продължава да е като паяжина за трафика на имигранти, дали някой се съмнява, че причината за това е корупция? Дали някой мисли, че останалите ни системи за сигурност са незасегнати от корупционната проказа?

Когато в България правенето на бизнес е по-трудно отколкото в Грузия и сме по-корумпирани от Гана и Сенегал, когато една фризьорка или един таксиметров шофьор разбират, че или трябва да бъдат в сивата икономика или да забравят за поминъка си.

В Румъния наложиха запор на Лукойл за 1.7 милиарда евро укрити данъци. А в България където плащаме с 19 стотинки на литър повече от Румънците, Лукойл не само не плаща данъци, а получава 20 милиона данъчен кредит от държавата.

Когато говорим за древната българска цивилизация, а строим модерни “руини” от блокчета. Когато пеем в химна, че родината ни е земен рай, а гледаме как мутри с офшорки го бетонират и разорават, дали има по-подходящо име от корупция?!

Днес нашата държава е обсебена от един модел на корупция, при която властта се концентрира в ръцете на малцина, а реалните решения се пазарят задкулисно. За тях не е важен общественият интерес, важни са зависимостите. Ако играят правилно играта - те са недосегаеми за закона. Този модел отрича правовата държава и независимото правосъдие. Той е като раково заболяване за българския народ.

Тук сме, за да се заемем с неговото решаване.

Кои сме ние?

Десет години след присъединяването на България към ЕС прекалено много от очакванията ни не се сбъднаха. Основната ни надежда беше, че ЕС ще се превърне във външен скелет за нашата държавност и демократичен процес, че някак си от Брюксел ще преборят нашата мафия, ще наложат правила и ще извоюват правосъдие за нас. Вместо това, видяхме как твърде много от структурните фондове захраниха мафиотските схеми, а нашият корумпиран елит успешно се спазарява и интегрира със своите европейски и атлантически „началници“. Днес сме тук да основем Да, България, защото разбираме, че трябва да спрем да викаме Евро-неволята и да съберем сили да спечелим своите битки за своята си страна.

Всеки от нас е опитвал да се справя по единично, в малки професионални групи, да се затвори в своята група приятели. Всеки един е имал своите малки победи, развивал е своята среда и общност. Днес сме тук, защото знаем, че ако не освободим страната си от корумпирания елит всичките ни усилия като отделни граждани, предприемачи, експерти винаги ще се сблъскват с един непреодолим стъклен таван и че той е разположен задушаващо ниско за общите ни мечти. Време е за политическо решение!

Така наречената „стабилност“ е просто затваряне на очи, което повече не може да продължава. Ние ясно виждаме, че моментът е повратен: България или ще поеме път нагоре, или ще продължи да затъва.

За какво мечтаем?

Ние не сме тук само, за да избегнем лошия сценарий на развитие. Тук сме, защото вярваме, че истинският двигател на политиката са мечтите и искаме да поставим в сърцето на нашия политически живот своята Българска мечта. А тя е проста: искаме всеки българин да може да чувства България свой дом – източник на сигурност, на подкрепа, мястото, където си най-силен, мястото, където принадлежиш , откъде си тръгнал и където винаги се връщаш. Онова, с което се гордееш и оставяш на децата си, защото твоят дом е делото на целия ти живот.

Това е България.

Това е Да, България.

Конкретните политически цели, които си поставяме са:

· да гарантираме върховенство на закона и ефективно и достъпно правосъдие;

· да ускорим осезаемо темповете на развитие на страната;

· да започнем целенасочена борба със системната бедност и за повишаване жизнения стандарт.

Освобождаване на държавното управление от властта на корумпираните, даване път на нормални хора е основна предпоставка, за ускоряването на икономическия растеж, за реално гарантиране на националната ни сигурност, за разсичането на гордиевите възли в образованието и здравеопазването, за опазването на природата и запазването на културата. И хората разбират това, не защото са чели дълбокомъдрени анализи и трактати, а защото са част от народа на пленената страна и това е техният живот.

Ние не обявяваме риторична война на някаква абстрактна корупция и беззаконие и не говорим за бедността изобщо. Изправяме се срещу малка група недосегаеми и техните покровители. На задаващите избори, отново, целта на системните партии е да презаредят този модел след предоговаряне на някои условия и евентуално, освежаване, на някои партийни лица.

Днес ние се събираме за да кажем не на тези планове. Да хвърлим ръкавица на този модел и, заедно да обърнем играта. В тази зала са събрани хора, с безпрецедентен опит в борбата с този модел. Някои са се борили с него в областта на правосъдието и на политическата сцена, други в образованието и здравеопазването, трети в медиите, четвърти в най-различни роли в бизнеса, пети в борбата за защита на културното наследство и опазване на природата. Голямата промяна от последните години е, че много отделни граждани и общности натрупаха реален опит в противодействието на този модел. Днес ние започваме процес по въплъщаването на този опит в една политическа сила и единна програма. Искам да осъзнаем един факт – никога до сега у нас на едно място, обединени от обща кауза и усещане за историческа неотложност, не са се събирали хора, които знаят за какво става дума и знаят как да водят война с него. На война се казва „за един бит, давам двама не влизали в бой”. Аз ви казвам – за всеки един от вас, с трудния опит на самотна смелост и борба или дори просто устояване без да се пречупиш срещу мафията във всички отделни сектори, давам по пет олигархични търтея, угоени в гарантираната си безнаказаност и десетилетна липса на реално политическо предизвикателство.

Лостовете на властта може да са у тях и винаги да са били в ръцете им, те може да имат несравнено повече средства, медийни и политически машини, да смятат, че международната конюнктура се развива в тяхна полза. Ние имаме едно нещо – силата на хора, които осъзнават какъв проблем стои пред тях и се борят за собственото си достойнство и за собствената си страна. Нямам съмнение, че това ще ни стигне, за да си свършим работата.

Какво конкретно предлагам?

Първо, да изградим Да България като специално пригодена политическа организация.

Ако искаме да се борим с корупцията, ние трябва да имунизираме своето движение от някои от основните форми на корупционна зараза.

· Антикорупционна кауза

Залагаме в центъра на учредителните си документи антикорупционната кауза. борбата с корупционното завладяване на държавата, налагането на върховенство на правото и действено и достъпно правосъдие са наш основен непосредствен фокус. Трябва да можем да се обединяваме в името му както вътре в Да, България, така и с други автентично антикорупционни сили. Трябва да можем да преодоляваме или просто оставяме настрана другите си различия.

· Пакт за почтеност

Днес, основавайки Да, България ние трябва да сключим помежду си един пакт за почтеност.

На първо място това означава, че всеки, който става член на движението декларира липсата на принадлежност към структурите на бившата държавна сигурност и залагаме в устава основание за отказ на прием или изключване на хора, които са въвлечени в корупционни действия.

· Правила за номинации по обективни критерии и избор

Националният съвет ще изработи и предложи за общопартийна дискусия правила за вътрешни номинации, обсъждане и излъчване на кандидатури за публични постове, които да гарантират, че Да България ще въведе и отстоява най-високи обективни професионални и нравствени изисквания към хората, които биват издигани от наше име. И нещо повече, че ще наложим в българския публичен живот понятието характер, защото ще изискваме всеки кандидат да може да докаже не само, че е чист от съмнения, но и че има конкретна публична биография, доказваща способност да отстоява каузи и да брани публичния интерес. Безименните послушковци няма да бъдат приоритет за нас.

· Изграждане на мрежа от каузални мрежи

Макар и в тези кратки срокове, Да, България изниква като мрежа от каузални мрежи. В тази зала всеки е поканен от някой друг, човек по човек. Хората тук не са наринати с лопата и докарани с автобуси. Тези връзки са основния ни капитал и ние ще изработим модел, който да ги активизира и държи живи и да ги превърне в политическа и обществена вълна.

· Финансиране

Стартираме Да, България на основата на безпрецедентна в българския политически живот кампания за набиране на дарения – както по широчината на базата си от дарители, така и по прозрачността на отчитане както на приходите така и на разходите. Ние трябва да съумеем да продължим да изграждаме този модел и да основем издръжката на партията си не на очакването за държавна субсидия, а на такъв тип финансиране, защото той е залог за постоянна и директна отчетност пред хората, от които искаш парична подкрепа и които знаят, че във всеки момент могат да те уволнят. Този модел и неговата прозрачност са гаранция, че ние няма да позволим Да, България да изпадне в зависимост от един или няколко фактора.

· Вода и олио: списък от далавери

Както за хората, търсещи тих и бърз кариеристичен асансьор, така и по отношение всякакви примамливи оферти за коалиции, Да България трябва да може да запази своите основополагащи принципи. Един от начините за това е простото правило, че нищо не те определя по-добре и не те освобождава от излишни „приятелства“, както враговете, които си избираш. Ако Да, България не изоставя своя Антикорупционен императив, ако култивира политическа смелост и постави съвсем конкретни и адекватни анти-корупционни мерки като предварително условие за всякакво взаимодействие, това ще ни направи неприемливи за определен кръг лица и организации.

Второ, да разработим и предложим на избирателите конкретен план за взривяване на корупционния модел и утвърждаване на върховенството на правото, компетентното и отчетно управление. Неговите минимални елементи включват:

· Преосноваване на прокуратурата

· Ще приложим, дори и в опозиция в следващото народно събрание, конкретен модел на парламентарни разследвания за ключови корупционни далавери и скандали, които остават неразследвани. В техните рамки ще осветлим конкретно и работата на прокуратурата и службата, и изпълнението на различни политически поръчки. Националният съвет ще изработи и обяви предварително този модел и списъка на

· Съживяване на регулаторите и процеса по назначения в тях

· Реформа на МВР и службите

· Одържавяване и прочистване на разузнавателната общност

Трето, да се явим на предстоящите избори със конкретни програми за управление на ключови сектори от икономическия и социалния живот, така че едновременно с елиминиране на най-зловредните форми на корупция, да отключим потенциала в тях и да изведем страната в орбита на ускорено развитие. Заради човешкия потенциал на страната, заради децата и образованието, заради културата и хората й, заради здравеопазването и нашите родители и заради природата на България, без която не можем.

Ето това е моята кауза, за която на 9ти декември отправих призива „политизирайте се”. Заради това сме тук – да започнем една работа със сърце!

Януари е. Великият Радичков казваше, че януари е най-българският месец.

Днес е Ивановден. По стара българска традиция на Ивановден приключват кукерските игри и ритуали за прогонване на злото в очакване на новото слънце. Тези ритуали затварят цикъла на зимните обичаи и обръщат поглед към новото зараждане на живота, към пролетта и надеждата за по-светли дни.

Но зимата не се предава лесно: много от нашите симпатизанти не успяха да дойдат заради очакваните снежни виелици и затворени пътища.

Политическата зима в България също е люта и също няма да се предаде лесно. А пролетта след нея не идва по закон на природата. Тя идва, ако всички искаме и работим за това.

Днес, в деня на Свети Йоан Кръстител, няма да ви обещавам спасение. Изредиха се достатъчно спасители на България. Аз ви обещавам битка! Това ще е трудна битка. Тя няма да е джентълменска, нито спортсменска, въпреки, че някои от опонентите ни минават за спортисти. Но това е битката, която трябва да поведем сега. КОЯТО ЩЕ СПЕЧЕЛИМ.

Защото това е битката за България, такава каквато ние я мечтаем.

Да, България!


 



Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.